ДИЗАЙН И СЪВПАДЕНИЕ
В предходната глава видяхме колко невъзможно е случайното формиране
на живота. Нека отново за момент приемем за верни всички тези невъзможни
неща. Нека предположим, че преди милиони години се е формирала
клетка, която се е сдобила с всички необходими за живота u вещества
и се “съживила“. На това място еволюцията отново се проваля. Защото
тази клетка, дори и да е съществувала за кратко, в крайна сметка
ще умре и след тази смърт няма да остане нищо и всичко ще се върне
там, откъдето е започнало. Това е така, защото първата жива клетка,
в която няма генетична информация, не би била способна да се възпроизведе
и да сложи началото на ново поколение. И така с нейната смърт животът
щеше да свърши.
Генетичната система не се състои само от ДНК. В околната среда
трябва да съществуват и ензими, които да разчитат кодовете в ДНК;
куриер РНК, който да бъде произведен след прочитането на тези кодове;
рибозоми, върху които РНК ще се трупат според тези кодове и ще
се съединяват с цел производство; преносни РНК, които да пренасят
аминокиселините в рибозомите, за да бъдат използвани в производството,
както и изключително сложни ензими, които да управляват множество
междинни процеси. Такава среда не може да съществува никъде другаде,
освен в абсолютно изолирана и напълно контролирана среда, каквато
е клетката, където съществуват всички важни необработени материали
и енергийни ресурси.
В резултат на това органичната материя може да се самовъзпроизвежда
единствено ако съществува като напълно развита клетка с всичките
u органели и подходяща среда, където да може да оцелее, да обменя
вещества и да събира енергия от заобикалящата я среда.
Тогава, ако една комплексна структура се е появила внезапно, то
какво би означавало това?
Нека зададем този въпрос с пример. Нека, от гледна точка на сложността,
оприличим клетката на високотехнологична кола. ( Всъщност клетката
е съставена от много по-комплексни и развити системи, отколкото
една кола - със своя мотор и цялото u техническо оборудване.) Сега
нека попитаме: ако един ден навлезете навътре в една гъста гора
и сред дърветата видите последен модел кола, какво бихте си помислили?
Ще си помислите ли, че в продължение на милиони години различни
елементи от гората случайно са се съединили и са произвели такъв
автомобил? Всички необработени материали, изграждащи колата, са
добити от желязо, пластмаса, гума, земя или техни вторични продукти,
но дали този факт ви кара да си мислите, че тези материали са се
синтезирали “случайно“, после са се съединили и произвели една
такава кола?
Без съмнение, всеки нормален и здравомислещ човек знае, че колата
е продукт на съзнателен дизайн, а именно фабриката, и би се почудил
какво търси тя там в средата на тази гора. Спонтанната и неочаквана
поява на една комплексна структура в завършен вид показва, че тя
е сътворена от съзнателен деятел. Една комплексна система, каквато
е клетката, без съмнение е сътворена от висша воля и мъдрост. С
други думи, тя се появява в резултат на Божието сътворение.
Вярвайки, че истинската случайност може да произведе съвършен дизайн,
еволюционистите прехвърлят всякакви граници на разума и науката.
Един от най-открито говорещите специалисти по този въпрос е известният
френски зоолог Pierre Grasse – бивш президент на френската академия
на науките. Grasse е материалист, но въпреки това осъзнава, че
теорията на Дарвин не може да обясни живота, и казва следното относно
логиката на “случайностите“, която представлява основата на дарвинизма:
“Навременната поява на мутации, позволяващи
животните и растенията да удовлетворяват своите нужди, изглежда
трудна за вярване. Теорията на Дарвин изисква още повече: едно
- единствено растение, едно животно би изисквало хиляди щастливи,
подходящи събития. Така чудесата биха се превърнали в закон: събитията
с безкрайно малка вероятност не могат да се случат... Няма закон,
който да забранява фантазирането, но науката не трябва да се намесва
в него”.147
Grasse обобщава значението
на понятието “случайност“ за еволюционистите: “...Шансът се превръща
във вид провидение, което под покривалото на атеизма не се назовава,
но тайно бива почитано.”148
Логическото изкривяване на еволюционистите е резултат от тяхното
издигане в култ на понятието съвпадение. В Корана е написано, че
онези, които почитат същества, различни от Бог, не са дарени с
таланта да разбират:
“...Имат сърца, с които не схващат, имат очи,
с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка,
даже са по-заблудени. Те са нехайните.” (Сура Ал-Араф,179)
ФОРМУЛАТА НА ДАРВИН!
Въпреки всички технически доказателства, които изложихме досега,
нека още веднъж с един прост пример, който дори едно дете би разбрало,
да разгледаме в какво суеверие вярват еволюционистите.
Еволюционната теория излага твърдението, че животът се е формирал
случайно. Според това твърдение неорганичните и несъзнателни атоми
се свързват, за да формират клетката и после по някакъв начин образуват
други живи организми, включително и човека. Нека помислим върху
това. Когато съберем елементи, които са градивните вещества на
живота, каквито са въглеродът, фосфорът, азотът и калият, се образува
само една маса. Без значение на каква обработка е подложена тази
атомна маса, тя не може да образува дори едно живо същество. Ако
искате, нека формулираме един “експеримент“, свързан с този въпрос,
и нека разгледаме от гледната точка на еволюционистите онова, което
те в действителност негласно застъпват под името “Формулата на
Дарвин“.
Нека еволюционистите поставят големи количества от материалите,
съществуващи в състава на живите организми, като фосфор, азот,
водород, кислород, желязо и магнезий, в големи варели. Нещо повече,
нека прибавят във варелите дори някои вещества, които не съществуват
при нормални условия, но те смятат за нужни. Нека в този разтвор
прибавят толкова аминокиселини - които нямат никаква възможност
да се образуват в естествени условия – и толкова протеини – всеки
от които има 10-950 вероятност да се формира – колкото пожелаят.
Нека изложат този разтвор на желаната от тях температура и влага.
Нека ги разбъркват с такъв технологично развит уред, с какъвто
поискат. Нека с тези варели се занимават най-видните учени. Нека
тези експерти дежурят над варелите в продължение на милиарди и
дори трилиони години. Нека им бъде позволено да използват всички
видове условия, които вярват, че са необходими за създаването на
човека. Без значение какво правят, от тези варели те не могат да
произведат никакъв човек. Те не могат да създадат жирафи, лъвове,
пчели, канарчета, коне, делфини, рози, орхидеи, лилии, карамфили,
банани, портокали, ябълки, фурми, домати, пъпеши, дини, смокини,
маслини, грозде, праскови, пауни, фазани, многоцветни пеперуди
или милионите други живи същества като тези. Всъщност, те не могат
да създадат дори една-единственна клетка на който и да било от
тези организми.
С една дума, несъзнателните атоми не могат да формират клетката,
като се съединят. Те не могат да вземат ново решение и да разделят
клетката на две, после да вземат друго решение и да създадат професорите,
които първо са открили електронния микроскоп и после са изследвали
собствената си клетъчна структура под тези микроскопи. Материята
е несъзнателна, безжизнена маса и тя получава живот чрез висшето
Божие сътворение.
Еволюционната теория, която твърди точно обратното, е абсолютна
фалшификация, която е напълно противоположна на разума. Дори малко
да помислим върху изказаните от еволюционистите твърдения, ще разкрием
тази действителност както в горепосочените примери.
ТЕХНОЛОГИЯТА В ОКОТО И УХОТО
Друг въпрос, останал без отговор от еволюционната теория, е отличното
качество на възприятие чрез окото и ухото.
Преди да преминем към темата за окото, нека накратко отговорим
на въпроса: ”как виждаме?”. Светлинните лъчи, идващи от даден предмет
попадат в обърнат вид върху ретината. Тук чрез клетките тези светлинни
лъчи се превръщат в електронни сигнали и достигат до едно малко
петно в задната част на мозъка, което е наречено визуален център.
Тези електрически сигнали се възприемат в центъра на мозъка като
картина след серия от процеси. След тази техническа информация
нека поразмишляваме:
Мозъкът е изолиран от светлината. Това означава, че във вътрешността
на мозъка е съвършено тъмно и не достига никаква светлина. Мястото,
наречено визуален център, е напълно тъмно място, където никога
не е достигала светлина, това може да е най-тъмното място, което
някога сте виждали. В тази гъста тъмнина обаче вие наблюдавате
един прекрасен свят.
Картината, която се формира в окото е толкова ясна и отчетлива,
че дори технологията на 20ти век не е способна да я постигне. Например
погледнете към книгата, която четете, ръцете, с които я държите,
после повдигнете глава и погледнете наоколо. Някога виждали ли
сте толкова ясен и отчетлив образ като този, някъде другаде? Дори
най-съвършеният телевизионен екран, произведен от най-големия телевизионен
производител на света, не може да ви представи толкова ясен образ.
Това е един триизмерен, цветен и изключително ясен образ. В продължение
на повече от 100 години хиляди инженери се опитват да достигнат
тази яснота. За тази цел бяха създадени фабрики и мощни комплекси,
бяха извършени повече изследвания, измислени повече планове и дизайни.
Погледнете отново към телевизионния екран и към книгата, която
държите в ръцете. Ще видите, че има голяма разлика в яснотата и
отчетливостта. Нещо повече, телевизионният екран ви показва двуизмерен
образ, докато с очите си вие гледате триизмерна перспектива в дълбочина.
Когато погледнете внимателно, ще видите, че в телевизора има разфокусиране.
Има ли някакво замъгление във вашето зрение? Разбира се, че не.
От много години десетки хиляди инженери се опитват да изобретят
триизмерни телевизори и да постигнат визуалното качество на окото.
Да, те успяха да създадат триизмерни телевизионни системи, но не
е възможно да ги гледаш, без да си сложиш очила. Нещо повече, това
е само едно изкуствено трето измерение. Фонът е по-замъглен, а
предният план изглежда като хартиен декор. Никога не може да се
създаде толкова ясна и отчетлива гледка като тази на очите. Както
при камерата, така и при телевизора винаги се получава загуба на
качество.
Еволюционистите твърдят, че именно този механизъм, който създава
този ясен и отчетлив образ, се е образувал случайно. Сега, ако
някой ви каже, че телевизорът в стаята ви се е появил в резултат
на случайност, че всички негови атоми просто се е случило да се
съединят и формират този уред, който произвежда образ, какво ще
си помислите? Как атомите биха могли да направят това, което хиляди
хора не могат?
От приблизително един век десетки хиляди инженери са проучвали и полагали усилия
във високотехнологични лаборатории и огромни индустриални комплекси, използвайки
най-модерните технологични уреди, и бяха способни да постигнат само толкова.
Ако един уред произвежда по-примитивен образ от окото, то то не би могло да се
образува случайно и става много ясно, че окото и образът, който се вижда чрез
окото, не са формирани случайно. То изисква много по-детайлен разумен план и
дизайн от този на телевизията. Планът и дизайнът на толкова ясния и отчетлив
образ принадлежат на Бог, който има сила над всичко.
Същата ситуация се отнася и за ухото. Външното ухо, събирайки звука, който е
наоколо, го предава в средното, то пък, усилвайки възприетите звукови вибрации,
ги предава на вътрешното ухо, а то от своя страна превръща тези вибрации в електронни
сигнали и ги изпраща в мозъка. Така както при окото, дейността на чуване се извършва
в слуховия център на мозъка.
Ситуацията в окото е вярна и за ухото. А именно, мозъкът е изолиран от звук,
така както от светлина: не пропуска никакъв звук да проникне. Следователно без
значение колко шумно е навън, във вътрешността на мозъка е съвършено тихо. Въпреки
това в мозъка се възприемат най-ясните звуци. Във вашия мозък, който е изолиран
от звук, вие можете да слушате симфониите на един оркестър или да чуете целия
шум на едно препълнено с хора място.
Нека отново сравним високото качество и висшата технология, която съществува
в ухото и мозъка, с технологията, произведена от човешките същества. Както се
полагат усилия, за да се добие ясна картина, така и в продължение на десетилетия
са траели усилията за ясен звук. Резултатът от всички тези усилия са звукозаписните
машини, музикални уредби, различни електронни уреди и музикални системи, приемащи
звука. Въпреки всички тези технологии и хилядите инженери и експерти, които са
работили върху тази хай-фи система, все още не е получен никакъв звук, който
да има същата яснота и чистота като звука, възприеман от ухото. Помислете си
за високо качествените музикални системи, произведени от най-голямата фирма в
музикалната индустрия. Дори при тези уреди, когато се записва звук, известна
част от него се губи или когато включите уредбата, вие винаги чувате шумящ звук,
преди да започне музиката. Звуците, които са плод на технологията на човешкото
тяло обаче, са изключително ясни и чисти. Човешкото ухо никога не възприема звука,
придружен с шумене или с микрофония, както става при музикалните уредби. То възприема
звука такъв, какъвто е, ясен и чист. Това е така, откакто човекът съществува.
Нито един визуален или звуков уред, който човек е изобретил досега, не е станал
толкова чувствителен и успешен приемник както окото и ухото.
С една дума, технологията на нашето тяло е доста по-величествена от технологията,
която човек е произвел, използвайки информация, опит и възможности. Никой не
може да каже, че една музикална уредба или една камера са се появили случайно.
Тогава как би могло да се твърди, че технологиите, съществуващи в човешкото тяло,
които са по-висши дори от тези, биха могли да се появят в резултат на верига
от случайности, наречена еволюция?
Очевидно е, че окото, ухото и всъщност всички части на човешкото тяло са плод
на много висше сътворение. Те са кристално чисти знаци за единственото по вида
си и неповторимо Божие сътворение, за неговата вечна мощ и знание.
Причината, поради която ние посочихме именно
сетивата за зрение и слух, е неспособността на еволюционистите
да разберат толкова ясни доказателства за сътворението като тези.
Ако един ден вие помолите някой еволюционист да ви обясни как е
възможно отличен дизайн и технология да се появи в резултат на
случайност, ще видите, че той няма да може да ви даде никакъв разумен
и логичен отговор. Дори Дарвин в своето писмо до Asa Gray от 3
април 1860 година пише: “от мисълта за окото ме побиват тръпки“
и признава безсилието пред изключителния дизайн на живите организми. 149
ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА МАГИЯ НА СВЕТА
Дотук обяснихме как
за еволюционната теория липсват каквито и да било научни доказателства,
и дори точно обратното, откритията от научните дялове като
палеонтология, микробиология и анатомия разкриват, че тя е една
провалила се теория. Подчертахме, че еволюцията е несъвместима
с научните открития, аргументи и логика.
Трябва да изясним, че всеки, който се отърси от всякакъв вид предразсъдъци
и от влиянието, на която и да била идеология, и използва единствено
своя разум и логика, несъмнено ще разбере, че еволюционната
теория, която ни напомня на суеверията на народите, които не са
имали познания в областта на науката или цивилизацията, е напълно
невъзможна.
Както споменахме по-горе, онези, които вярват в еволюционната
теория, си мислят, че няколко атома и молекули поставени в един
огромен
съд могат да произведат мислещи, разсъждаващи професори, студенти,
учени като Айнщайн и Галилео, хора на изкуството като Хъмфри
Богард, Франк Синатра или Павароти, така както и антилопи, лимонови
дървета и карамфили. Нещо повече, учените и професорите, които
вярват в тази безсмислица са образовани хора. Ето защо е доста
оправдаемо да говорим за еволюционната теория, като за "най-голямата
магия в историята". Никога преди това не е съществувало вярване
или идея, които да отнемат способността на хората да мислят, да
не им позволява да разсъждават смислено и логично, и да крие истината
от тях, като че са със завързани очи. Това е дори по-лоша и невероятна
заслепеност от прекланянето на египтяните пред бога на Слънцето
- Ра, издигането в култ на тотеми в някои части на Африка, прекланящият
се пред Слънцето народ на Саба, народът
на пророка Ибрахим (Авраам),
които боготворят, изработени от самите тях, идоли,
или народа на пророка Муса (Мойсей), които се прекланяли пред
златния телец.
Всъщност, тази ситуация, посочена от Бог в Корана, представлява
липса на разум. В много айяти Господ ни разкрива как разума на
някои хора ще бъде 'запечатан' и те няма да могат да видят истината.
Някои от тези айяти са както следва:
За онези, които не повярваха, за тях е все едно
дали си ги предупредил, или не си предупредил те не вярват.
Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред техните погледи
има преграда. За тях има огромно мъчение. (Сура Бакара: 6-7)
…Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с
които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка,
даже са по-заблудени. Те са нехайните. (Сура Араф: 179)
И да разтворехме
над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
пак щяха да рекат: “Погледите
ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”(Сура Хиджр: 14-15)
Не може да бъде изразено с думи това колко поразителен е факта,
че тази магия е успяла да завладее една толкова широка общественост,
да скрие от хората истината и да не бъде развалена в продължение
на 150 години. Разбираемо е един или няколко човека да повярват
в някакви неосъществими сценарии или изпълнени с безсмислици и
нелогичност твърдения. Но "магия" е единственото възможно обяснение
за това хората от целия свят да повярват, че несъзнателните и безжизнени
атоми ненадейно решават да се съединят и да създадат Вселената,
която работи като една безупречна система от ред, дисциплина, разум
и съзнание, планетата Земя - с всички свои особености, които са
напълно подходящи за живот, както и живите същества, които са изпълнени
с безброй комплексни системи.
В действителност Бог е разкрил в Корана, посредством разказа за
пророка Муса (Мойсей) и Фараона, че някои хора, които подкрепят
атеистичните философии, всъщност въздействат върху останалите посредством
магия. Когато на Фараона му било съобщено за истинската религия
той предложил на Муса (м.н.) да се срещне с неговите магьосници.
И когато това се случило, Муса (м.н.) ги накарал те първи да покажат
уменията си. Айатите продължават така:
Каза: “Вие мятайте!” А когато метнаха, омагьосаха
очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия. (Сура
Араф: 116)
Както видяхме магьосниците на Фараона били способни да заблудят
всеки, освен Муса (м.н.) и онези, които му повярвали. Обаче това,
което пророка Муса представя, разваля магията, или както в айята
е казано "поглъща онова, с което измамват".
И дадохме на Муса откровение: “Метни своята
тояга!” И ето я поглъща онова, с което измамват! И се установи
правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени
там, и станаха унизени. (Сура Араф: 117-119)
Както бихме могли да забележим в айята, когато бъде разбрано,
че това, което са направили тези, които първо са омагьосали останалите,
е просто една илюзия, то то загубва цялата си правдоподобност.
Днес също, освен ако тези, които под влиянието на една такава подобна
магия вярват на тези нелепи твърдения, под маската на науката и
прекарват целия си живот като ги защитават, не се откажат от тях,
те също ще бъдат унижени, когато цялата истина излезне наяве и
магията бъде развалена. В действителност, Malcolm Muggeridge -
философ атеист и подръжник на еволюцията, признава, че се притеснява
от една точно такава гледка:
"Самият аз съм убеден, че еволюционната теория
и особено степента на нейното приложение ще бъде една от
най-големите шеги в книгите по история в бъдещето.
Идните поколения ще се чудят как една толкова неубедителна и съмнителна
хипотеза
би могла да е приемана с такава невероятна доверчивост." 150
Бъдещето не е толкова далеч: Напротив, много скоро хората ще видят,
че "случайността" не е бог и ще започнат да се обръщат към еволюционната
теория като към най-голямата измама и най-ужасната магия на света.
Много
хора, които ще видят истинското лице на еволюционната теория, ще
се чудят с изумление как е било възможно да бъдат измамени с нея.
  
147
Pierre-P Grassй, Evolution of Living Organisms, New York: Academic
Press, 1977, p. 103.
148 Ibid, p. 107.
149 Norman Macbeth, Darwin Retried: An Appeal
to Reason. Boston: Gambit, 1971, p. 101.
150
Malcolm Muggeridge, The End of Christendom, Grand Rapids: Eerdmans,
1980, sp. 43
|
