МЕДИИТЕ: ПЛОДОТВОРНА ПОЧВА ЗА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

Както ни показа всичко това, което разгледахме досега, еволюционната теория няма никаква научна опора. Повечето хора по света обаче не са запознати с това и смятат, че еволюцията е научен факт. Най-голямата причина за тази заблуда е системната индокринация и пропаганда, извършвана от медиите по отношение на еволюцията. Поради това ние също трябва да споменем особените характеристики на тази индоктринация и пропаганда.

Когато погледнем внимателно към западните медии, ние често можем да попаднем на новини на тема еволюционната теория. Водещите медийни организации и известните и “ уважавани “ списания периодично актуализират тази теория. Когато се погледне към този подход, някой може да остане с впечатлението, че тази теория е напълно доказан факт, който не дава повод за никакво обсъждане.

Обикновените хора, четейки такива новини, обикновено започват да си мислят, че еволюционната теория е един факт толкова сигурен, колкото който и да било закон от математиката. Новини от този вид, които се появяват в известните медийни машини, са разпространявани също така от местните медии. Те отпечатват заглавия с едри шрифтове: “Според списание Times е открита нова фосилна останка, която запълва празнотата във фосилната верига”, или “според новина на Nature учените изясниха и последния въпрос от еволюционната теория“. Откритието на “последната липсваща връзка на еволюционната верига“ не означава нищо, защото няма нито едно нещо, доказано от еволюцията. Всичко представено като доказателство е лъжа, както вече разкрихме в предходните глави. Наред с медиите същата картина можем да видим и в научните източници, енциклопедии и учебници по биология.


ЕВОЛЮЦИОННА ПРОПАГАНДА



Популярни научни списания, поели лидерството в еволюционистката пропаганда, играят важна роля при насърчаването на обществото да приема
еволюционната теория.

Накратко, медиите и академичните източници, които са на разположение на антирелигиозните енергийни центрове, поддържат един напълно еволюционен възглед и го налагат на обществото. Това налагане е толкова въздействащо, че с времето превръща еволюцията в една неопровержима идея. Да отречеш еволюцията е представяно все едно да бъдеш в противоречие с науката и да пренебрегваш фундаменталните факти. Поради тази причина въпреки многото слабости, които са разкрити досега (особено от 1950та насам), и факта, че са били признати от самите учени еволюционисти, днес е абсолютно невъзможно да откриеш каквато и да било критика относно еволюцията в научните среди или медиите.

Един стар еволюционист Douglas Dewar, който в резултат на своето изследване върху индийските птици решава, че видовете не могат да се променят, обяснява по следния начин тази важна връзка между еволюцията и медиите:

“Много малко хора са разбрали, че еволюционистите са завзели медиите. Днес в много малко списания се появяват статии, които отричат еволюционната теория. Дори голяма част от религиозните списания са в ръцете на модернисти, които приемат, че хората са произлезли от животинските видове... Ако трябва да говорим като цяло, главните редактори на всички вестници познават еволюцията като доказано събитие и обвиняват в невежество и лудост всеки, който се изправи срещу теорията. Почти всички списания, издавани от еволюционисти, не искат да публикуват дори една статия, която би засенчила понятието еволюция... Издателските къщи не биха се изправили срещу една все още действаща теория, с което биха станали предмет на атаки, или да издадат книга, която не би придобила популярност. Дори ако разходите по издаването на книгата са за сметка на автора, те смятат, че издателството ще загуби своето реноме. По този начин населението научава въпроса само от едната му страна. Един нормален човек познава еволюционната теория като доказан факт подобно на закона за земното притегляне.”186

Общоприетите на Запад като “най-почитани“ издателски органи на биологична и природна тематика, списания като Scientific American, Nature, Focus, и National Geographic възприемат еволюционната теория като официална идеология и се опитват да я представят като доказан факт. Тези медии освен че публикуват във вестниците еволюционни новини и коментари, те се опитват да защитават тази голяма мисия и в “културните услуги“, които предлагат. Когато погледнем към книгите, които предлагат в промоция или, които са издадени от притежаваните от тях къщи, то е много възможно да се сблъскаме с една открита еволюционна пропаганда и паралелна на нея омраза към религията.

Например публикуваната през 1996 година от издателство “Milliyet” книга, озаглавена “Дарвин: За начинаещи“, е изпълнена с хвалби отправени към Дарвин и действия срещу религията. Книгата представя на младежта еволюционната теория като доказан факт, а тези, които се противопоставят на еволюцията, са обвинявани в невежество и безразсъдност. Ето някои редове от книгата:

“Чарлз Дарвин на 30 години успя да докаже развитието на видовете. Съединявайки случайните промени и теориите за борбата за оцеляване, напълно отхвърля ролята на Богa в развитието на видовете... Въпреки че през 1859 година теорията е под въпрос, тя бива широко приета. Нормално е да има и такива, които да му се противопоставят. Невежите, от гледна точка на науката, не можаха да разберат книгата... Религиозните хора се задоволиха само с разпространението на слуха, че Дарвин е най-опасният човек в Европа. Тези, които се противопоставят, не се ограничават само с глупавите религиозни хора. Учените, които вярват в традиционното сътворение, също не можеха да приемат теорията.”187


ОПАКОВАНИ ЛЪЖИ

Еволюционистите използват добре авантажа, който им предоставя програмата “промиване на мозъци“ на медиите. Много хора вярват в съществуването на еволюцията толкова безусловно, че дори не им идва на ум да си зададат въпросите “как“ и “защо“. Това означава, че еволюционистите могат да опаковат своите лъжи така, че да бъдат твърде убедителни.

Например дори в “най-научните“ еволюционни книги “преходът от водата към земята“, който е един от най-понятните феномени на еволюцията, е “обяснен“ с нелепа простота. Според еволюцията животът започва във водата и първите развили се животни са били рибите. Според теорията, някак си се случило, че един ден тези риби започнали да се хвърлят към сушата (повечето пъти като причина за това се посочва сушата) и отново според теорията, неизвестно по какъв начин рибите, които си избрали да живеят на сушата, вместо перки се сдобили с крака и вместо хриле - с бели дробове.

Повечето еволюционни книги не ни казват “как“ по този въпрос. В "най-научните“ източници абсурдността на тези твърдения е прикрита зад изречения като “и така организмите преминаха от водата към сушата".

ИЗМИСЛИЦИТЕ НА ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ

Еволюцията е, както някога отбелязал един виден учен, вълшебна приказка за възрастни.Тя е един напълно нелогичен и ненаучен сценарий, който предполагал, че неживата материя има някаква магическа сила и разум, с които да сътвори сложните живи системи. Тази дълга история притежава някои много интересни басни за определени теми. Една от тези странни еволюционни басни е тази за “еволюцията на кита”, която била публикувана в “National Geographic” – много почитан като едно от най-научните и сериозни издания на света:

“Появата на кита станала преди около 60 милиона години, когато космати четириноги бозайници, в търсене на храна и убежище, се решили да навлязат във водата. С минаването на вековете започнали бавно да се появяват промени. Изчезнали задните крайници, предните се видоизменили в плавници, козината била заменена с дебело гладко покритие от китова мас, ноздрите се преместили в горната част на главата, тялото постепенно се разширявало в бъбрековидна форма, докато накрая достигнало огромни размери.”1

Освен факта, че не съществува нито една научна основа за никое от тези неща, едно такова явление също е противоречащо на природните закони. Тази басня, публикувана в “National Geographic”, е достойна за внимание, защото показва степента на заблудите на привидно сериозно еволюционно издание.

Друга басня на еволюционистите, нямаща никаква стойност, е тази за произхода на бозайниците. Еволюционистите твърдят, че бозайниците са произлезли от влечуги. Но когато трябва да се обяснят детайлите на въпросното преобразувание, се появяват доста интересни разкази. Ето един от тях:

“Някои от влечугите в по-студените региони започнали да разработват метод за запазване на телата си топли. Тяхната производителност на топлина се увеличила, когато било студено, а загубата на топлина била съкратена, когато люспите им станали по-малки и по-заострени и по-късно се превърнали в козина. Изпотяването също било способ за регулиране на телесната температура, едно средство за охлаждане на тялото, когато е необходимо, чрез изпаряване на вода. Но случайно станало така, че малките на тези влечуги започнали да ближат потта на своите майки, за да се прехранват. Определени потни жлези започнали да отделят все по-съдържателен и по-съдържателен секрет, който най-накрая се превърнал в мляко. Ето така малките на тези ранни бозайници имали по-голямо предимство в живота.”2

Представата, че добре проектирана храна като млякото може да произлиза от потните жлези и всички останали подробности по-горе са само чудни плодове на еволюционното въображение, без никаква научна основа.

1 Victor B. Scheffer, "Exploring the Lives of Whales", National Geographic, vol. 50, December 1976, p. 752
2 George Gamow, Martynas Ycas, Mr. Tompkins Inside Himself, London: Allen & Unwin, 1968, p. 149

Как бива извършен този “преход“? Ние знаем, че една риба не може да живее извън водата повече от една – две минути . Ако приемем, че се е случило това, което твърдят еволюционистите, и рибите са се отправили към сушата по принуда, то тогава какво ли се е било случило с рибите? Отговорът е ясен: Рибите, които ще излязат от водата, след една – две минути ще започнат да умират една по една. Ако ще този процес да се повтаря милиони години, отговорът пак ще си бъде същият. Всички риби ще умрат една по една. Причината за това е, че толкова сложен орган като белия дроб не може да се появи чрез внезапна “случайност“, т.е. чрез мутация. Половин бял дроб пък не върши никаква работа.

Но именно това имат предвид еволюционистите. “Преход от водата към сушата“, “преход от сушата към въздуха“ и много други предполагаеми скокове са “обяснени“ с тези нелогични термини. За формирането на такива действително сложни органи като окото и ухото еволюционистите предпочитат да не казват нищо.

Лесно е да се повлияе върху човека от улицата с опаковката на “науката“: Рисувате една измислена картина, представляваща прехода от водата към сушата, измисляте латински думи за водните животни, за тяхното “потомство“ на сушата, както и за “междинните форми“ (които са въображаеми животни), и после измисляте една изкусна лъжа: “Eusthenopteron се превръща първо в Rhipitistian Crossoptergian , а после, след един дълъг еволюционен процес, в Ichthyostega“. Ако накарате един учен с дебели очила и бяла престилка да каже това изречение, то вие ще успеете да убедите много хора, защото медиите, които са се посветили да рекламират еволюцията, биха съобщили добрата новина с голям ентусиазъм.

186 Douglas Dewar, Insan: Ozel Yaratik, pp. 103-104.
187 "Darwin: For beginners", Milliyet publishing.