СЦЕНАРИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

БЕЗИЗХОДИЦАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА: ХОДЕНЕТО НА ДВА КРАКА

Наред с фосилните данни, с които се занимавахме досега, непреодолимите анатомични бездни между хората и маймуните също така обезсилват въображаемата човешка еволюция. Една от тези бездни е начинът на ходене.

Човешкото същество върви изправено и на два крака. Това е много специфичен начин на придвижване, който не се наблюдава при други живи същества. Някои животни могат да извършват единствено определени движения, докато стоят на двата си крака. Животни като мечките и маймуните могат да се движат по този начин само рядко, когато искат да достигнат някаква храна, и то за много кратко време. Обикновено техните скелети са наведени напред и те вървят на четири крака.

Добре тогава, но дали двуногите са се развили от четириногите маймуни, както твърдят еволюционистите?

Разбира се, че не... Изследванията показват, че еволюцията на двуногите никога не се е случвала, нито пък е възможно да се случи. Преди всичко ходенето на два крака не е еволюционно преимущество, тъй като начинът на придвижване на маймуните е по-лесен, бърз и ефективен от ходенето на два крака. Човек нито може да се придвижва, скачайки от дърво на дърво, без да стъпва на земята като шимпанзе, нито пък може да тича със 124 км/ч като леопард. Напротив, тъй като човек върви на два крака, той се придвижва много по-бавно и поради тази причина е едно от най-беззащитните същества в природата. Поради тази причина, според еволюционната логика, няма никакъв смисъл маймуните да се приспособят към ходенето на два крака. А точно обратно, според еволюцията би трябвало хората да се превърнат в четириноги.

Друга задънена улица, в която попада еволюционната теория, е, че двуногите не служат на модела за “постепенно развитие” на Дарвин. Този модел, който съставя основите на еволюцията, изисква съществуването на “смесена” походка между ходенето на два и на четири крака. Извършените през 1996 г. от английския палеонтолог Robin Crompton компютъризирани изследвания показват, че една такава “смесена” походка е невъзможна. Crompton достига до следното заключение: “Едно живо същество може да върви или изцяло изправено, или изцяло на четири крака.”98 Не е възможен никакъв междинен начин на ходене поради прекаления енергиен разход. Ето защо е невъзможно съществуването на полудвуного същество.

Огромната бездна, която съществува между човека и маймуната, не се изчерпва само с ходенето на два крака. Много други характеристики като мозъчния капацитет, способността за говорене и др. все още остават необяснени от еволюционистите. Палеонтологът-еволюционист Elaine Morgan прави следното признание:

“Четири от най-големите мистерии около хората са: 1) защо вървят на два крака? 2) защо са загубили своята козина? 3) защо са развили толкова големи мозъци? 4) защо са се научили да говорят?

Стандартните отговори на тези въпроси са: 1) ‘Ние все още не знаем’; 2) ‘Ние все още не знаем’; 3) ‘Ние все още не знаем’; 4) ‘Ние все още не знаем’. Този списък от въпроси може да бъде значително удължен, без да бъде нарушена монотонността на отговорите.”99


ЕВОЛЮЦИЯТА: ЕДНА НЕНАУЧНА ВЯРА


Неотдавнашни открития показаха, че е невъзможно за наведения маймунски скелет, който съответства на четириногата крачка, да еволюира до изправен човешки скелет, съответстващ на ходенето на два крака.
Лорд Solly Zuckerman е един от най-известните и уважавани учени във Великобритания. В продължение на много години той изучава фосилни останки, извършва детайлни проучвания и дори поради приносите си към науката получава титлата “Лорд”. Zuckerman е еволюционист, т.е. немислимо е направените от него коментари относно еволюцията умишлено да са срещу нея. Но след като в продължение на много години проучва фосилните материали, включени в еволюционния сценарий, той достига до заключението, че не съществува никакво родословно дърво.

Zuckerman също изработва и една интересна “научна скала”. Той оформя спектър от науки, подредени от такива, които счита за научни, към такива, които счита за ненаучни. Според този спектър на Zuckerman “най-научни”, т.е. опиращи се на конкретни данни, области на науката са физиката и химията. След тях са биологичните науки и след това социалните науки. В края на спектъра – частта, смятана за “най-ненаучна” от Zuckerman – са разположени екстрасензорното възприятие, като понятията телепатия и шесто чувство, и “човешката еволюция”. Zuckerman обяснява тази част на спектъра по следния начин:

“Когато се отдалечаваме от списъка на обективните истини и се отправяме към тези области на предполагаема биологична наука, като екстрасензорното възприятие или интерпретацията на човешката фосилна история, където всичко е възможно за този, който вярва – и където ревностният вярващ понякога е способен да повярва едновременно в няколко противоречащи си едно на друго неща.”100

Robert Locke, редактор на списание "Discovering Archeology" - важно издание относно произхода на човека, пише за това списание: "Търсенето на предшествениците на човека отделя повече топлина, отколкото светлина" и цитира признанието на известния палеонтолог-еволюционист Tim White:

Всички ние сме разочаровани от "множеството въпроси, на които не можем да дадем отговор."101

В своята статия Locke прави преглед на безизходицата, в която изпада еволюционната теория по отношение на произхода на човека, и необосноваността на пропагандата, която бива разпространена във връзка с този въпрос:

Най-вероятно няма по спорна тема в науката от тази за търсенето на произхода на човека. Елитните палеонтолози не са съгласни дори с най-основните контури на родословното дърво на човека. Сред огромната фанфара изникват все нови разклонения, които загубват силата си и замират в лицето на новите фосилни открития.102

Същият факт неотдавна бе приет и от Henry Gee - редактор на добре известното списание "Nature". В своята книга "В търсенето на потайните времена" ("In Search of Deep Time"), публикувана през 1999г., Gee отбелязва, че всички доказателства за човешката еволюция "отпреди периода между 10 и 5 милиона години - няколко хиляди генерации от живи организми - могат да бъдат пригодени в малки кутийки". Той прави заключението, че общоприетите теории за произхода и развитието на човешките същества са "изцяло човешка измислица, създадена специално за целта, и оформена така, че да отговаря на човешките предрасъдъци" и допълва:

Да вземеш една поредица от фосилни останки и да твърдиш, че те представляват родословно дърво не е научна хипотеза, която може да бъде проверена, но е твърдение, което притежава същата обоснователност, каквато и една приказка за приспиване - забавна, а може би и поучителна, но в никакъв случай не и научна.103

Тогава каква е причината, която кара толкова много учени да бъдат толкова привързани към тази догма? Защо полагат такива усилия да запазят своята теория жива с цената да приемат безброй много противоречия и да се отказват от намерените от самите тях доказателства?

Единственият отговор е, че те се страхуват от истината, с която ще се сблъскат, като напуснат еволюционната теория. А тази истина, с която биха се сблъскали, е фактът, че човекът е сътворен от Бог. Тази мисъл обаче е недопустима от гледна точка на предразсъдъците, които те имат, и материалистическата философия, в която вярват.

Поради тази причина те хем заблуждават себе си, хем целия свят, използвайки медиите, с които си сътрудничат. Ако не могат да открият необходимите вкаменелости, те ги “произвеждат” чрез измислени рисунки и макети и се опитват да създадат впечатление, че в действителност съществуват фосилни материали, които подкрепят еволюцията. Различните медийни организации, които подобно на тях са повярвали в материалистическата философия, използвайки тези измислени рисунки и макети, се опитват да заблудят обществото и да внедрят еволюционната теория в човешкото подсъзнание.

Но без значение колко упорити са техните опити, истината е една: човекът се е появил не посредством еволюционен процес, а посредством Божието сътворение. Следователно той носи отговорност към Него, дори и да не иска да приеме тази отговорност.

98 Ruth Henke, "Aufrecht aus den Baumen", Focus, Vol 39, 1996, p. 178.
99 Elaine Morgan, The Scars of Evolution, New York: Oxford University Press, 1994, p. 5.
100 Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, p. 19.
101 Robert Locke, "Family Fights" Discovering Archaeology, July/August 1999, p. 36-39.
102 Ibid.
103 Henry Gee, In Search of Time: Beyond the Fossil Record to a New History of Life, New York, The Free Press, 1999, p. 126-127.