НЕВАЛИДНОСТТА НА ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ТВЪРДЕНИЯ 

В предходните глави ние разгледахме невалидността на еволюционната теория от гледна точка на доказателствата, изтъкнати от палеонтологичната наука и молекулярната биология. В тази глава ние ще третираме някои биологични феномени и понятия, представени от еволюционистите като теоретични доказателства. Тези теми са особено важни, защото показват, че няма научно откритие, което да подкрепя еволюцията, а точно обратно – разкриват размера на изопаченията и изкривяванията, които еволюционистите използват.

ВИДОВЕ И ВАРИАЦИИ

Вариацията е термин, използван в генетиката, и означава "видоизменение". Това генетично събитие е причина представителите на един и същи животински вид или на една и съща група да притежават различни характерни особености. Например всички хора по света са носители основно на една и съща генетична информация, но някои имат тънки очни цепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък са ниски, всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тази генетична информация.

Еволюционистите обаче се опитват да представят вариациите, съществуващи в даден вид, като доказателство за теорията. Всъщност вариациите не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищо друго освен един резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация и не прибавят никакви нови характеристики към нея.

Вариациите винаги са в рамките на генетичната информация. В генетиката тази граница се нарича “генен басейн“. Всички характеристики, съдържащи се в генния басейн на даден вид, в зависимост от вариациите могат да се проявят по различен начин. Например в резултат на вариация в един тип влечуги могат да се появят видове, които имат сравнително дълги тела или къси крака - както за дългите, така и за късите крака съществува информация в генния басейн на влечугите. Вариациите обаче не превръщат влечугите в птици, като им прибавят крила или пера или като променят техния метаболизъм. Такава промяна изисква увеличаването на генетичната информация на живия организъм, което от своя страна при вариациите е абсолютно невъзможно.

Дарвин не е бил наясно с този факт, когато е формулирал своята теория. Той е мислел, че вариациите нямат никакво ограничение. В една статия, която пише през 1844 година, той казва:

“Много (по-голямата част) от авторите смятат, че вариацията има някакви граници, но не мога да открия нито един факт, на който това вярване се основава “. 151

В “Произходът на видовете“ той представя различни примери на вариации като най-важното доказателство за неговата теория. Например според Дарвин животновъдите, които отглеждат различни видове едър рогат добитък, за да могат да създадат такива видове, които да дават повече мляко, трябва в крайна сметка да ги превърнат в други видове. Схващането на Дарвин за “безгранична вариация“ най-добре проличава в следното изречение от книгата му “ Произходът на видовете “:

“Аз не виждам никакви пречки една порода мечки чрез естествен отбор да придобие все повече и повече водни навици, все повече и повече да разшири устата си, докато накрая не се получи едно толкова огромно същество като кита “. 152

Причината Дарвин да дава толкова пресилен пример е примитивното разбиране на науката по онова време. Науката на 20-ти век обаче е постулирала принципа за “генетичната стабилност“ (genetic homeostasis), базиран на резултатите от експерименти извършени върху живи организми. Този принцип излага становището, че всички опити за чифтосване, извършени с цел придобиването на нови вариации, са неубедителни, и че съществуват строги бариери между различните видове живи организми. Това означава, че е абсолютно невъзможно животновъдите да превърнат кравите в друг вид като правят различни вариации между тях, както Дарвин твърди.

Norman Macbeth, който опровергава дарвинизма, в своята книга “Разглеждането на Дарвин отново“ (“Darwin Retried” ) казва:

“Сърцевината на проблема е дали живите организми наистина се видоизменят безкрайно... Видовете изглеждат стабилни. Всички ние сме чували за разочаровани животновъди, които докарват своята работа до определен момент, където виждат, че животните или растенията се връщат в началното си състояние. Въпреки упоритите усилия в продължение на два или три века никога не бе постигнат успех в производството на синя роза или черно лале”.153

Luther Burbank, смятан за най-големия специалист по отглеждане на животни на всички времена, обяснява този факт, като казва: “съществуват граници в развитието на един организъм и тези граници следват един закон “. 154

По отношение на този въпрос датският учен W.L. Johannsen коментира:

“Вариациите, на които Дарвин и Wallace поставят ударение, не могат избирателно да преминават отвъд определена точка, че едно такова видоизменение не съдържа тайната на “неопределената изходна точка“. 155

АНТИБИОТИЧНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ И ИМУНИТЕТЪТ СРЕЩУ ДДТ НЕ СА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЕВОЛЮЦИЯ

Еволюционистите предполагат, че резистентността на бактериите срещу антибиотиците, и имунитетът, който някои насекоми развиват срещу ДДТ, са доказателства за еволюция. Те твърдят, че това са примери за придобита резистентност и имунитет, които са се появили в резултат на мутации, които от своя страна са протекли в живите организми и са били изложени на тези химични вещества.

Както при бактериите, така и при насекомите тези характеристики не са свойства, които са придобити впоследствие срещу ДДТ или антибиотиците като резултат от мутации. Защото организмите са били носители на тези характеристики и преди да бъдат изложени на антибиотици и ДДТ. ”Scientific American”, въпреки че е напълно еволюционно списание, прави следното признание в свой брой от май 1998 година:

“Много бактерии са притежавали гени за противодействие дори преди промишлените антибиотици да влезнат в употреба. Учените не знаят точно защо тези гени еволюират и после се запазват”.156

Както може да се види, генетичната информация, която се сдобива със съпротивление и е съществувала преди появата на антибиотиците, не може да бъде обяснена от еволюционистите и доказва твърдението, че теорията им е грешна.

Фактът, че противодействащите бактерии са съществували години преди откриването на антибиотиците, е изразен в “Medical Tribune” – самото то видно научно списание, в броя му от 29 декември 1988 година. Статията третира много интересен случай: при проучване, извършено през 1986 година, били открити запазени в леда трупове на няколко моряци, които умрели по време на полярна експедиция през 1845 година. В тези трупове били открити някои типични за 19-ти век бактерии и когато били подложени на тест, изследователите останали много учудени, като открили, че те са били способни да противодействат на съвременните антибиотици, които не са съществували преди 20-ти век. 157

Добре известен факт в медицинските среди е, че този вид съпротива съществува в много бактериални видове, предшестващи откриването на пеницилина. Следователно абсолютно измамливо е резистентността на бактериите да се представя като еволюционно развитие.

Как тогава протича така нареченият процес на “бактериално добиване на имунитет “?
Бактериите имат многобройни вариации в своя вид. Някои от тези вариации притежават генетична информация, която може да противодейства на някои лекарства, химикали или други разтвори. Когато бактериите бъдат подложени на въздействието на определен вид лекарство, тези вариации, които не са устойчиви срещу това лекарство, биват унищожени, докато другите, които са устойчиви, оцеляват и придобиват способността да се възпроизвеждат повече. Несъпротивяемите бактерии много скоро изчезват от бактериалния вид и се заменят с такива, които могат да оказват съпротива и бързо се разпространяват. Най-накрая ние завършваме с една бактериална колония, съставена от представители, които са устойчиви на дадения антибиотик, и от този момент нататък даденият антибиотик става неефективен спрямо този вид бактерии. Критичната точка обаче е, че тези бактерии са си все още същите бактерии и видът си е все още същият вид.

Тук е важно да се отбележи, че противно на твърденията на еволюционистите, няма никакъв еволюционен процес, който да протича и в който несъпротивляемите бактерии да мутират и бивайки подложени на антибиотици, да придобият нова генетична информация и да се превърнат в съпротивляеми бактериални породи. Това, което се случва, е единствено отстраняването на определени бактериални вариации от популацията на съпротивляемите и несъпротивляемите вариации, които от самото начало съществуват съвместно. Това не отбелязва появата на нов бактериален вид: Това не е “еволюция“. Точно обратно, един или повече от съществуващите видове изчезват, което е обратен на еволюцията процес, тъй като имаме загуба на генетична информация.

Другият случай, който еволюционистите се опитват да изопачат и да представят като доказателство за еволюцията, е както споменахме и в началото на главата – имунитетът на насекомите срещу ДДТ. Този имунитет се развива по същия начин както и бактериалното противодействие срещу антибиотиците. Имунитетът към ДДТ по никакъв начин не може да се каже, че е “придобит“ от индивидуални представители на насекомовата популация. Някои от насекомите вече са с имунитет към ДДТ. След откритието на ДДТ насекомите, които биват изложени на този химикал, но нямат този вроден имунитет, са отстранени от популацията, или с други думи, те изчезват. Тези, които биват имунизирани, а всъщност по рождение това са много малка част от вида, започват да се увеличават. В резултат на това целият вид насекоми става едно общество от изцяло имунизирани представители. Когато това се случва, ДДТ вече не може да въздейства върху този вид насекоми. Този феномен е известен, но погрешно, сред хората като “придобиване от насекомите на имунитет срещу ДДТ“. Биологът еволюционист Francisco Ayala признава този факт, като казва:

“Генетичните вариации, необходими за противодействие на най-разнооб-разните видове пестициди очевидно се съдържат във всяка една от популациите, изложени на тези произведени от човека вещества.” 158

Знаейки добре, че по-голямата част от хората нямат възможността да научат нещо за микробиологията или да правят проучвания, свързани с нея, еволюционистите използват една проста измама, където са засегнати темите за съпротивлението и имунитета. Те често изтъкват тези примери като важни доказателства за еволюцията. Досега трябва да е станало ясно, че нито резистентността на бактериите срещу антибиотиците, нито имунитетът на насекомите срещу ДДТ осигуряват доказателство за еволюция. Това, което те осигуряват, е един добър пример за изопачените и изкривените методи, които еволюционистите са използвали, за да оправдаят своята теория.

ЗАБЛУДАТА ОТНОСНО РУДИМЕНТАРНИТЕ ОРГАНИ

В продължение на един дълъг период от време понятието “рудиментарни органи“ се появява често в еволюционната литература като “доказателство“ за еволюция. В края на краищата, след като се доказва недействителността на еволюцията, тя бива отхвърлена настрана. Но някои еволюционисти все още вярват в нея и от време на време се опитват да изложат “рудиментарните органи“ като важно еволюционно доказателство.
Твърдението за “рудиментарните органи“ за първи път е представено преди един век. Според твърдението в телата на организмите имало нефункциониращи органи, наследени от техните прародители, но поради неизползването им с течение на времето те закърнели.

Това е абсолютно ненаучно твърдение, защото се основава на недостатъчно знание. “Нефункциониращите органи“ всъщност са органи, чиито “функции още не били открити“. Най-добрият показател за това е постепенното намаляване на дългия еволюционен списък на рудиментарните органи. S.R. Scadding, бидейки самият той еволюционист, се съгласява с този факт в своята статия, озаглавена “Могат ли рудиментарните органи да представляват доказателство за еволюция?“ и публикувана в списание “Evolutionary Theory”:

“Тъй като е невъзможно недвусмислено да определим неизползваемите структури и тъй като твърдението за закърнелите органи не е научно валидно, то аз правя заключението, че рудиментарните органи не съставляват никакво особено доказателство за еволюционната теория “. 161

Списъкът с рудиментарни органи бил съставен от германския анатом R.Wiedersheim през 1895 година и включвал приблизително 100 органа, включително апендикса и опашната кост. С развитието на науката се открива, че всички органи от списъка на Wiedersheim всъщност изпълняват много важни функции в човешкото тяло. Например открива се, че апендиксът, който се е предполагало, че е рудиментарен орган, в действителност е лимфен орган, който се бори срещу инфекции в тялото. Този факт излиза наяве през 1997 година: “Други телесни органи и тъкани - тимус, черен дроб, далак, апендикс, костният мозък и малките набори от лимфни тъкани, като сливиците в гърлото и тънките черва – са също част от лимфната система. Те също помагат на тялото да се бори срещу инфекции “. 162

Също така било открито, че сливиците, които също били вписани в този списък с рудиментарни органи, имат значителна роля при предпазването на гърлото от зарази, особено до юношеска възраст. Било открито, че опашната кост, намираща се в долния край на рудиментарния списък, подпира костите около таза и е конвергентна точка на някои малки мускули. В следващите години става ясно, че тимусът активира имунната система в човешкото тяло, като раздвижва Т- клетките; че епифизната жлеза отговаря за секрецията на някои важни хормони; че щитовидната жлеза е ефективна при осигуряването на здравословен растеж у бебетата и децата, и че хипофизната жлеза контролира правилното функциониране на многобройни хормонални жлези. Всички те, някога били смятани за рудиментарни органи. Полулунната извивка на окото, която била третирана от Дарвин като рудиментарен орган, всъщност служи за почистване и навлажняване на окото.

Има една много важна логическа грешка в еволюционното твърдение за рудиментарните органи. Както обяснихме, еволюционистите твърдят, че рудиментарните органи на организмите са наследени от техните прадеди. Но някои от органите, третирани като “рудиментарни“, не са открити в същества, за които се твърди, че са предшественици на човека: например при някои маймуни, които са смятани от еволюционистите за прадеди на човека, няма апендикс. Биологът H.Enoch, който се противопоставя на тезата за рудиментарните органи, изразява по следния начин тази логическа грешка:

“Хората притежават апендикс, докато техните по-далечни роднини, по-низшите класове маймуни, не притежават такъв. Той се появява отново при низшите бозайници като опосум. Как еволюционистите биха обяснили това?“163

Накратко, сценарият за рудиментарните органи, представен от еволюционистите, съдържа сериозни логически грешки и е доказан за научно недействителен. В човека не съществуват никакви наследени рудиментарни органи, тъй като човешките същества не са произлезли от никакви други същества в резултат на случайности, а са били сътворени в своята настояща, завършена и съвършена форма.

151 Loren C. Eiseley, The Immense Journey, Vintage Books, 1958, p. 186.
152 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile of the First Edition, Harvard University Press, 1964, p. 184.
153 Norman Macbeth, Darwin Retried: An Appeal to Reason, Harvard Common Press, New York: 1971, p. 33.
154 Ibid, p. 36.
155 Loren Eiseley, The Immense Journey, Vintage Books, 1958. p. 227.
156Stuart B. Levy, "The Challange of Antibiotic Resistance, Scientific American, Mart 1998, p.35
157 Medical Tribune, 29 Aralik 1988, pp. 1, 23.
158 Francisco J. Ayala, "The Mechanisms of Evolution", Scientific American, Vol. 239, September
1978, p. 64.
159 Francisco J. Ayala, "The Mechanisms of Evolution", Scientific American, Vol 239, September 1978, p. 64.
160 Dr. Lee Spetner, "Lee Spetner/Edward Max Dialogue: Continuing an exchange with Dr. Edward E. Max", 2001, http://www.trueorigin.org/spetner2.asp.
161 S. R. Scadding, "Do 'Vestigial Organs' Provide Evidence for Evolution?", Evolutionary Theory, Vol 5, May 1981, p. 173.
162 The Merck Manual of Medical Information, Home edition, New Jersey: Merck & Co., Inc. The Merck Publishing Group, Rahway, 1997
163 H. Enoch, Creation and Evolution, New York: 1966, p. 18-19.