ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ: ДЪЛГ
КЪМ МАТЕРИАЛИЗМА

Информацията, която представихме изцяло в тази книга, ни показва, че еволюционната теория няма научна основа, а дори точно обратно – еволюционните твърдения открито си противоречат с научните открития. С други думи, силата, която поддържа еволюцията, не е науката. Еволюцията може да бъде защитавана от някои “еволюционисти“, но там трябва да работи и друг основен посредник.

Този посредник е материалистическата философия.

Материалистическата философия е един от най-старите начини на мислене в историята и основната u характеристика е приемането на материята за безусловна. Според тази философия материя има още от безкрайността и всичко, което съществува, се състои единствено от материята. Този подход прави невъзможно да повярваш в един Творец. Поради тази причина материализмът още от древни времена се е противопоставял на всякакъв вид вяра в Бог и религиозни убеждения. Добре, но дали материализмът е правилен? Един от начините да се провери дали една философия е вярна или не, е чрез научни методи да се проучат свързаните с науката твърдения на тази философия. Например философ от 10-ти век може да се появи и да каже, че на повърхността на Луната има божествено дърво, че всички живи организми всъщност растат на клоните на това дърво като плодове и след това падат на Земята.

Някои хора могат да намерят тази философия за атрактивна и да повярват в нея. Но през 20-ти век, във време, когато хората отидоха на Луната, не е възможно да представят такава философия. Дали такова дърво съществува или не, може да бъде определено чрез научни методи, т.е. чрез проучвания и експерименти. Следователно чрез научни методи можем да проучим и материалистическото твърдение, т.е. можем да проучим дали материята съществува още от вечността или не, дали материята може да се организира без намесата на всевишния Творец или не и дали може да създаде живот или не. Когато направим това, ние ще видим, че материализмът вече е рухнал, защото идеята, че материята си е съществувала от вечността, е отхвърлена от теорията Big Bang, която показва, че вселената е сътворена от небитието.

Твърдението, че материята се е самоорганизирала и е създала живота, е всъщност наричаната от нас “еволюционна теория“ и както още от самото начало на тази книга разгледахме, също е рухнала. Един човек обаче, ако е решен да повярва в материализма и поставя привързаността си към материалистическата философия преди всичко, то тогава той няма да действа така. Ако той е “преди всичко материалист отколкото учен“, то той няма да се откаже от материализма, дори и да вижда, че е опровергаван от науката. Точно обратно, той се опитва независимо по какъв начин, подкрепяйки еволюцията, да поддържа и спаси материализма. Ето такова е положението на учените, които защитават еволюционната теория днес.

Доста интересно е, че те самите от време на време признават този факт. Richard C. Lewontin, известен генетик и страстен еволюционист от Харвардския университет, признава, че е “преди всичко материалист, а после учен“ със следните думи:

“Не методите и институциите на науката ни карат да приемем материалното обяснение за феноменалния свят, а точно обратно - ние сме принудени от приоритетната ни привързаност към материалната кауза да създадем изследователски апарат и съвкупност от понятия, които произвеждат материалистически обяснения, без значение колко антиинтуитивно и колко объркващо ще бъде за непросветения. Нещо повече, след като материализмът е нещо безусловно, то ние не можем да позволим да се появи каквото и да било Божествено обяснение.“ 179

Терминът “приоритетен“, който Lewontin използва тук, е от голямо значение. Този философски термин се отнася до предположение, което не е основано на никаква експериментална информация. Също е “приоритетно“, когато смяташ нещо за вярно и го приемаш, че е такова, дори да няма налична информация относно верността на тази идея. Като еволюционист Lewontin изразява открито, че материализмът е “приоритет“, даден на еволюционистите, и те се опитват да приспособят науката към него. Тъй като материализмът ги задължава да отричат съществуването на Творец, то те се вкопчват в единствената алтернатива, която им е под ръка, а именно еволюционната теория. За тези учени няма значение, че еволюцията е отхвърлена от всички научни факти, защото те вече са я приели от “по-рано“ за вярна.

Това обусловено от предразсъдъци поведение довежда еволюционистите до вярването, че “несъзнателната материя е създала сама себе си“, което противоречи не само на науката, но и на разума. Robert Shapiro, професор по химия от Нюйоркския университет и експерт по ДНК, обяснява по следния начин това вярване на еволюционистите и материалистическата догма, стояща в основата му:

“Необходим е друг еволюционен принцип, с който да преминем бездната от сместта на прости естествени химикали до първия ефективен репликатор ( ДНК и РНК ). Този принцип все още не е подробно обяснен или демонстриран, а той предварително е разискван като му се дават имена като химична еволюция и самоорганизиране на материята. Съществуването на принципа е прието, за да задоволи философията на диалектичния материализъм, както според Александър Опарин става при произхода на живота.”180

Известният биолог Hubert Yockey обяснява същия факт така:

“Диалектическият материализъм, който е вяра в безусловни и обширни доктрини, играе важна роля в сценария за произхода на живота... Животът трябва да се е зародил по някакъв начин..., въпреки че няма никакви доказателства по този въпрос и въпреки че самият той се противопоставя на доказателствата, пак бива защитаван. “181

ПРИЗНАНИЯ НА МАТЕРИАЛИСТИ

Германският биолог и виден еволюционист Hoimar Von Dithfurt е добър пример за сляпо материалистическо разбиране. След като Dithfurt цитира пример за изключително сложното устройство на живота, той продължава със следните думи по отношение на въпроса дали това би могло да се случи случайно или не:

“Дали една такава хармония, която произлиза от случайности, в действителност е възможна? Това е основният въпрос на цялата биологична еволюция. Да отговориш на този въпрос с “да, това е възможно“ е нещо като да потвърдиш вярата си в съвременната природна наука. Ако трябва да говорим “критично“, то човек, който приема тази съвременна природна наука, няма друга алтернатива освен да каже “Да“, защото той цели да обясни природния феномен по разбираеми от него начини, които се опитва да изведе от природните закони, без да отчита метафизичната намеса. Обаче стигайки до това място , т.е. да се обяснява всичко със средствата на природните закони – чрез случайности, е знак за липса на място, където да се избяга. Защото какво друго би могъл да направи човек, освен да повярва в случайностите?”182

ДАРВИНИЗЪМ И МАТЕРИАЛИЗЪМ Единствената причина теорията на Дарвин все още да бъде защитавана, въпреки очевидното u отхвърляне от страна на науката, е тясната връзка между теорията и материализма. Дарвин приближава материалистическата философия до природните науки и защитниците на тази философия, между които на челно място са марксистите, продължават да защитават дарвинизма. Един от най-известните съвременни защитници на еволюционната теория, биологът Douglas Futuyma, пише: “Наред с историческата материалистическа теория на Маркс еволюционната теория на Дарвин беше съдбоносен принцип от платформата на механицизма и материализма.” Това е много ясно признание за това защо еволюционната теория е наистина толкова важна за нейните защитници.1 Друг известен еволюционист, палеонтологът Stephen J. Gould, казал: “Дарвин приложи последователната философия на материализма към своята интерпретация на природата”.2 Лео Троцки, един от гениите на руската комунистическа революция наред с Ленин, направил следния коментар: “Откритието на Дарвин беше най-големият триумф на диалектиката в цялата област на органическата материя.”3 Науката обаче е показала, че дарвинизмът не е победа за материализма, а по-скоро знак за поражението на тази философия. 1 Douglas Futuyma, Evolutionary Biology, 2nd ed., Sunderland, MA: Sinauer, 1986, p. 3 2 Alan Woods and Ted Grant, "Marxism and Darwinism", Reason in Revolt: Marxism and Modern Science, London, 1993 3 Alan Woods and Ted Grant. "Marxism and Darwinism", London, 1993

Да, както Dithfurt казва, материалистическият научен подход приема като свой основен принцип да обяснява живота, отричайки “свръхестествена намеса“, т.е. сътворението. Веднъж усвоен, този принцип става причина дори и най-невъзможните възможности да бъдат лесни за приемане.

Примери за този материалистически манталитет могат да бъдат открити в почти всеки еволюционен труд. Проф. Ali Demirsoy, известен защитник на еволюционната теория в Турция, е един от многото примери. Както бяхме отбелязали в предходните страници, според Demirsoy вероятността за случайното формиране на Cythochrome-C – един от основните протеини на живота, е “толкова малка, колкото вероятността една маймуна да напише историята на човечеството на пишеща машина, без да допусне никаква грешка“. 183

Без съмнение да приемеш една такава вероятност е все едно да се противопоставиш на основните принципи на разума и благоразумието. Когато човек види дори една-единственна правилно написана на листа буква, той е сигурен, че тя е написана от разумно същество. Когато види книга, разказваща човешката история, става още по-сигурен, че тя е написана от автор. Никой със здрав разум не би се съгласил, че буквите в една такава голяма книга могат да са се събрали “случайно“.

Много интересно е обаче да видиш как “ученият еволюционист“ проф. Ali Demirsoy приема този вид нерационално предположение.

“Вероятността за образуването на една последователност Cythochrome-C е почти нула. Т.е., ако животът изискваше определена последователност, то можем да кажем, че вероятността за това е толкова малка, колкото да може да се реализира един път в цялата вселена. Ако ли пък не, то следователно са се намесили непознати нам свръхестествени сили. Да приемем този резултат е противопоказано на научната цел. Следователно ние трябва да се обърнем към първата хипотеза. “ 184

Demirsoy продължава да твърди, че вярва в невъзможното, за да “не приема свръхестествените сили“, т.е. да не признае Божието сътворение. Ясно е, че този подход няма никаква връзка с науката. Не е чудно, че Demirsoy, говорейки по един друг проблем, произхода на митохондриите в клетката, открито изразява, че приема обяснението чрез случайности, въпреки че е “доста противна на научната мисъл“.

“Същността на проблема е как митохондриите са придобили тези качества при положение, че за да придобе случайно само една особеност, на един индивид са необходими вероятности, които човек дори не би могъл да си представи... Ензимите, които осигуряват дишането и функционират като катализатор във всеки етап в различна форма, изграждат ядрото на механизмите. Една клетка трябва да съдържа цялата тази поредица от ензими, в противен случай тя е безсмислена. Тук, въпреки че е противоречащо на биологичната мисъл, с цел да се избегне по-догматичното обяснение или спекулация ние с нежелание трябва да приемем, че всички дихателни ензими са съществували в един завършен вид още преди клетката да влезне в контакт с кислорода. ”185

От всички тези редове разбираме, че еволюцията в действителност не е теория, появила се в резултат на научни изследвания. Точно обратно, тази теория е произведена за нуждите на материалистическата философия и после, въпреки научната действителност, бива превърната в табу, което се опитват да наложат. Отново от написаното от еволюционистите разбираме, че всички тези усилия имат “цел“ и тази цел е да отрича факта, че живите организми са създадени от Творец.

Еволюционистите дефинират тази цел като “научна“. Това, към което те се обръщат, обаче не е науката, а материалистическата философия. Материализмът абсолютно отрича съществуването на каквото и да било “отвъд“ материята (или на нещо свръхестествено). Науката обаче не е задължена да приема една такава догма. Наука означава да изследваш природата и да извличаш заключения от откритията. Ако тези открития водят до заключение, че природата е сътворена, то науката трябва да го приеме. Това би трябвало да направи истинският учен, а не да защитава невъзможни сценарии, придържайки се към остарялата материалистическа догма на 19-ти век.

179 Richard Lewontin, "The Demon-Haunted World", The New York Review of Books, January 9, 1997, p. 28.
180 Robert Shapiro, Origins: A Sceptics Guide to the Creation of Life on Earth. Summit Books, New York: 1986, p. 207.
181 Hubert Yockey, "Self Organization, Origin of Life Scenarios and Information Theory", Journal of
Theoretical Biology, Cilt 91, 1981, pp. 27-28
182Hoimar Von Dithfurt, Im Anfang War Der Wasserstoff (Secret Night of the Dinosaurs),
Vol 2, p. 64.
183 Ali Demirsoy, Kalэtэm ve Evrim (Inheritance and Evolution), Ankara: Meteksan Publishing Co., 1984, p. 61.
184 Ibid, p. 61.
185 Ibid, p. 94.