МОЛЕКУЛЯРНАТА БЕЗИЗХОДИЦА НА ЕВОЛЮЦИЯТА

ОЩЕ ЕДИН БЕЗПЛОДЕН ЕВОЛЮЦИОНЕН ОПИТ:
“СВЕТЪТ НА РНК“

Откритието, направено през 70те години и показващо, че газовете, които в действителност са съществували в първичната земна атмосфера, правят невъзможен синтеза на аминокиселините, се превърна в голям бум в молекулярната еволюционна теория. Стана ясно, че всички “примитивни атмосферни опити“ на еволюционисти като Miller, Fox и Ponnamperuma са невалидни. Поради тази причина през 80те години са извършени нови еволюционни опити. В резултат на това беше предложен сценарият “Светът на РНК”, според който протеините не са тези, които са се образували първо, а молекулите РНК, които съдържат информация за протеините.

Според този сценарий, представен от харвардския химик Walter Gilbert през 1986 година, преди милиарди години се появява от само себе си една молекула РНК, която неизвестно как е успяла да се самокопира.След това тази молекула РНК започва да произвежда протеини под въздействието на външните условия. Тогава се заражда необходимостта тази информация да се съхранява във втора молекула и така по някакъв начин се появява молекулата ДНК.

Този труден за вярване сценарий, бидейки изграден от верига от невъзможности във всеки един свой стадий, по-скоро увеличаваше проблема и пораждаше много забъркани въпроси, отколкото да даде някакво обяснение за произхода на живота:

1. Когато е невъзможно да се обясни случайното формиране дори на един нуклеотид, изграждащ РНК, то тогава как би било възможно тези въображаеми нуклеотиди да образуват РНК, като се свързват в подходящ ред? Биологът еволюционист John Horgan признава невъзможността за случайно формиране на РНК, като казва:

“Докато изследователите продължават да проучват внимателно понятието свят на РНК, се появяват повече проблеми. Как за първи път се е образувала РНК? РНК и съставните u части са трудни за синтезиране в лаборатория при най-подходящите условия, пък какво остава за първичната атмосферна среда”. 131

2. Дори да предположим, че са се формирали случайно, как би могла тази РНК, съставена само от нуклеотидна верига, да “реши” да се самокопира? Къде намира нуклеотидите, които използва, докато се самокопира? Дори микробиолозите еволюционисти Gerald Joyce и Leslie Orgel изразяват безнадеждността на тази ситуация в своята книга, озаглавена “В света на РНК “:

“Спорът се централизира в една безизходна точка: легендата за въображаемата РНК, която, излизайки от объркания полинуклеотиден субстрат, изведнъж започва да се самокопира....Това твърдение не само остава като нереално според съвременните разбирания за предбиологичната химия, но и в същото време разбива прекалено оптимистичното вярване, че РНК е молекула, която може да се самокопира “.132

3. Дори ако предположим, че в първичния свят е съществува самокопираща се РНК, че са били налице множество аминокиселини от всеки вид, готови да бъдат използвани от РНК, и че всички тези невъзможности по някакъв начин са се случили, ситуацията все още не води до формирането дори на един протеин, тъй като единственоРНК съдържа информация, свързана със структурата на протеините. Аминокиселините, от друга страна, пък са сурови материали. Но няма значение, въпросът е , че липсва механизъм, който да произведе протеините. Да вярваме, че съществуването на РНК е достатъчно за производството на протеини, е толкова неразумно, колкото да очакваме от една кола да се самосглоби и самопроизведе, като единствено u се хвърли нарисуваният u на лист дизайн върху хилядите u части, подредени една върху друга. В този случай също не можем да говорим за производство при положение, че в процеса не участват нито фабрики, нито работници.

Протеинът се произвежда в рибозомова фабрика с помощта на много ензими и е резултат от изключително комплексен процес, протичащ в клетката. Следователно тази ситуация води до още едно неразумно предположение, че рибозомите също са се появили случайно по същото време. Дори носителят на Нобелова награда Jacques Monod, който е един от най-ревностните защитници на еволюцията, обяснява, че протеиновият синтез в никакъв случай не трябва да се свежда само до информацията в аминокиселините, по следния начин:

“Кодът е безсмислен, преди да бъде трансформиран. Механизмът за превръщане на кодовете на съвременната клетка се състои поне от петдесет макромолекулни елемента, като самите те са кодирани в ДНК: това е съвременният израз omne vivum ex ovo. Кога и как се затваря този кръг? Много е трудно да си представим това”.133

Как би могла една РНК - верига в първичния свят да взима такива решения и какви методи би могла да използва, за да реализира производството на протеини, като поема сама работата на 50те специализирани елемента? Еволюционистите нямат отговор на този въпрос.

Д-р Leslie Orgel, който е известен еволюционист и колега на Stanley Miller и Francis Crick от университета San Diego California, използва термина “сценарий“ за вероятността за “зараждането“ на живота чрез света на РНК “. Orgel описва какви характеристики трябва да има тази РНК и колко невъзможно би било това в своята статия, озаглавена “Произходът на живота“, публикувана в American Scientist през октомври 1994 година.

“Ние забелязахме, че за да може да се осъществи този сценарий, първичната РНК трябва да има две несъществуващи днес характеристики: способността да се копира без помощта на протеините и способност да катализира всяка степен от протеиновия синтез”. 134

Както стана ясно, да очакваме от молекула като РНК тези два комплексни и изключително важни процеса е възможно единствено чрез силата на въоброжението и представите на еволюционистите. Конкретните научни факти, от друга страна показват, че тезата “Светът на РНК “, която е новата версия на твърдението за случайното зараждане на живота, е абсолютно неправдоподобна басня.

ЖИВОТЪТ Е ПОНЯТИЕ, ПРЕМИНАВАЩО ГРАНИЦИТЕ
НА МОЛЕКУЛНАТА МАСА

Нека за минута забравим за всички невъзможни и неразумни идеи, споменати досега, и да предположим, че в първичните земни условия, т.е. в най-неподходящата среда, се е появила една протеинова молекула. Няма да бъде достатъчно формирането само на един протеин, този протеин трябва търпеливо да чака в продължение на хиляди, а може би и милиони години в тази неконтролируема среда, без да претърпи някакви увреждания, докато не се формират случайно други молекули след него и при същите условия. Той трябва да изчака, докато милиони правилни и важни молекули се образуват една от друга в същата среда и всички по “случайност“. Тези, които са се формирали по-рано, е трябвало да бъдат достатъчно търпеливи, за да изчакат, без да бъдат унищожени от ултравиолетовите лъчи и суровите механични въздействия, формирането на останалите. След това протеините, образувани в подходящия брой и на едно място, трябва да се свържат, като създадат смислени комбинации и да формират органелите на клетката. Никакви външни вещества, вредни молекули или безполезни протеинови вериги не трябва да се смесват с тях. Тогава, дори ако тези органели трябваше да се свържат по един изключително хармоничен, подреден и последовотелен начин и ако вземат със себе си всички необходими ензими и се обвият с мембрана, вътрешността на която трябва да е изпълнена със специална течност, за да създаде идеалната среда за тях, дори да се бяха случили всички тези “ силно невъзможни “ ситуации, щеше ли да се съживи тази купчина молекули?

Отговорът е “Не!”. Защото изследователите са разкрили, че само съединяването на веществата, които би трябвало да се съдържат единствено в организмите, не е достатъчно за зараждането на живота. Дори ако бъдат събрани всички важни за живота протеини и бъдат поставени в експериментални колби, то тези усилия не биха завършили със създаването на жива клетка. Всички експерименти, направени в тази насока, са завършили с неуспех. Всички наблюдения и опити показват, че животът може да се зароди единствено от живот. Твърдението, че животът е произлязъл от неживата материя, е една история, която съществува само във фантазиите на еволюционистите и e в абсолютно противоречие с резултатите на всички експерименти и наблюдения.

В такъв случай първият живот на Земята би трябвало да се е появил от друг живот. Това е отражението на използвания от Бог епитет “Науу” (Владетелят на живота). Животът може да започне, продължи и завърши единствено по Неговата воля. Що се отнася до еволюцията, тя е неспособна дори да обясни как е започнал животът, как необходимите за живота вещества са се формирали и са се свързали.

Chandra Wickramasinghe, професор по астрономия и приложна математика в университета Cardiff, обяснява реалността, с която се сблъсква като учен, който в продължение на десетки години е бил убеждаван, че животът се е зародил чрез случайности.

“От моята ранна подготовка на учен аз бях подложена на едно умишлено промиване на мозъка, за да повярвам, че науката не може да бъде съвместима с какъвто и да било вид сътворение. Тази представа трябваше да бъде старателно разпространявана. В момента аз не мога да намеря никакъв разумен аргумент, който да опровергае обръщането към Бога. Ние свикнахме винаги да мислим открито, сега осъзнавам, че единственият логичен отговор за зараждането на живота е сътворението, а не случайната произволна бъркотия “.135

131 John Horgan, "In the Beginning", Scientific American, vol. 264, February 1991, p. 119.
132 G.F. Joyce, L. E. Orgel, "Prospects for Understanding the Origin of the RNA World", In the RNA World, New York: Cold Spring Harbor Laboratory Press, 1993, p. 13.
133 Jacques Monod, Chance and Necessity, New York: 1971, p.143.
134 Leslie E. Orgel, "The Origin of Life on the Earth", Scientific American, Ekim 1994,
vol. 271, p. 78.
135 Chandra Wickramasinghe, Interview in London Daily Express, August 14, 1981.