СЦЕНАРИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

В предходните глави видяхме, че в природата не съществуват никакви механизми, които да накарат живите същества да еволюират. Също така видяхме, че организмите не са се появили в резултат на еволюционен процес, а внезапно и в днешната си съвършена форма. А това означава, че те са сътворени индивидуално. Следователно очевидно е, че и “човешката еволюция” е история, която никога не се е случвала.
Добре, но каква е изтъкваната от еволюционистите основа на тази история?

Тази основа представлява наличието на множество вкаменелости, по които еволюционистите спокойно могат да изграждат измислени интерпретации. Откакто свят светува са живели повече от 6000 вида маймуни. Една голяма част от тях, поради изчерпване на представителите им, са изчезнали. Днес на Земята живеят само около 120 вида. Тези приблизително 6000 породи маймуни, повечето от които са изчезнали, образуват едно доста богато находище за еволюционистите.

Еволюционистите съставят сценария за човешката еволюция, като подреждат една част от черепите и костите, които отговарят на целите им, в ред от по-малки към по-големи, като разпръскват между тях и черепи на някои изчезнали човешки раси. Сценарият е следният: “Хората и маймуните имат общи прародители. Една част от тези същества се развиват с времето и се превръщат в съвременните маймуни, а друга част преминава през друг вид развитие, като се превръща в съвременния човек.”

Всички палеонтологични, анатомични и биологични открития обаче ни показват, че това твърдение на еволюционистите е толкова измислено и невалидно, колкото и всички останали. Няма никакво конкретно доказателство, което да докаже, че между човека и маймуната има някаква родствена връзка. Няма нищо друго освен фалшификации, изкривявания, хвърляне прах в очите и измислени интерпретации...

Фосилните данни показват, че откакто свят светува, хората са си били хора, а маймуните – маймуни. Една част от вкаменелостите, които еволюционистите представят като предци на хората, всъщност принадлежат на древни човешки раси, които са живели до много скоро – допреди около 10000 години – и после са изчезнали. Нещо повече, някои живеещи днес човешки общности имат същата физическа външност и характеристики като на изчезналите човешки раси, които еволюционистите твърдят, че са прадеди на човека.

Най-важното от всичко е, че съществуват безброй много анатомични разлики между маймуните и хората и нито една от тях не е от такъв вид, който би могъл да се появи чрез еволюция. Една от тях е ходенето на два крака. И както в следващите части ще разгледаме по-подробно, изправеното ходене на два крака е присъщо единствено на човека и именно с това си качество той се отличава от всички останали живи същества.

ВЪОБРАЖАЕМОТО РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА ЧОВЕКА

Според дарвинисткото твърдение съвременният човек е произлязъл от някакъв вид маймуноподобни същества. Твърди се, че по време на този предполагаем еволюционен процес, който се приема, че е започнал преди 4-5 милиона години, са съществували някои междинни форми между съвременния човек и неговите прадеди. В този напълно въображаем сценарий са вписани четири основни “категории”:

1. Australopithecus (Австралопитек)

2. Homo habilis (Хомо хабилис)

3. Homo erectus (Хомо еректус)

4. Homo sapiens (Хомо сапиенс)

Еволюционистите наименуват така нар. първи маймуноподобен праотец на човека Australopithecus, което означава южноафриканска маймуна. Тези същества не са нищо друго освен вид маймуни, чиито представители са изчезнали. Съществуват различни видове австралопитеки; някои от тях са едри, а други по-дребни и слаби на вид маймуни.

Следващият стадий от човешката еволюция бива класифициран от еволюционистите като homo, т.е. човек. Според твърдението съществата от поредицата homo са по-развити от австралопитеките. Смята се, че в последното ниво от еволюцията на тези видове се формира Homo sapiens, т.е. съвременният човек.

Вкаменелости като Човека от Ява, Човека от Пекин и Люси, които от време на време се появяват по медиите, а също така могат да бъдат открити в еволюционни публикации и учебници, са включени в един от горе изброените четири вида. Приема се, че тези видове също имат подвидове.

Някои кандидат-междинни форми от миналото, като Ramapithecus, трябваше да бъдат изключени от въображаемото еволюционно родословно дърво, след като стана ясно, че са само обикновени маймуни.69

Изготвяйки подреждането Australopithecus > Homo habilis > Homo erectus > Homo sapiens, еволюционистите искат да създадат впечатление, че всеки един от тези видове е прародител на следващия. Последните палеонтологични открития обаче показват, че Australopithecus, Homo habilis и Homo erectus са живели по едно и също време, но в различни части на света. Нещо повече, една част от хората, класифицирани като Homo erectus, са живели до модерните времена, а Homo sapiens neandarthalensis и Homo sapiens sapiens (съвременният човек) са открити един до друг на едно и също място. Това, разбира се, разкрива невалидността на твърдението, че тези организми са прародители един на друг." 70

С една дума, всички открития и научни наблюдения показват, че фосилните данни не разкриват никакъв еволюционен процес, както еволюционистите твърдят. Фосилните останки, които биват представяни като прадеди на човека, всъщност принадлежат или на различни човешки раси, или на маймунски породи.

Тогава кои вкаменелости са човешки и кои на маймуни? Възможно ли е която и да била от тях да бъде сметната за междинна форма? За да видим отговорите на тези въпроси, нека разгледаме подред съответните категории.

AUSTRALOPITHECUS: ВИД МАЙМУНА

Австралопитекът, който е първата категория, означава южна маймуна. Смята се, че тези същества са се появили за първи път преди около 4 милиона години в Африка и са живели допреди 1 милион години. Съществуват няколко категории австралопитеки. Еволюционистите твърдят, че най-старият вид Australopithecus е А. Аfarensis. След това е A. Аfricanus, който има по-тънки кости, а след него A. Robustus, чиито кости са сравнително по-големи. Според някои изследователи A. Вoisei е отделен вид, а според други е подвид на A. Robustus.

Всички категории австралопитеки са изчезнали маймуни, които приличат на съвременните маймуни. Обемът на мозъка им е или същият, или по-малък от този на днес живеещите шимпанзета. На ръцете и на краката им има изпъкнали части подобно на съвременните шимпанзета, които те използват, за да се катерят по дърветата, и стъпалата им имат захващащи способности, за да се задържат за клоните. Те са ниски (най-много 130 см) и също като при съвременните маймуни мъжкият Australopithecus е доста по-едър от женската. Редица характеристики като детайлите на черепите им, сближените очи, острите кътници, структурата на челюстта, дългите ръце са доказателство, че тези същества не се различават от съвременните маймуни.

Еволюционното твърдение, свързано с този въпрос, е, че австралопитеките, независимо че имат анатомична структура като на маймуните, вървят изправени като хора, а не като всички останали маймуни.

Това твърдение за изправеното ходене всъщност е виждане, което палеонтолози-еволюционисти като Richard Leakey и Donald C. Johanson защитават в продължение на десетилетия. Но много учени извършват безброй изследвания върху скелетната структура на Australopithecus и разкриват неверността на това твърдение. Всеобхватни проучвания върху разнообразни видове Australopithecus, извършени от двама световноизвестни анатоми от Англия и САЩ – лорд Solly Zuckerman и проф. Charles Oxnard, показват, че тези същества не са двукраки и имат същите движения като на съвременните маймуни.

Лорд Zuckerman, заедно с екип от петима специалисти, подпомаган от английското правителство, в продължение на 15 години изследва костите на тези същества и въпреки че самият той е еволюционист, стига до заключението, че австралопитеките са само един обикновен вид маймуни и в никакъв случай не вървят изправени.71 Другият известен с изследванията си в тази област анатом-еволюционист Charles Oxnard оприличава скелетната структура на австралопитеките на тази на съвременните орангутани.72

С една дума, Australopithecus не е нищо повече от един изчезнал вид маймуни, който няма никаква връзка с човека.

HOMO HABILIS: МАЙМУНАТА, ПРЕДСТАВЯНА КАТО ЧОВЕК

Голямата прилика между скелетната и черепната структура на Australopithecus и шимпанзетата и опровергаването на твърдението, че тези същества вървят изправени, създават големи трудности на еволюционистите-палеонтолози. Причината е, че според въображаемата еволюционна схема Homo erectus идва след Australopithecus. Homo erectus, както се подразбира и от представката “homo”, т.е. човек, е човешки клас и скелетът му е напълно изправен. Неговата черепна кутия е с обем два пъти по-голям от този на австралопитеките. Прекият преход от Australopithecus, който е маймуна, приличаща на шимпанзе, към Homo erectus, притежаващ скелет, неразличаващ се от този на съвременния човек, е немислим дори и според еволюционната теория. И така бяха необходими “връзки”, т.е. междинни форми. Именно от тази необходимост се заражда твърдението за Homo habilis.

Класификацията Homo habilis беше представена през 1960 г. от семейство Leakey, които са “ловци на останки”. Според семейство Leakey този нов вид, който те класифицират като Homo habilis, имал сравнително голям обем на черепа, способност да върви изправен и да си служи с каменни и дървени сечива. Поради тази причина той спокойно би могъл да бъде прародител на човека.

Откритите в края на 80те години нови вкаменелости на същия вид щяха напълно да променят този възглед. Основавайки се на новооткритите вкаменелости, изследователи като Bernard Wood и C.Loring Brace твърдят, че Homo habilis, което означава “сръчен човек”, трябва да бъде класифициран като Australopithecus habilis, което от своя страна означава “сръчна южноафриканска маймуна”. Това е така, защото Homo habilis притежава доста общи характеристики с маймуната, наречена Australopithecus. Той има дълги ръце, къси крака и скелет, подобен на маймунския, точно като на Australopithecus. Пръстите на краката и ръцете му са подходящи за катерене. Неговата челюстна структура е същата като на съвременните маймуни. Фактът, че обемът на черепа е 550 см³, е най-ясният показател, че всеки един от тях е маймуна. Накратко, Homo habilis, който някои еволюционисти представят като отделен вид, в действителност, подобно на всички останали австралопитеки, е вид маймуна.

Проучвания, извършени в следващите години, показват, че Homo habilis наистина е същество, което не се различава от австралопитеките. Откритият през 1984 г. от Тim White фосил OH62 от скелет и череп показва, че този вид, подобно на съвременните маймуни, има малък обем на черепната кутия, дълги ръце и къси крака, които му позволяват да се катери по дърветата.

Подробните анализи, извършени от американския антрополог Holly Smith през 1994 г., отново показват, че Homo habilis всъщност не е homo т.е. човек, а маймуна. Smith казва следното относно направените от нея анализи на зъбите на Australopithecus, Homo habilis, Homo erectus и Homo neandertalensis:

“Анализите, които сме извършили, основавайки се на развитието и структурата на зъбите, показват, че Australopithecus и Homo habilis спадат към една и съща категория с африканските маймуни, а Homo erectus и неандерталците към категорията на хората.”73

През същата година трима специалисти по анатомия - Fred Spoor, Bernard Wood и Frans Zonneveld, достигат до същото заключение, прилагайки коренно различен метод.

Този метод се базира на сравнителен анализ на полукръгообразните канали във вътрешното ухо на хората и маймуните, които служат за пазене на равновесие. Каналите на изправено вървящите хора и тези на наведено вървящите маймуни се различават по някои определени характеристики. 74

Анализираните от Spoor, Wood и Zonneveld канали във вътрешните уши на всички видове австралопитеки и дори на Homo habilis са същите като тези на съвременните маймуни. Що се отнася до каналите на Homo erectus, те не се различават от тези на съвременния човек.

Това откритие показва два много важни резултата:

1. Вкаменелостите, които наричаме Homo habilis, всъщност не спадат към класовете homo, т.е. хора, а към тези на Australopithecines , т.е. маймуни.

2. И Homo habilis, и Australopithecines са същества, които вървят наведени, т.е. имат маймунски скелет. Те нямат никаква връзка с хората.

69 David Pilbeam, "Humans Lose an Early Ancestor", Science, April 1982, pp. 6-7.
70 C.C. Swisher III, W. J. Rink, S. C. Antуn, H. P. Schwarcz, G. H. Curtis, A. Suprijo, Widiasmoro, "Latest Homo erectus of Java: Potential Contemporaneity with Homo sapiens in Southeast Asia", Science, Volume 274, Number 5294, Issue of 13 Dec 1996, pp. 1870-1874; also see, Jeffrey Kluger, "Not So Extinct After All: The Primitive Homo Erectus May Have Survived Long Enough To Coexist With Modern Humans, Time, December 23, 1996.
71 Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, pp. 75-94.
72 Charles E. Oxnard, "The Place of Australopithecines in Human Evolution: Grounds for Doubt", Nature, Vol 258, p. 389.
73 Holly Smith, American Journal of Physical Antropology, Vol 94, 1994, pp. 307-325. 
74 Fred Spoor, Bernard Wood, Frans Zonneveld, "Implication of Early Hominid Labryntine Morphology for Evolution of Human Bipedal Locomotion", Nature, vol 369, June 23, 1994, p. 645-648.