МОЛЕКУЛЯРНАТА БЕЗИЗХОДИЦА НА ЕВОЛЮЦИЯТА

В предходните части на книгата разгледахме как палеонтологичните данни обезсилват еволюционната теория. Всъщност можеше и въобще да не ги разглеждаме, защото еволюционната теория се проваля много преди някой да заговори за “междувидова еволюция” и фосилни доказателства. Въпросът, който обезсилва теорията още в началния u стадий, е как се е появил първият организъм на Земята.

Срещу този въпрос еволюцията излага твърдението, че животът е започнал със случайната поява на една клетка. Според сценария преди около четири милиарда години в първичната земна атмосфера разнообразни неорганични химични съединения влизат във взаимодействие и заедно с последиците като мълнии и налягане се появява първата жива клетка.

Първото нещо, което трябва да отбележим, е, че твърдението за образуване на живота чрез съединение на неорганични вещества е едно ненаучно твърдение, което досега не е доказано от нито един опит или проучване. Точно обратно, всички открития доказват, че едно живо същество може да произлезе единствено от друго такова. Никой на този свят, дори в най-развитите лаборатории, не е успял да създаде жива клетка чрез съединяване на неорганични химични вещества.

Еволюционната теория обаче твърди, че клетката на едно живо същество, която не може да бъде произведена, дори и да бъдат използвани целият човешки разум, знание и технологии, успява да се формира случайно в първичните земни условия. В следващите страници ще разгледаме защо това твърдение противоречи на най-основните принципи на науката и здравия разум.

ИСТОРИЯТА ЗА “РАЖДАНЕТО НА КЛЕТКАТА ОТ СЛУЧАЙНОСТИ”

Човек, който вярва, че една жива клетка би могла да се образува от случайности, лесно би повярвал на подобна на тази история, която ще ви разкажем по-долу. Това е историята за един град:

Един ден едно парче глина, притиснато между скалите в една пуста местност, се намокря от дъжда. Когато слънцето грее, мократа глина съхне и се втвърдява, приема плътна и устойчива форма. По-късно тези скали, служещи като калъп, се разпадат на парчета и вследствие се появява една правилна, добре оформена и здрава тухла. Тази тухла в продължение на много години чака, при същите природни условия, да се образува друга тухла. Това чакане продължава векове наред, докато стотици, хиляди тухли не се образуват на същото място. По една случайност обаче нито една от по-рано образуваните тухли не се е повредила. Въпреки че тухлите в продължение на хиляди години са изложени на бури, дъждове, ветрове, жарко слънце и смразяващ студ, нито една от тях не се е напукала, счупила или преместила. Те просто са си на същото място, със същата здравина и чакат да се образуват другите тухли.

Когато тухлите, които били произволно събрани под влиянието на естествените условия като ветрове, бури и вихрушки, достигат необходимия брой, те изграждат постройка, като се подреждат една до друга и една върху друга. Докато траят всички тези процедури, при естествени условия се формират и материали като цимент и рудни смеси, които излизат от почвата и оформят основата на сградата, която тухлите ще изграждат. В резултат на всичко това се появява една постройка, снабдена с всякакъв вид материали, дограми и инсталации.

Признания на еволюционисти Александър Опарин Еволюционната теория не се е сблъсквала с по-голяма криза от тази в момента, когато трябва да обясни произхода на живота. Причината е, че органичните молекули са толкова комплексни, че е невъзможно тяхното формиране да бъде обяснено като случайно, както очевидно е невъзможно и една органична клетка да се е образувала случайно. През втората половина на 20ти век еволюционистите се изправят пред въпроса за произхода на живота. Един от водещите специалисти в теорията за молекулярната еволюция, руският еволюционист Александър И. Опарин в своята книга “Произходът на живота”, публикувана през 1936 г., казва: “За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория.”1 След Опарин еволюционистите извършили безброй много експерименти, ръководили изследвания и правили проучвания, за да докажат, че клетката трябва да се е била формирала случайно. Всеки от тези опити обаче показвал единствено все по-ясно комплексния дизайн на клетката и по този начин опровергали още повече еволюционните хипотези. Професор Klaus Dose, ректор на Института по биохимия в университета Johannes Gutenberg, казва: Джефри Бада “Повече от 30 години, минали в експериментиране върху произхода на живота в областта на химичната и молекулярна еволюция, ни доведоха до по-доброто осъзнаване на необятността на проблема за произхода на живота на Земята, отколкото да ни помогнат да го разрешим. Понастоящем всички дискусии по основни теории и експерименти в тази област или завършват в задънена улица, или със самопризнание за невежество.”2 Следното твърдение на геохимика Jeffrey Bada от Института San Diego Scripps прави отчетлива безпомощността на еволюционистите по отношение на тази безизходица: “Днес, когато напускаме двадесети век, ние все още сме изправени пред най-големия нерешен проблем, който имахме, когато влезнахме в двадесети век: Как се е зародил животът на Земята?” 3 Научният писател за “New York Times” - Nicholas Wade, прави подобен коментар през юни 2000 г.: “Всичко, свързано с произхода на живота на Земята, е една мистерия и изглежда, че колкото повече познания имаме, толкова по-задълбочена става загадката.” 1 Alexander I. Oparin, Origin of Life, (1936) NewYork: Dover Publications, 1953 (Reprint), p.196. 2 Klaus Dose, "The Origin of Life: More Questions Than Answers", Interdisciplinary Science Reviews, Vol 13, No. 4, 1988, p. 348 3 Jeffrey Bada, Earth, February 1998, p. 40

Разбира се, сградата не се състои само от основа, тухли и цимент. Как тогава са добити липсващите материали? Отговорът е лесен: всякакъв вид материали, необходими за построяването на сградата, се съдържат в почвата, върху която тя се строи. Силикон за стъклата, мед за електрическите кабели, желязо за колоните, пироните и водосточните тръби и др., всичко това се намира в огромни количества под земята. Оформянето на всички тези материали и поставянето им в сградата се дължи единствено на умението на “естествените условия”. Всички инсталации, дограми и арматура са поставени между тухлите с помощта на духащия вятър, дъжда и земетресенията. Всичко това протекло толкова добре, че по-късно чрез естествените условия щеше да се образува нещото, наречено “стъкло”. Нещо повече, те не са забравили да оставят малко място, което да позволи инсталацията на водо - електро - и отоплителната системи, които също ще се образуват по-късно чрез случайности. Както казахме, работата протичаше толкова добре, че “случайностите” и “естествените условия” са създали един съвършен дизайн.

Ако сте успели да повярвате в тази история, то тогава след малко размисъл сами бихте открили как са се появили другите сгради, учреждения, пътища, тротоари, комуникационни и транспортни системи в града. Ако вложите малко техническо познание и ако сте малко по-заинтересован от темата, вие дори можете да напишете изключително “научна” книга от няколко тома, която да обяснява теориите ви за “еволюционния процес на канализационната система и нейната еднородност със съществуващите структури”. Вие може да бъдете почетен с академична награда за блестящия ви труд и може да считате себе си за гений, който хвърля светлина върху цялото човечество.

Еволюционната теория излага твърдението, че животът е започнал случайно. Това е твърдение не по-малко абсурдно от нашата история, с всичките u операционни, комуникационни, транспортни и управителни системи, защото клетката е не по-малко комплексна от който и да било град.

ЧУДОТО В КЛЕТКАТА И КРАЯТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

По времето на Дарвин комплексната структура на клетката не беше известна. Поради тази причина еволюционистите от този период считаха за много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с отговора “случайности и естествени условия”.

Технологията на 20ти век навлезе чак до най-малките частици на живота и разкри, че клетката е най-сложната система, която човечеството някога е срещало. Днес ние знаем, че клетката съдържа енергийни централи, произвеждащи използваната от клетката енергия; фабрики, изработващи ензими и хормони, изключително важни за живота; банка с данни, където се съхранява цялата необходима информация за продуктите, които трябва да бъдат произведени; комплексни транспортни системи и тръбопроводи, по които се пренасят сурови материали и продукти от едно място на друго; развити лаборатории и рафинерии за разбиването на идващите отвън сурови материали и превръщането им в полезни частици; както и специализирани клетъчно-мембранни протеини, осъществяващи контрола върху входа и изхода. Всичко това, което изброихме, е само една част от комплексната структура на клетката.

Ученият-еволюционист W.H.Thorpe пише, че “най-простият вид клетки съдържат “механизъм”, който е невероятно по-сложен от която и да било измислена досега машина или такава, която човек би могъл да си представи.”104

Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, до което човечеството е достигнало, все още не може да произведе една - единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с неуспех. Днес намерението за произвеждане на клетка е захвърлено настрани и в тази насока не се извършват никакви опити.

Еволюционната теория твърди, че тази система, която човечеството с целия свой интелект, знание и разполагаема технология не успя да създаде, се е появила “случайно” в първичните земни условия. Ако трябва да се даде пример, то вероятността за формирането на една клетка случайно е подобна на случайното отпечатване на енциклопедия посредством експлозия в печатница.

Английският математик и астроном Sir Fred Hoyle прави подобно сравнение в едно от своите интервюта, публикувани в списание “Nature” от 12 ноември 1981 г. Въпреки че самият той е еволюционист, Hoyle заявява, че шансът по-висши живи форми да могат да се образуват по такъв начин е сравним с шанса едно торнадо, профучаващо през морга, да сглоби “Боинг” 747 от намиращите се там части.105 Т.е. не е възможно клетката да се образува случайно, тя непременно трябва да е била “сътворена”.

Една от основните причини еволюционната теория да не може да обясни въпроса как се е появила клетката е “несъкратимата u комплексност”. Една жива клетка се поддържа посредством хармоничното сътрудничество между многобройните малки органели. Ако липсва поне една от тези малки частици, то клетката няма да може да продължи да живее. Клетката не е имала късмета да изчака абсурдните механизми като естествения отбор и мутацията, които да u предоставят възможността да се развие. Поради тази причина първата клетка на Земята би трябвало да се е появила така, че да притежава всички органели и функции, необходими u, за да живее, т.е. да бъде една съвършена клетка. Това, разбира се, означава, че тя трябва да е била сътворена.

ПРОТЕИНИТЕ ПРОВОКИРАТ СЛУЧАЙНОСТТА

Нека засега оставим клетката настрана, тъй като еволюцията е безсилна дори срещу градивните частици на клетката. Образуването, при естествени условия, дори на една от хилядите комплексни протеинови молекули е абсолютно невъзможно.

Протеините са гигантски молекули, съставени от по-малки елементи, наречени аминокиселини, които са подредени в определен ред според техния брой и вид. Тези молекули образуват градивните вещества на живата клетка. Най-простите молекули се състоят от 50 аминокиселини, но има и такива, които са изградени от хиляди аминокиселини.

Критичната точка е: липсата, промяната на мястото или добавянето на една аминокиселина в структурата на протеина могат да станат причина този протеин да се превърне в безполезна молекулярна маса. Поради това всяка аминокиселина трябва да бъде на правилното място и в правилния ред. Еволюционната теория, според която животът се е зародил в резултат на случайности, остава безсилна пред този ред. Това е така, защото този ред е прекалено удивителен, за да бъде обяснен със случайности. (Нещо повече, теорията дори не е способна да обясни твърдението за “случайното формиране” на аминокиселините, което ще разгледаме след малко.)

Фактът, че функционалната структура на протеините в никакъв случай не може да се появи случайно, може да бъде лесно забелязан дори чрез най-простото вероятностно изчисление, което всеки може да разбере.

Eдна средно голяма протеинова молекула се състои от 288 аминокиселини, от които има 12 различни вида. Те могат да бъдат подредени по 10³⁰⁰ различни начина. ( Това е едно астрономическо число, състоящо се от единица с 300 нули след нея. ) От всички тези възможни поредици само една може да образува желаната протеинова молекула. Останалите са аминокиселинни вериги, които не вършат никаква работа, а понякога дори са и вредни за живите организми.

Поради тази причина вероятността една - единствена молекула от тези, които дадохме за пример по-горе, да се образува случайно е 1 на 10³⁰⁰. На практика е невъзможно да се осъществи тази вероятност. В математиката по-малките от 1 на 10⁵⁰ вероятности се приемат за “нулева” вероятност.

Нещо повече, един протеин от 288 аминокиселини може да се приеме като доста скромна структура в сравнение с гигантските протеини, изградени от хиляди аминокиселини. Когато извършим същите вероятностни изчисления за тези гигантски молекули, ще видим, че думата “невъзможно” ще е недостатъчна.

Когато се изкачим стъпка нагоре по схемата за развитието на живота, ще видим, че само един протеин не означава нищо. Една от най-малките, известни днес, бактерии Mycoplasma Hominis H39 съдържа 600 вида протеини. В този случай ние трябва да повторим вероятностните изчисления, които направихме по-горе за един протеин, за всички тези 600 различни вида протеини. Цифрите, които ще получим като резултат, ще бъдат доста отвъд термина невъзможно.

Някои читатели, които сега четат тези редове и които досега са приемали еволюционната теория като научно тълкувание, могат да се усъмнят и да кажат, че тези числа са преувеличени или не отразяват действителността. Това обаче съвсем не е така: това са точни и конкретни факти. Нито един еволюционист не би могъл да опровергае тези числа. Те приемат, че вероятността за случайно формиране на един - единствен протеин е “толкова невъзможна, колкото вероятността една маймуна да напише човешката история на пишеща машина, без да допусне грешка”. 106 Но вместо да приемат другото обяснение, т.е. сътворението, те предпочитат да защитават абсурдното.

Много еволюционисти признават този факт. Например ученият Harold F. Blum казва:
“Несъзнателното формиране на полипептид, голям колкото най-малките известни нам протеини, изглежда абсолютно невъзможно.”107

Еволюционистите твърдят, че молекулярната еволюция е продължила в течение на дълги години и този период е превърнал невъзможното във възможно. Въпреки това, без значение колко дълъг е дадения период, не е възможно аминокиселините да формират случайно протеини. Американският геолог William Stokes признава този факт в своята книга, озаглавена “Същност на земната история”, където пише, че тази случайност е толкова малка, че “един протеин не би могъл да се появи в продължение на милиарди години на милиарди планети, всяка от които е покрита със слой от концентриран воден разтвор от необходимите аминокиселини”.108

И така, какво означава всичко това? Perry Reeves, професор по химия, дава следния отговор на този въпрос:

“Когато се разгледа огромният брой възможни структури, които могат да се появят в резултат на една проста произволна комбинация от аминокиселини в кондензиран първичен басейн, доста объркващо е да се повярва, че животът може да се е зародил по този начин. По - приемливо е да повярваме, че за такава работа е необходим Велик Предприемач, притежаващ майсторски проект.”109

Ако случайното формиране дори на един от тези протеини е невъзможно, то милиарди пъти по-невъзможно е един милион от тези протеини да се съединят случайно, по точно определен начин, и да образуват една цяла човешка клетка. Нещо повече, клетката не е изградена само от протеинова маса. Наред с протеините клетката съдържа и нуклеинови киселини, карбохидрати, липиди, витамини и много други химични вещества като електролитите, подредени в строго определени пропорции, хармония и дизайн от гледна точка както на структурата, така и на функцията. Всеки от тях изпълнява функцията на градивен блок или помощна молекула в различните органели.

Robert Shapiro, професор по химия в Нюйоркския университет и експерт по ДНК, изчислил вероятността за случайното образуване на 2000 вида протеини, намиращи се в една обикновена бактерия. ( В човешката клетка има приблизително 200000 вида протеини. ) Числото, което било открито, е 1 на 10⁴⁰⁰⁰⁰.110 (Това е едно невероятно число, получено при поставянето на 40,000 нули след 1.)

Професорът по приложна математика и астрономия в университетския колеж (Cardiff, Wales) Chandra Wickramasinghe прави следния коментар:

“Вероятността за несъзнателно възникване на живота от неживата природа е единица с 40000 нули след нея... Тя е достатъчно голяма, за да погребе Дарвин и цялата му еволюционна теория. Не е имало никакъв праисторическа субстрат нито на тази планета, нито на която и да било друга и ако възникването на живота не е произволно, то тогава то би трябвало да е плод на целенасочен разум.”111

Sir Fred Hoyle коментира тези невероятни числа така:

“Всъщност такава една теория (че животът е сътворен от разумно същество) е толкова явна, че човек би се попитал защо не е широко разпространена при положение, че сама по себе си е очевидна. Причините са повече психологически, отколкото научни.”112

Причината, за която Hoyle използва термина “психологически”, представлява предубедеността на еволюционистите да не приемат, че животът е бил сътворен. Тези хора са си поставили една основна цел - да отричат съществуването на Бог. Единствено поради тази причина те продължават да защитават абсурдни сценарии, които самите те добре знаят, че са неосъществими.

104 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited., Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, pp. 298-99.
105 "Hoyle on Evolution", Nature, Vol 294, November 12, 1981, p. 105.
106 Ali Demirsoy, Kalэtэm ve Evrim (Inheritance and Evolution), Ankara: Meteksan Publishing Co., 1984, p. 64.
107 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited. Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, p. 304.
108 Ibid, p. 305.
109 J. D. Thomas, Evolution and Faith. Abilene, TX, ACU Press, 1988. p. 81-82.
110 Robert Shapiro, Origins: A Sceptics Guide to the Creation of Life on Earth, New York, Summit Books, 1986. p.127.
111 Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, New York, Simon & Schuster, 1984, p. 148.
112 Ibid, p. 130.