СЦЕНАРИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

HOMO RUDOLFENSIS: ПОГРЕШНО СГЛОБЕНОТО ЛИЦЕ

Терминът Homo rudolfensis е наименованието, дадено на няколко фосилни находки, открити през 1972 г. Тъй като тези фосилни находки са намерени в близост до река Rudolf в Кения, то класът, който тези останки се предполага, че представят, е наречен Homo rudolfensis. Повечето палеонтолози обаче смятат, че тези вкаменелости не формират самостоятелен вид, а живият организъм, наречен Homo rudolfensis, е всъщност Homo habilis, т.е. вид маймуна.

Richard Leakey, който открил фосилните останки, представя черепа, който обозначава с KNM-ER 1470 и за който казва, че е на възраст 2,8 милиона години, като най-великото откритие в историята на антропологията и така поражда големи отзвуци. Според Leakey това същество, което подобно на Australopithecus притежава малък обем на черепната кухина, но лице на човек, е липсващата връзка между Australopithecus и човека. И така не след дълго щеше да се разбере, че човекоподобното лице на черепа KNM-ER 1470, който често се появява по кориците на научни списания, е резултат на неправилното сглобяване на черепните фрагменти – което може би е умишлено. Проф. Tim Bromage, който изучавал анатомията на човешкото лице, обяснява така този факт, който той разкрива с помощта на компютърна симулация през 1992 г:

“Когато той (KNM-ER 1470) беше за първи път реконструиран, лицето бе нагодено към черепа в почти вертикално положение, по-скоро както при плоските лица на съвременните хора. Но новите изследвания върху анатомичната родственост показват, че в действителност лицето трябва да бъде значително издадено напред, създавайки един маймуноподобен вид, подобен на лицето на Australopithecus.”75

Еволюционистът-палеонтолог J.E.Cronin казва следното по този въпрос:

“...неговото сравнително праволинейно конструирано лице, тясна черепна кутия и големи кътни зъби са примитивни характерни черти, които свързват KNM-ER 1470 с Australopithecus... KNM-ER 1470 , подобно на останалите ранни homo-представители, има доста общи структурни характеристики със слабите Australopithecus. Тези характеристики обаче не се проявяват при следващите, по-късни homo-представители (т.е. при Homo erectus).” .76

C. Loring Brace от Мичиганския университет прави същото заключение в резултат на извършените от него анализи върху структурата на челюстта и зъбите на черепа 1470 и казва:
“Големината на челюстта и мястото, където са разположени кътниците, показват, че ER 1470 има абсолютно същото лице и зъби като на Australopithecus.”77

Проф. Alan Walker, палеонтолог от университета “Джон Хопкинс”, който е извършил не по-малко изследвания върху KNM-ER 1470 от Ликей, защитава становището, че това същество не трябва да се класифицира като “homo”, т.е. човешки вид каквито са Homo habilis и Homo rudolfensis, а точно обратното - да бъде включено в класа на Australopithecus.78

С една дума, класификациите като Homo habilis и Homo rudolfensis, за които се правят опити да бъдат представяни като междинни форми между Australopithecus и Homo erectus, са напълно въображаеми. Както потвърждават и много изследователи, всеки един от тези организми е представител на серията Australopithecus. Всичките им анатомични характеристики показват, че те са отделни видове маймуни.

Този факт бива допълнително доказан от двамата еволюционисти-антрополози Bernard Wood и Mark Collard, чието проучване бива публикувано през 1999 год. в списание "Сайънс". Wood и Collard обясняват, че класификационната група Homo habilis и Homo rudolfensis (Череп 1470) са въображаеми, и че останките приписани на тези категории трябва да бъдат отнесени към рода Australopithecus:

От неотдавна фосилните видове биват определяни като хомо на базата на пълната мозъчна маса, констатации относно лингвистичните умения и ръчния труд, както и уменията в изработването на каменни уръдия. Само с няколко изключения, определянето и употребата на класификационните групи в човешката еволюция и разграничаването на хомо, биват третирани като че ли са безпроблемни. Но ... последните данни, скорошните интерпретации на съществуващите сведения и ограничеността на палеонтологичните регистри анулират съществуващия критерии за отнасянето на класификационните групи към хомо.

...на практика фосилните хоминидни видове биват отнесени към хомо на базата на една или повече от четирите критерии. ... Сега обаче е ясно, че нито един от тези критерии не е задоволителен. Церебралния Рубикон е проблематичен, защото пълната мозъчна маса е от съмнително биологично значение. Подобно, съществува едно непреодолимо доказателство, за това, че речевата функция не може да бъде надеждно загатната от общата маса на мозъка. и свързаните с речта части на мозъка не са толкова добре локализирани както се предполага от по-ранните изследвания...

...С други думи, с hypodigms на H. habilis and H. rudolfensis assigned to it, рода хомо не е добър род. Ето така H. habilis и H. rudolfensis трябва да бъдат извадени от хомо. Очевидната класификационна алтернатива, която е да се премести едната или и двете класификационни групи в един от по-рано съществувалите родове генера не е безпроблемен, но ние препоръчваме както H. Habilis, така и H. Rudolfensis да бъдат преместени към рода Australopithecus.79

Заключението на Wood и Collard потвърждава извода, който ние направихме дотук, а именно: В историята не са съществували "първобитни човешки предшественици". Съществата, които биват окачествявани като такива, са просто маймуни, които трябва да бъдат отнесени към рода Australopithecus. Фосилните данни показват, че не съществува еволюционна връзка между тези изчезнали маймуни и хомо, т.е човешките видове, които се появяват във фосилните регистри внезапно.

HOMO ЕRECTUS И НАТАТЪК: ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА

Според въображаемата еволюционна схема, вътрешната еволюция на вида homo е следната: първо е Homo erectus, след това Homo sapiens archaic и неандерталския човек, по-късно идва кроманьонският човек и най-накрая съвременният човек... В действителност обаче всички тези класификации са само своеобразни човешки раси. Разликата между тях не е по-голяма отколкото между ескимос и негър или между пигмей и европеец.

Нека първо разгледаме Homo erectus, към който еволюционистите се отнасят като към най-първобитния човешки вид. Терминът “erect” означава “изправен”, а Homo erectus – “Изправен човек”. Еволюционистите биват принудени да отделят този човек от предходните, като прибавят прилагателното “erect”. Тъй като всички налични вкаменелости на Homo erectus, за разлика от представителите на Australopithecus и Homo habilis, са изправени. Няма никаква разлика между скелета на Homo erectus и този на съвременния човек.

Най-същественото основание еволюционистите да определят Homo erectus като “първобитен” е обемът на черепната му кутия ( 900-1100 см³ ), който е по-малък от този на обикновения съвременен човек, както и силно изразените надочни дъги. Всъщност днес на земята живеят много хора със същия мозъчен обем като този на Homo erectus (напр. пигмеите), както и някои раси, които имат изпъкнали надочни дъги (напр. австралийските аборигени).

Добре известен факт е, че разликите в черепния обем не означават непременно разлики в умствените способности или уменията. Разумът зависи по скоро от вътрешната организация на мозъка, отколкото от неговия обем.80

Вкаменелостите, представили Homo erectus на света, са тези на човека от Пекин и човека от Ява, които били открити в Азия. С течение на времето обаче стана ясно, че и тези два фосила не са много благонадеждни. Човекът от Пекин се състои от някакви елементи, изработени от гипс, тъй като оригиналните са били изгубени, а човекът от Ява е “съставен” от един черепен фрагмент и тазова кост, която е намерена на няколко метра от черепа без никакъв знак, че и двете принадлежат на едно и също човешко същество. Поради тази причина намерените в Африка вкаменелости на Homo erectus започват да придобиват все по-голямо значение. (Трябва също така да се отбележи, че една част от фосилите, представяни като Homo erectus, биват включени от някои еволюционисти във втори клас, наречен “Homo ergaster”. По този въпрос съществуват малки неразбирателства, затова ние ще разглеждаме всички тези вкаменелости под класификацията Homo erectus.)

Най-известният от намерените в Африка представители на Homo erectus е фосилът “Narikotome homo erectus” или “Момчето от Turkana”, който бил намерен близо до езерото Turkana в Кения. Беше потвърдено, че вкаменелостта е принадлежала на 12 - годишно дете, което би трябвало да достигне 1.82 м височина в своето юношество. Изправената скелетна структура на вкаменелостта не се различава от тази на съвременния човек. Американският палеонтолог Alan Walker казва, че “доста се съмнява дали един обикновен патолог би могъл да каже каква е разликата между този фосилен скелет и скелета на един съвременен човек”.81 Относно черепа Walker казва, че “много прилича на този на неандерталец”.82 Както ще видим в следващата глава, неандерталците са една съвременна човешка раса. Следователно, Homo erectus също е една съвременна човешка раса.

Дори еволюционистът Richard Leakey заявява, че разликите между Homo erectus и съвременния човек не са по-големи от тези между отделните раси:

“Всеки човек може да забележи разликите във формата на черепа, силно изразените черти на лицето, изпъкналостта на надочните дъги и т.н. Тези различия са може би не по-големи от различията между отделните човешки раси обитаващи различни географски области. Такова биологично разнообразие възниква, когато населението е географски разделено за значителен период от време.”83

Проф.William Laughlin от университета в Кънектикът извършва обширни анатомични изследвания върху ескимосите и обитателите на Алеутските острови, като забелязва, че тези хора смайващо приличали на хомоеректусите. Заключението, което прави Laughlin, е че всички тези раси в действителност са различни раси, принадлежащи към вида Homo sapiens (съвременен човек).

“Когато вземем под внимание големите различия, които съществуват между изолираните общества, каквито са тези на ескимосите и бушмените, принадлежащи на рода Homo sapiens, изглежда много логично да стигнем до заключението, че Sinanthropus ( разновидност на Homo erectus – ALC ) също се отнася към този род.”84

В научното общество днес става още по-ясен факта, че Homo erectus е излишна класификационна група и че останките, които биват отнесени към класа Homo erectus в действителност не се различават много от Homo sapiens, който е приеман за различен вид. В " American Scientist" дискусиите по този въпрос и резултата от проведената в тази връзка конференция през 2000 год. могат да бъдат резюмирани по следния начин:

По-голямата част от участниците в конференцията в Senckenberg бяха въвлечени в един пламенен дебат, във връзка с класификационното състояние на Homo erectus, започнат от Milford Wolpoff от Мичиганския университет, Alan Thorne от университета в Канбера и техните колеги. Те убедително твърдят, че Homo erectus няма обоснованост, за да бъде отделен вид и трябва да бъде премахнат като такъв. Всички представители на рода Homo, от преди около 2 милиона години до днес, са един силно променлив, често срещан вид - Homo sapiens, без никакви закономерни нарушения или подразделения. Предметът на конференцията - Homo erectus, не е съществувал. 85

Изводът, който правят учените, които защитават гореспоменатата теза, може да бъде обобщен като: "Homo erectus не е различен от Homo sapiens вид, а по-скоро една раса, която се включва в Homo sapiens".

От друга страна, съществува една огромна бездна между Homo erectus – една човешка раса, и появилите се преди него, според “човешката еволюция”, маймуни (Australopithecus, Homo habilis и Homo rudolfensis). Това означава, че първите хора са се появили във фосилните данни внезапно и едновременно, без никакъв еволюционен процес. Не би могло да съществува по-ясно указание за това, че те са били сътворени.

Приемането на този факт абсолютно противоречи на догматичната философия и идеология на еволюционистите. Поради тази причина те се опитват да представят Homo erectus, който е изцяло човешка раса, като същество, представляващо полумаймуна. В реконструкциите им на Homo erectus те упорито рисуват човекоподобни маймуни. От друга страна, използвайки подобни на рисунките методи, те придават човешки вид на маймуни като Australopithecus и Homo habilis. С този метод те се опитват да “сближат” маймуните и хората и по този начин да затворят бездната между тези два различни класа организми.

НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ: ЕДРА ЧОВЕШКА РАСА

ГРЕШНИ МАСКИ: Въпреки че не се различават по нищо от съвременния човек, неан-дерталците все още биват обрисувани като маймуно-подобни от еволюционистите.

Неандерталците са хора, които се появяват внезапно преди около 100 хиляди години в Европа и тихомълком изчезват – или биват претопени, смесвайки се с други раси – също така бързо преди около 35 хиляди години. Единствената разлика между тях и днес живеещите хора е наличието на по-масивни кости и по-голям обем на черепната кутия.
Неандерталците са човешка раса и днес почти всеки приема този факт. Еволюционистите положиха големи усилия, за да представят тези хора като “първобитен вид”, но всички открития показват, че неандерталецът по нищо не се различава от който и да било “едър” човек, който върви по улицата днес. Смятаният за един от водещите специалисти по тази тема и палеонтолог в университета “Ню Мексико” Erik Trinkaus пише следното:

“Извършените детайлни сравнения на скелетните останки на неандерталец и съвременен човек показват, че няма нищо в анатомията на неандерталеца, което да показва, че двигателните, манипулационните, умствените и езиковите способности са по-несъвършени от тези на съвременните хора.”86

Поради тази причина много от съвременните изследователи представят неандерталеца като подвид на съвременния човек и го наричат “Homo sapiens neandertalensis”. Откритията ясно показват, че неандерталците погребвали мъртъвците си, изработвали разнообразни музикални инструменти и имали културно сходство с Homo sapiens sapiens, които са живели през същия период. С една дума, неандерталците са “едра” човешка раса, която с течение на времето просто е изчезнала.

75 Tim Bromage, New Scientist, vol 133, 1992, p. 38-41.
76 J. E. Cronin, N. T. Boaz, C. B. Stringer, Y. Rak, "Tempo and Mode in Hominid Evolution", Nature, Vol 292, 1981, p. 113-122.
77 C. L. Brace, H. Nelson, N. Korn, M. L. Brace, Atlas of Human Evolution, 2.b. New York: Rinehart and Wilson, 1979.
78 Alan Walker, Scientific American, vol 239 (2), 1978, p. 54.
79 Bernard Wood, Mark Collard, "The Human Genus", Science, vol 284, No 5411, 2 April 1999, p. 65-71.
80 Marvin Lubenow, Bones of Contention, Grand Rapids, Baker, 1992, p. 83.
81 Boyce Rensberger, The Washington Post, November 19, 1984.
82 Ibid.
83 Richard Leakey, The Making of Mankind, London: Sphere Books, 1981, p. 62.
84 Marvin Lubenow, Bones of Contention, Grand Rapids, Baker, 1992. p. 136.
85 Pat Shipman, "Doubting Dmanisi", American Scientist, November- December 2000, p. 491.
86 Erik Trinkaus, "Hard Times Among the Neanderthals", Natural History, vol 87, December 1978, p. 10; R. L. Holloway, "The Neanderthal Brain: What Was Primitive", American Journal of Physical Anthropology Supplement, Vol 12, 1991, p. 94.