ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

НИШКАТА НА ПАЯКА

Паякът, наречен Dinopis, притежава изключителни умения за ловуване. Вместо да изплете неподвижна паяжина и да чака своята плячка, той плете малка и много необикновена паяжина, която хвърля върху жертвата си. След това той здраво връзва своята плячка с тази мрежа. Заловеното насекомо не може да направи нищо, за да се освободи. Паяжината е толкова съвършено конструирана, че насекомото колкото повече изпада в паника, толкова повече се оплита. С цел да запази своята храна паякът връзва жертвата с допълнителни нишки, все едно я опакова. Как този паяк изработва една толкова превъзходна от гледна точка на своя механичен дизайн и химична структура паяжина?

За паяка е невъзможно да придобие такова умение случайно, както твърдят еволюционистите. Паякът е лишен от уменията като научаване и запомняне и дори няма мозък, за да извършва такива неща. Очевидно това умение е дадено на паяка от неговия създател Бог, който е Всемогъщ.

Много важни чудеса са скрити в нишките на паяжината. Тази нишка, с диаметър по-малък от една хилядна от милиметъра, е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Тази нишка има и друга характеристика – тя е изключително лека. Тази дълга достатъчно, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. 189

Стоманата, специално произвеждана в индустриалния свят, е един от най-здравите материали, създадени от човечеството. Паякът обаче може да произведе в тялото си доста по-здрава нишка от стоманата. Когато човек произвежда стомана, той използва своето придобито през вековете знание и технологии, тогава какво използва паякът, когато произвежда тази нишка?

Както виждаме, всички технологични и технически средства, с които разполага човечеството изостават от тези на паяка.

ЖИВОТНИ, КОИТО СПЯТ ЗИМЕН СЪН

Животните, които спят зимен сън могат да продължат да живеят, въпреки че телесната им температура пада на същите градуси както ниските температури навън. Как те успяват да направят това?

Бозайниците са топлокръвни. Това означава, че при нормални условия тяхната телесна температура винаги се запазва постоянна, защото природният термостат в тялото им регулира тази температура. По време на зимния сън обаче нормалната телесна топлина на малките бозайници като катериците – с нормална телесна температура от 40 градуса, спада до малко над точката на замръзване, като че ли е регулирана с някакъв ключ. Телесният метаболизъм силно се забавя. Животното започва да диша много бавно и неговото нормално сърцебиене, което е 300 пъти в минута, спада на 7-10 удара на минута. Неговите нормални телесни рефлекси спират и електрическите дейности в мозъка му се забавят, като стават почти незабележими.

Една от опасностите на неподвижността е замръзването на тъканите при много студено време и това, че могат да бъдат унищожени от ледените кристали. Животните, спящи зимен сън, обаче са защитени от тази опасност благодарение на специалните си характерни черти, с които са надарени. Телесните течности на спящите зимен сън животни се запазват от химични вещества, притежаващи висока молекулярна маса. Така, тяхната точка на замръзване е намалена и те са защитени от вреди.190

ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА РИБА

Определени породи от някои видове риби, като змиорка и скат, използват електричеството, произведено в телата им, както да се самозащитават от враговете си, така и да парализират своите жертви. Във всяко живо същество – включително и човека – има малко количество електричество. Човекът обаче не може да управлява и контролира това електричество с цел използването му за различни облаги. Гореспоменатите същества, от друга страна, имат в телата си електрически ток около 500-600 волта и те могат да го използват срещу враговете си. Нещо повече, това електричество не им влияе отрицателно.

Енергията, която използват, за да се защитават, след известно време се регенерира подобно на зареждане на батерия и електрическата сила пак е готова за използване.
Рибите не използват намиращото се в малките им тела високоволтово електричество само с предпазна цел. Наред с подсигуряване на средства за намиране на пътя си в дълбоките тъмни води, електричеството също им помага да усещат предмети без да ги виждат. Рибите могат да изпращат сигнали, използвайки електричеството в телата си. Тези електрически сигнали се отразяват обратно, след като са попаднали на твърди предмети, и това отражение дава информация на рибата за тези предмети. По този начин рибите могат да определят дистанцията и размера на предмета.191

СМИСЛЕНИЯТ ПЛАН НА ЖИВОТНИТЕ: КАМУФЛАЖ

Отгоре: Листна въшка, имитираща ствол на дърво. Горе вдясно: Змия, укриваща се, като се провисва между листата. Долу вдясно: Гъсеница, разположила се точно в средата на едно листо, за да бъде незабелязана.

Една от характерните черти, които животните притежават, за да могат да продължават своето съществувание, е изкуството да се прикриват – т.е, “камуфлаж“.

Животните изпитват необходимостта да се прикриват по две причини: за да ловуват и за да се защитават от хищниците. Камуфлажът се различава от всички останали методи със своето индивидуално въвеждане на най-голям интелект, умения, естетика и хармония.

Камуфлажните техники на животните са изключително изумителни. Почти невъзможно е да разпознаеш едно насекомо, което се е скрило на ствола на дърво, или друго същество, скрито под листо.

Листната въшка, която изсмуква сока на растенията, се храни със стеблата на растенията, като се преструва, че е трън. Чрез този метод тя цели да заблуди птиците, нейните най-големи врагове, и да бъде сигурна, че те няма да кацнат на това бодливо растение.

СЕПИЯТА

Ляво: Сепия, която се е маскирала, за да изглежда като пясъчната повърхност. Дясно: Същата риба приема светложълт цвят в случай на опасност, например когато бива видяна от гмуркачите.

Под кожата на сепията е разположен плътен пласт от еластични пигментни торбички, наречени “хроматофори”.
Те обикновено са жълти, червени, черни и кафяви. При сигнал клетките се разширяват и покриват кожата с подходящия цвят. Ето така сепията приема цвета на скалата, върху която стои, и изработва един перфектен камуфлаж.

Тази система действа толкова ефективно, че сепията може дори да създава толкова правилни линии колкото тези на зебрите. 192

РАЗЛИЧНИТЕ ЗРИТЕЛНИ СИСТЕМИ

За много животни, обитаващи моретата, зрението е изключително важно за лова и отбраната. Поради това повечето водни животни са снабдени с перфектно проектирани за под вода очи.

Под водата, с увеличаване на дълбочината и особено след 30 метра, способността да виждаш става все повече и повече ограничена. Организмите, живеещи на тази дълбочина, обаче имат очи, сътворени според предоставените им условия.

Морските животни обратно на сухоземните притежават сферични лещи в съвършено съответствие с плътността на водата, която обитават. Сравнени с големите елипсовидни очи на сухоземните животни, тази сферична структура е по-полезна за зрението под вода, тя е настроена така, че да вижда предметите отблизо. Когато един предмет, намиращ се на голямо разстояние, бъде забелязан, цялата лещна система се избутва назад с помощта на специален мускулен механизъм, намиращ се в окото.

Една друга причина очите на рибата да бъдат сферични е пречупването на светлината във водата. Тъй като окото е пълно с течност с почти същата плътност като тази на водата, то въпреки че един образувал се отвън образ се отразява в окото, не се получава никакво пречупване. В резултат на това очната леща напълно фокусира образа на външния предмет върху ретината и рибите, обратно на хората, виждат много ясно във водата. Някои животни като октопода имат доста големи очи, за да компенсират слабата светлина в морските дълбини. Под 300 метра рибите с големи очи имат нужда да доловят блещукането на заобикалящите ги организми, за да ги забележат. Нещо повече - те трябва да бъдат чувствителни към бледата синя светлина, навлизаща във водата. Поради тази причина в ретината на очите им има много на брой чувствителни сини клетки.

Както става ясно от този пример, всяко живо същество има характерни за себе си очи – специално проектирани, за да задоволят определените им потребности. Този факт доказва, че всички те са сътворени по начина, по който трябва да бъдат, от Творец, който има необятно знание, разум и сила.

189"The Structure and Properties of Spider Silk", Endeavour, January 1986, vol. 10, pp.37-43
190 Gоrsel Bilim ve Teknik Ansiklopedisi, pp.185-186
191 Walter Metzner,http://cnas.ucr.edu/~bio/faculty/Metzner.php
192 National Geographic, September 1995, p.98.