МОЛЕКУЛЯРНАТА БЕЗИЗХОДИЦА НА ЕВОЛЮЦИЯТА

ЛЯВОИЗОМЕРНИ АМИНОКИСЕЛИНИ

Нека разгледаме по-подробно защо еволюционният сценарий, свързан с образуването на протеини, е невъзможен.

За да се появи една протеинова молекула, намираща се в живите организми, не е достатъчно само точните аминокиселини да се подредят в точния ред. Освен това всяка една от 20те различни вида аминокиселини, разположени в структурата на протеините, трябва да бъде “лявоизомерна”. От химична гледна точка съществуват два вида аминокиселини “лявоизомерни” и “дясноизомерни”. Разликата между тях е огледалната симетрия между техните триизмерни структури, което е подобно на разликата между лявата и дясната ръка на човек.

Аминокиселините и от двете групи спокойно могат да се свързват помежду си. Но от извършените проучвания е разкрит интересен факт: протеините във всички живи организми, като се започне от най-просто устроените, та се стигне до най-съвършените, са изградени единствено от лявоизомерни аминокиселини. Ако дори само една дясноизомерна аминокиселина се прикачи към структурата на протеина, той става безполезен. Доста интересно е, че при някои експерименти бактериите, на които се подават дясноизомерни аминокиселини, незабавно ги разграждат, а в някои случаи от тези разградени частици образуват лявоизомерни аминокиселини, които самите те да могат да използват.

Нека за момент предположим, че животът се е зародил случайно, както твърдят еволюционистите. В този случай дясно- и лявоизомерните аминокиселини, които също са създадени случайно, би трябвало да бъдат в равни количества в природата. Следователно всички живи същества в структурата си трябва да имат както дясно-, така и лявоизомерни аминокиселини, защото от химична гледна точка и двата вида аминокиселини могат да се комбинират помежду си. В действителност обаче протеините в живите организми са съставени единствено от лявоизомерни аминокиселини.

Въпросът как протеините от всички аминокиселини могат да избират единствено лявоизомерните и как нито една дясноизомерна не се е смесила тях, е една от темите, за които еволюционистите не са дали никакво обяснение. Те по никакъв начин не могат да обяснят тази специфична и съзнателна селекция.

Нещо повече, тази характеристика на протеините увеличава объркването на “случайната” безизходица на еволюционистите. За да може да бъде произведен един “съдържателен” протеин, няма да е достатъчно аминокиселините да са в точно определен брой, в съвършен ред и свързани съобразно триизмерната им структура. Наред с това всички тези аминокиселини трябва да бъдат избрани измежду лявоизомерните и между тях да няма нито една дясноизомерна аминокиселина. Също така не съществува нито един механизъм на естествен отбор, който да разпознава, че към реда е прибавена дясноизомерна аминокиселина и който да осъзнае, че тя е неправилна и следователно трябва да бъде отстранена от веригата. Тази ситуация още веднъж елиминира термина “случайност”.

В научната енциклопедия Британика, която е страстен защитник на еволюцията, пише следното: “...Аминокиселините на всички живи организми на Земята и структурни единици на сложните полимери като протеините имат една и съща лявоизомерна асиметрия. Това, от една страна, е все едно милиони пъти да хвърляш една монета и винаги да се пада тура. Абсолютно неразбираемо е как молекулите са станали ляво - и дясноизомерни. Този избор неизвестно как е свързан с източника на живот на Земята.”113

Ако след като една монета, бъде хвърляна милиони пъти и винаги се пада тура, дали е по-логично да обясним това със случайността, или да приемем, че някой умишлено се е намесил при хвърлянето? Отговорът е ясен. Еволюционистите обаче въпреки очевидната действителност, тъй като не желаят да приемат съществуването на “съзнателна намеса”, се обръщат към случайността.

Една ситуация, подобна на лявоизомерията на аминокиселините, съществува също и при нуклеотидите, най-малките частици на ДНК и РНК. Обратно на съдържащите се в живите организми аминокиселини, тук се избират само дясноизомерните форми на нуклеотидите. Това е още една ситуация, която не може да бъде обяснена със случайността.

В заключение трябва да кажем, че чрез вероятностите, които разгледахме по-рано, напълно се доказва, че източникът на живота не може да бъде обяснен със случайности. Ако се опитаме да изчислим вероятността един средно голям протеин, съставен от 400 аминокиселини, да бъде избран единствено от лявоизомерните аминокиселини, то ние ще получим вероятност 1 на 2⁴⁰⁰, което е 10¹²⁰. За да добиете ясна представа за това астрономическо число, нека го сравним с общия брой на електроните във вселената, а той е 10⁷⁹. Вероятността тези аминокиселини да създадат необходимия ред и функционална форма ще даде много по-големи числа. Ако съберем тези вероятности и разширим предмета до формиране на по-голям брой и вид протеини, изчисленията ще приемат немислими размери.

ТОЧНАТА ВРЪЗКА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА

Дори всичко, което изброихме досега, не успява да сложи край на безизходицата на еволюцията. Не е достатъчно аминокиселините да бъдат в подходящия брой, ред и триизмерна структура. Образуването на един протеин изисква аминокиселинните молекули с повече от един остатък да бъдат свързани една с друга единствено чрез определени остатъци. Такава връзка се нарича “пептидна връзка”. Аминокиселините могат да правят различни връзки помежду си, но протеините са изградени единствено от тези, които са свързани посредством “пептидни” връзки.

Един пример би изяснил това становище: да предположим, че всички части на една кола са безупречни и правилно монтирани. Една от гумите обаче е закачена на мястото си не с гайки и болтове, а с парче тел по начин, по който главината да гледа към земята. Би било невъзможно за една такава кола да се придвижи дори един метър, без значение колко сложна е нейната технология или колко мощен е нейният мотор. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред, но погрешното монтиране дори на една от гумите прави цялата кола неизползваема. По същия начин в протеиновата молекула дори една аминокиселина, свързана с друга, различна от пептидната връзка, прави безполезна цялата молекула.

Проучвания показват, че от произволно свързаните аминокиселини единствено 50% се свързват посредством пептидна връзка, а всички останали с други връзки, които не са включени в протеините. Поради тази причина, когато изчисляваме вероятността един протеин да бъде случайно образуван, наред със задължителната ляваизомерия на аминокиселините, към сметката трябва да добавим и необходимостта всяка една аминокиселина задължително да бъде свързана с тази преди и след нея посредством пептидна връзка.

Тази вероятност е почти равна на вероятността всички аминокиселини да бъдат лявоизомерни. Т.е., ако отново разгледаме един протеин, изграден от 400 аминокиселини, то вероятността всички аминокиселини да са свързани посредством пептидни връзки е 1 на 2³⁹⁹.

НУЛЕВА ВЕРОЯТНОСТ

Както се вижда в таблицата по-долу, вероятността да се появи протеинова молекула от 500 аминокиселини е 1 на число, образувано от 950 нули, поставени до 1, което е число непонятно за човешкия разум. Това е само една вероятност, развита на хартия. На практика обаче шансът една такава вероятност да се реализира е 0. В математиката вероятност, по-малка от 1 на 10⁵⁰ , статистически е прието да се смята за нулева вероятност на изпълнение.

Докато невъзможността за случайното формиране на една протеинова молекула, изградена от 500 аминокиселини, достига до такава степен, ние спокойно може да продължим с по-високи нива на невъзможност да оказваме натиск върху пределите на разума.

В хемоглобиновата молекула, която е важен протеин, има 574 аминокиселини, които са повече от аминокиселините, изграждащи по-горе споменатия протеин. Сега помислете върху това: само в едно от милиардите червени кръвни телца във вашето тяло има 280,000,000 (280 милиона) молекули хемоглобин.

Всъщност да оставим настрана червените кръвни телца, защото само за образуването на един техен протеин чрез метода “проби - грешки” няма да е достатъчна цяла вечност. Дори да предположим, че за да формират един - единствен протеин, аминокиселините са се свързвали и разграждали чрез метода “проби - грешки”, без да губят никакво време от самото възникване на Земята, то отново периодът, който ще им бъде нужен, за да достигнат вероятността 1 на 10⁹⁵⁰, ще бъде по-дълъг от настоящата възраст на Земята.

Заключението, до което стигаме след всичко това, е, че еволюцията изпада в ужасна бездна на неправдоподобност още на ниво формиране на един - единствен протеин.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ В ПРИРОДАТА МЕХАНИЗМЪТ
“ПРОБИ И ГРЕШКИ”?

В заключение трябва да споменем една много важна точка от основната логика на вероятностните изчисления, за които дадохме няколко примера. Вероятностите, които изчислихме по-горе, ни показаха, че е невъзможно случайното образуване на протеини. Но съществува една много по-важна и объркваща еволюционистите страна: в действителност в естествените условия тези вероятности дори не могат да започнат някакъв пробен период, защото в природата не съществува механизъм, който по пътя на пробите и грешките да се опитва да произведе протеини.

Изчисленията, които изнесохме по-горе, за да покажем вероятността за формирането на една протеинова молекула, съставена от 500 аминокиселини, са в сила единствено за идеалната среда “проби и грешки”, която не съществува в реалния свят. Т.е. вероятността да получим един полезен протеин е 1 на 10⁹⁵⁰ единствено ако предположим, че съществува въображаем механизъм, в който невидима ръка свързва произволно 500 аминокиселини, след това, виждайки, че са свързани погрешно, ги разделя една по една и за втори път ги подрежда, но в различен от предишния ред, и т.н. При всеки опит аминокиселините трябва да бъдат отделяни една по една и после отново да бъдат подреждани в нов ред. Освен това при всяка проба след прибавянето на 500те аминокиселини синтезът трябва да бъде спиран и да бъде предотвратявано присъединяването дори на една допълнителна аминокиселина. След това опитът трябва да бъде спрян, за да се види дали протеинът вече се е формирал, ако ли не, то всичко трябва да бъде разложено и да се пробва друга последователност. Наред с това при всеки един опит не трябва да бъде допуснато смесването на абсолютно никакво чуждо химично вещество. Задължително е веригите, образувани по време на опита, да не бъдат разкъсвани, докато не достигнат 500-те си връзки. Т.е. вероятностите, за които споменахме в началото, могат да се реализират единствено в контролирана среда, където има съзнателен механизъм, управляващ началото, края и всеки стадий на процеса, и където единствено “избирането на аминокиселините” е оставено на случайността. Без съмнение обаче в природните условия такъв механизъм не може да съществува. Поради тази причина образуването дори на един протеин в природни условия е логически и технически невъзможно, имайки предвид “вероятностната” страна на въпроса. Всъщност да говорим за вероятности при една такава ситуация е доста ненаучно.

Някои невежи учени не могат да схванат това. Тъй като приемат образуването на протеина за проста химична реакция, те правят нелепи заключения като това, че “аминокиселините се комбинират в резултат на някаква реакция и после създават протеините”. Произволните химични реакции, които протичат в неорганична среда обаче, могат единствено да предизвикат малки и незначими промени. Техният брой и вид е определен и ограничен. За малко по-сложни химични вещества трябва да влезнат в действие големи фабрики, химически заводи и лаборатории. Лекарствата, както и много други химични вещества, които използваме в нашето ежедневие, са от същия тип. Протеините обаче имат много по-сложна структура от тези индустриално произвеждани химични вещества. Поради това абсолютно невъзможно е протеините, всеки един от които е чудо на дизайна и инженерството, в които всяка част съответства на мястото си в точно определен ред, да са се появили в резултат на случайни химични реакции.

Нека за минута оставим настрана всички невъзможности, които обяснихме досега, и предположим, че една полезна протеинова молекула се е образувала “случайно” от само себе си. Тук еволюцията отново попада в задънена улица, защото, за да може този протеин да продължи съществуването си, той трябва да бъде изолиран от природните условия и да бъде съхранен при много специални такива. В противен случай този протеин или веднага ще се разгради под влиянието на земните условия, или ще се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещества, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем различно вещество.

113 Fabbri Britannica Bilim Ansiklopedisi (Fabbri Britannica Science Encyclopaedia), vol 2, No 22, p. 519.