НЕВАЛИДНОСТТА НА ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

МИТЪТ ЗА ХОМОЛОГИЯТА

В билогията структурните прилики между различните животински видове се нарича “хомология”. Еволюционистите се опитват да представят тези прилики като доказателство за еволюцията.

Дарвин смятал, че организмите със сходни (хомоложни) органи имат еволюционна връзка един с друг и че тези органи са наследени от един общ прародител. Според това предположение както гълъбите, така и орлите имат криле, следователно гълъбите, орлите и всъщност всички останали птици с крила се предполагало, че са произлезли от общ праотец.

Хомологията е измамлив аргумент, който не се базира на никакви доказателства освен явните физически прилики. Този аргумент не бе доказан с нито едно конкретно откритие от времето на Дарвин до сега. В нито един земен пласт никой не е открил фосилна останка на въображаемия общ прародител на живите същества с хомоложна структура. Нещо повече, долузасегнатите въпроси изясняват, че хомологията не осигурява никакво доказателство, че е протекла еволюция.

1. Възможността да се открият хомоложни органи в организми от напълно различни видове, между които еволюционистите не са в състояние да установят никаква еволюционна връзка.

2. Генетичните кодове на някои живи същества, които имат хомоложни органи, са напълно различни един от друг.

3. Ембриологичното развитие на хомоложните органи при различните организми е абсолютно различно.

Сега нека разгледаме всяка точка поотделно.

СХОДНИ ОРГАНИ В НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ ОРГАНИЗМИ

Съществуват хомоложни органи, общи за различни животински видове, между които еволюционистите не могат да установят никаква еволюционна връзка. Крилете са такъв пример. Освен при птиците ние попадаме на криле и при прилепите, които са бозайници, и при насекомите, дори и при някои живели в миналото динозаври, но дори еволюционистите не обявиха някаква еволюционна връзка или роднинство между тези четири различни животински класа.
Друг поразителен пример е изумителната прилика и структурно сходство между очите на различните живи същества. Например октоподът и човекът са два абсолютно различни вида, между които дори не може да бъде допусната някаква еволюционна връзка, но очите и на двата организъма много си приличат от гледна точка на тяхната структура и функция. Еволюционистите дори не претендират, че човекът и октоподът имат общ прародител, за да обяснят техните сходни очи. Тези, както и редица други примери потвърждават, че еволюционното твърдение, че “хомоложните органи доказват, че животинските видове са произлезли от общ прародител“, няма научна основа.

Всъщност хомоложните органи представляват една голяма безизходица за еволюционистите. Известният еволюционист Frank Salisbury, споменавайки за това, как е възможно окото да се появи в толкова различни организми с такава сходна форма, прави следното признание:

"Дори нещо толкова комплексно колкото окото се е появило няколко пъти; например при сепията, земноводните и артроподите. Достатъчно голямо нещастие е да вземем в предвид произхода на такива неща веднъж, но при мисълта за произвеждането им няколко пъти, според съвременната синтетична теория, ми се завива свят."164

ГЕНЕТИЧНАТА И ЕМБРИОЛОГИЧНА БЕЗИЗХОДИЦА
НА ХОМОЛОГИЯТА

За да може еволюционната теория за "хомологията" да бъде взета насериозно, сходните (хомоложни) органи в различните организми също трябва да бъдат кодирани с подобни (хомоложни) ДНК - кодове. Да, обаче те не са. В повечето случаи генетичното кодиране е доста различно. Нещо повече, подобните генетични кодове в ДНК-ата на различните организми често са свързани с напълно различни органи.

Австралийският професор по биология Michael Denton в своята книга “Еволюцията: Една теория в криза“ изразява по следния начин генетичната безизходица на еволюционното тълкуване на хомологията:

“Хомоложните структури често се определят от нехомоложни генетични системи и понятието хомология рядко би се разпростряло назад към ембриологията “. 166

Друг въпрос е, че за да може хомоложното твърдение да бъде прието за вярно, ембриологичните процеси на развитие (стадиите на развитие в яйцето или майчината утроба) на животинските видове с хомоложни органи трябва да бъдат паралелни един на друг. Всъщност за сходните органи този ембриологичен процес е различен за всяко едно живо същество.

В по-старите еволюционни учебници идеята за хомологията бе доста преувеличена, като на преден план се излагаха явните прилики между костите на крайниците на различни животни. Ето така "петпръстната" структура на крайници, която се наблюдава при ръцете на човека, крилете на птиците и плавника на кита, е представяна като показател за техния съвместен произход. Ако тези разнообразни форми бяха предадени от същите двойки гени, които са се променяли от време на време посредством мутации и са действали съобразно с подбора на околната среда, то теорията би имала смисъл. За нещастие обаче случаят не е такъв. Днес е известно, че хомоложните органи в различните животински видове се формират от гени с напълно различна комплексност. Концепцията за хомологията от гледна точка на подобните гени появили се в резултат на един общ прародител се бе провалила...167

Съществува един друг момент според, който за да може еволюционната теза относно хомологията да бъде приета на сериозно, то периодите на сходно структурно ембриологично развитие, или с други думи - стадийте на развитие в яйцето или майчината утроба, трябва да бъдат паралелни, докато, в действителност, тези ембриологични периоди за подобните структури доста се различават помежду си във всяко живо същество.

В заключение можем да кажем, че генетичните и ембриологични изследвания са доказали, че понятието хомология, дефинирано от Дарвин като “доказателство за еволюцията на живите същества от един общ прародител”, в никакъв случай не може да бъде третирано като такова. По този начин науката разкрива, че още една от тезите на Дарвин няма нищо общо с действителността.

НЕВАЛИДНОСТТА НА ТВЪРДЕНИЕТО ЗА
МОЛЕКУЛЯРНА ХОМОЛОГИЯ

Еволюционното твърдение, че хомологията е доказателство за еволюция, е невалидно не само на ниво органи, а също така и на молекулярно ниво. Еволюционистите казват, че ДНК-кодовете, или протеиновите структури на различните живи същества, са подобни и че това сходство е доказателство, че тези организми са произлезли от общ прародител или едни от други. Например често се споменава в еволюционната преса, че “съществува голямо сходство между ДНК на човека и ДНК на една маймуна“ и тази прилика е представена като доказателство за еволюционното твърдение, че съществува еволюционна връзка между човека и маймуната. С тази логика най-повтаряният пример е, че при хората има 46, а при горилите и шимпанзетата 48 хромозоми. Еволюционистите приемат близкия брой хромозоми между отделните видове като доказателство за еволюционна връзка. Ако този аргумент беше верен, то тогава човекът би трябвало да бъде дори по-близък роднина с картофа. Броят на хромозомите в картофите е много по-близък до този на човешките същества, отколкото при случая с горилата или шимпанзето: той е 46! С други думи, човешките същества и картофите имат един и същ брой хромозоми! Това е потресаващ, но смешен пример, който показва, че приликите в ДНК не могат да бъдат доказателство за еволюция.

Професор Michael Denton: "Еволюцията е една теория в криза."

Остава това, че съществуват големи молекулярни различия между същества, които изглеждат, че са много подобни и свързани. Например структурата на Cytochrome-C – единият от протеините, необходими за дишането, е изключително различна в живите организми от един и същи клас. Според проучване, проведено на тази тема, различието между два различни вида влечуги е по-голямо от различието между птица и риба или риба и бозайник. Друго изследване показва, че молекулярните различия между някои птици са по-големи от тези между същите птици и бозайниците. Също било открито, че молекулярната разлика между бактериите, които изглежда, че много си приличат, е по-голяма от разликата между бозайниците и земноводните или насекомите.168 Подобни съпоставки са направени между хемоглобина, миоглобина, хормоните и гените, като се е стигнало до същите заключения.169

Д-р Michael Denton прави следните коментари по отношение на тези и подобни открития:

“На молекулярно ниво всеки клас е уникален, изолиран и не е свързан посредством междинни форми. Така молекулите, подобно на фосилните останки, се провалят при осигуряването на изплъзващите се междинни форми, които дълго време са издирвани от еволюционната биология... На молекулярно ниво нито един организъм не е “ предшественик “ или “ първичен “, или “ по-развит “ в сравнение със своите роднини... Съществува известно съмнение, че ако това молекулярно доказателство беше налице преди един век,..... идеята за органичната еволюция никога нямаше да бъде призната.“170

През 90те години проучвания върху генетичните кодове на живите организми влошават затрудненията, с които еволюционната теория се сблъсква във връзка с това. При тези експерименти вместо, както по-рано сравненията са били ограничени единствено до поредиците протеини, биват сравнени поредиците "рибозомова РНК" (рРНК). От тези открития учените-еволюционисти се опитват да създадат "еволюционно дърво". Те обаче биват разочаровани от резултатите. Според статия, от 1999 год., от френските биолози Hervе Philippe и Patrick Forterre: "колкото повече се увеличава броя на поредиците, с които разполагаме, толкова по-ясно става, че по-голямата част от протеинните така както си противоречат един на друг, така противоречат и на РНК дървото." 171

Освен сравненията между рРНК биват сравнени и ДНК кодовете в гените на живите организми, но резултатите напълно противоречат на "дървото на живота", което еволюцията приема за съществуващо. Молекулярните биолози James A. Lake, Ravi Jain и Maria C. Rivera обясняват това по-подробно в една своя статия от 1999 г.:

"Учените започнаха да извършват анализи върху разнообразие от гени от различни организми и откриха, че връзката им един с друг противоречи на еволюционното дърво на живота, което се добива при анализа единствено на рРНК." 172

Нито сравненията, които биват направени между протеините, нито тези между рРНК или гените потвърждават предпоставките на еволюционната теория. Carl Woese, знаменит биолог от университета в Илиноис, признава, че представата за "филогенезата" бе изгубила значението си в лицето на молекулярните открития в тази насока:

"Никаква последователна организмова филогенеза не се бе появила от множеството индивидуални протеинови филогенези добити досега. Филогенетичните несъответствия могат да бъдат видяни навсякъде в общоприетото дърво, като се започне от неговия корен и се стигне до старшите разклонения в рамките и между различните групи, до строежа на самото първостепенно групиране." 173

Факта, че резултатите от молекулярните сравнения не са в полза на, а по-скоро срещу еволюционната теория, е приет също така и в една статия със заглавие "Дошло ли е времето да изкореним дървото на живота?" публикувана в "Сайънс" през 1999г. В тази статия от Elizabeth Pennisi се съобщава, че генетичните анализи и сравнения проведени от биолози - дарвинисти с цел да осветят "дървото на живота", в действителност дали напълно противоположни резултати, и продължава с думите, че "новите данни замъгляват еволюционната картина":

Преди година биолозите, които извършваха наблюдения върху новоподредили се геноми на повече от дузина микроорганизми, си мислеха, че тези данни ще подкрепят приетите сюжетни контури на ранната история на живота. Но това, което видяха ги смути. Сравненията на наличните геноми не само, че не избистрят картината на това как се е появило главното групиране, а дори я замъгляват. И сега, с наличните допълнителни осем микробни поредици, ситуацията става дори още по-неясна... Множество еволюционисти-биолози си мислеха, че биха могли приблизително да видят началото на трите животински царств... Когато пълните поредици ДНК разкриха възможността за сравнение с другите видове гени, изследователите очакваха, че те само ще добавят някои детайли към това дърво. Но "нищо не е може да остане далеч от истината" казва Claire Fraser, директорът на Института за Геномни Изследвания (ИГИ) в Роквил, щата Мериленд. Вместо това, сравненията донесоха множество версии на дървото на живота, които се различават от РНК дървото и които си противоречат едно с друго...174

Накратко, с напредването на молекулярната биология представата за хомологията губи все повече почва. Сравненията, които биват извършени между протеини, рРНК и гените разкриват, че живите същества, които предполагаемо са близки роднини, според еволюционната теория, в действителност са напълно различни един от друг. Едно изследване от 1996 год., в което са използвани 88 поредици протеини, групира зайците с приматите, вместо с гризачите; анализ от 1998 год. на 13 гена от 19 животински вида позиционира морския таралеж сред гръбначните животни; и друго изследване от 1998 год., базирано на 12 протеина, поставя кравите по-близко до китовете, отколкото до конете. Молекулярният биолог Jonathan Wells през 2000 год. обобщава ситуацията така:

Липсата на единство между дърветата, която се основава на различните молекули и странните дървета, които се появяват в резултат на някои молекулярни анализи, сега потапят молекулярната филогенеза в криза.175

ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ НЯМА ЕМБРИОЛОГИЧНА ОСНОВА

Това, което е наричано “теория на рекапитулацията“, дълго време е била отричана от научната литература, но все още представяна като научна действителност от някои еволюционни публикации. Терминът “рекапитулация” е краткото название на израза “Ontogeny recapitulates phylogeny”, изложена от биолога еволюционист Ernst Haeckel в края на 19-ти век.
Тази представена от Haeckel теория постулира, че живите зародиши преминават отново през еволюционния процес, през който техните псевдопредшественици са преминали. Например човешкият зародиш по време на развитието си в майчината утроба първо проявява особеностите на риба, после на влечуго и най-накрая на човешко същество.

В много отношения Haeckel бил дори по-ревностен еволюционист от Дарвин. Поради тази причина той ни най-малко не се колебае да изкривява научните данни и да съчинява разнообразни фалшификации.

През последвалите години е доказано, че тази теория е пълна измислица. Известно е, че “хрилете“, които предполагаемо се появяват в ранните стадии на човешкия зародиш, всъщност са първоначалните фази на канала на средното ухо, паращитовидната жлеза и тимуса. Зародишната част, която е оприличавана на “торбичката на жълтъка на яйцето“, излиза, че е торбичка, която произвежда кръв за бебето. Частта, която е отъждествена от Haeckel и неговите последователи на “опашка“, в действителност е гръбнакът, който прилича на опашка единствено защото се появява преди краката.

Това са всеизвестни факти в света на науката и дори самите еволюционисти се съгласяват с тях. George Gaylord Simpson, един от основателите на неодарвинизма, пише:

“Haeckel предаде неточно еволюционния принцип. Сега със сигурност се знае, че онтогенезата не повтаря филогенезата “. 176

В статия публикувана в “American Scientist”, четем следното:

“Законът за биогенезата вече е напълно мъртъв. През 50-те години той беше най-сетне изваден от учебниците по биология. Като тема на сериозни теоретични проучвания изчезва през 20-те години...”177

Друг интересен аспект на “рекапитулацията” е, че самият Ernst Haeckel е шарлатанин, който, за да може да докаже теорията си, прави фалшиви рисунки. Фалшификациите на Haeckel целят да оприличат зародиша на рибата с този на човека. Когато истината излиза наяве, единствената защита, с която той си служи е, че други еволюционисти също са извършвали подобни измами:

“След това компромисно признание за “фалшификация“ аз трябваше да съм длъжен да се смятам за порицан и укорен, ако нямах утехата да видя редом до мен на подсъдимата скамейка хиляди обвиняеми, сред които много от най-надеждните изследователи и най-видните биолози. Голяма част от диаграмите в най-добрите учебници по биология, трактати и всекидневници трябва да понесат в същата степен цената на “фалшифицирането“, защото всички те са неточни и в по-голяма или по-малка степен подправени, схематизирани и конструирани “. 178

ЧОВЕШКИТЕ ЗАРОДИШИ НЯМАТ ОТВОРИ ЗА ДВОЙНА БРАДИЧКА Някога дефинирани като наследство от прадедите, гънките върху човешкия зародиш сега са наново дефинирани. Стана ясно, че човешките зародиши не резюмират еволюционната история на човека.

Да, наистина има “хиляди обвиняеми, сред които много от най-надеждните изследователи и най-видните биолози“, чиито изследвания са пълни с предразсъдни заключения, изкривявания и дори фалшификации. Това е така, защото всички те са задължени да защитават еволюционната теория, въпреки че не съществува научен факт, който да я доказва.

164 Frank Salisbury, "Doubts About the Modern Synthetic Theory of Evolution", American Biology Teacher, September 1971, p. 338.
165 Dean Kenyon & Percival Davis, Of Pandas and People: The Central Question of Biological Origins (Dallas: Haughton Publishing, 1993), p. 33.
166 Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis. London, Burnett Books, 1985, p. 145.
167 Fix, William, The Bone Peddlers: Selling Evolution (New York: Macmillan Publishing Co., 1984), p. 189.
168 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Thomas Nelson Co., Nashville: 1991, pp. 98-99; Percival Davis, Dean Kenyon, Of Pandas and People, Haughton Publishing Co., 1990, pp. 35-38.
169 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, pp. 98-99, 199-202.
170 Michael Denton. Evolution: A Theory in Crisis. London: Burnett Books, 1985, pp. 290-91.
171 Hervй Philippe and Patrick Forterre, "The Rooting of the Universal Tree of Life is Not Reliable", Journal of Molecular Evolution, vol 49, 1999, p. 510.
172 James Lake, Ravi Jain ve Maria Rivera, "Mix and Match in the Tree of Life", Science, vol. 283, 1999, p. 2027.
173 Carl Woese, "The Universel Ancestor", Proceedings of the National Academy of Sciences, USA, 95, (1998) p. 6854.
174 Ibid.
175 Jonathan Wells, Icons of Evolution, Regnery Publishing, 2000, p. 51.
176 G. G. Simpson, W. Beck, An Introduction to Biology, New York, Harcourt Brace and World, 1965, p. 241.
177 Keith S. Thompson, "Ontogeny and Phylogeny Recapitulated", American Scientist, Vol 76, May/June 1988, p. 273.
178 Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong, New York: Ticknor and Fields 1982, p. 204.