ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

СПЕЦИАЛНИ ЗАМРАЗЯВАЩИ СИСТЕМИ

Една замръзнала жаба притежава необикновена биологична структура. Тя не дава никакви признаци на живот. Нейното сърцебиене, дишане и кръвообръщение са напълно спрели. Когато ледът се разтопи обаче, същата жаба се връща към живота, като че ли се е събудила от сън.

Обикновено едно живо същество в състояние на замръзване е изправено срещу много рискове, които могат да имат фатален край. Жабата обаче не се сблъсква с нито един от тях. Една от нейните основни характерни черти е произвеждането на голямо количество глюкоза, докато се намира в това състояние. Точно както при диабетиците, нивото на кръвната захар на жабите достига много високи равнища. Понякога тя може да достигне до 550 милимола / литър. (Това количество обикновено за жабите е между 1 – 5 милимола / литър, а за хората 4 – 5 милимола / литър.) Тази прекалена концентрация на глюкоза при обикновени условия може да породи сериозни проблеми.

В замръзналата жаба обаче това прекалено количество глюкоза не позволява отделянето на вода от живите клетки и предотвратява свиването. Клетъчната мембрана на жабата е силно пропусклива за глюкоза, затова тя има лесен достъп до клетките. Високото ниво на глюкоза в тялото намалява температурата на замръзване, като позволява единствено на много малко количество от вътрешнотелесната течност на животното да се превърне в лед в студа. Изследвания показват, че също така глюкозата може да храни замръзналите клетки. По време на този период наред с това, че е естествена храна за тялото, глюкозата също така спира много метаболични реакции като синтеза на урея и по този начин предизвиква бързото изчерпване на различните източници на храна за клетката.

Как така изведнъж в тялото на жабата се появява толкова голямо количество глюкоза? Отговорът е доста интересен: това живо същество е надарено с много специална система, отговорна за тази задача. Веднага след като се появи лед върху кожата, бива изпратено съобщение до черния дроб, което го кара да превърне известно количество от складирания гликоген в глюкоза. Природата на това съобщение, пътуващо до черния дроб, все още не е известна. Пет минути след като съобщението бива получено, нивото на захар в кръвта започва равномерно да нараства. 193

Несъмнено животните, които притежават система, напълно променяща метаболизма им с цел задоволяване на всичките им потребности точно когато това е необходимо, е възможно единствено чрез безупречния план на Всемогъщия Творец. Никаква случайност не може да генерира толкова съвършена и комплексна система.

АЛБАТРОСИ

Прелетните птици минимизират енергийния си разход, като използват различни “летателни техники“. Такъв вид полет се забелязва и при албатросите. Тези птици, които прекарват 92 % от живота си върху морето, имат разпереност на крилата 3,5 метра. Най-важната характеристика на албатросите е техният стил на летене: те могат да летят с часове, без да ударят крилата си. Те правят това, като се носят във въздуха, държейки крилете си неподвижни и използвайки вятъра.

За да може да държи една птица постоянно отворени крилете си с разпереност 3,5 метра, й е необходимо голямо количество енергия. Албатросите обаче могат да стоят в тази позиция с часове. Това се дължи на специалната анатомична система, с която те са надарени още от момента на излюпването им. По време на полета крилете на албатроса се блокират. Следователно той няма нужда да използва каквато и да било мускулна сила. Крилете се повдигат само от мускулни слоеве. Това много помага на птицата по време на полета u. Албатросът не използва енергия, защото не удря крилете си, нито пък изразходва енергия, за да държи крилете си разперени. Летенето с часове с изключително използване на вятъра му осигурява един неограничен източник на енергия. Например един 10-килограмов албатрос губи единствено 1% от телесната си маса по време на 1000 км пътуване. Това всъщност е един много малък процент. Хората са произвели хидропланите, вземайки за модел албатросите и прилагайки тяхната пленяваща летателна техника. 194

ЕДНА ТРУДНА МИГРАЦИЯ

Тихоокеанските сьомги имат изключителна характерна черта да се връщат, за да се размножават в реките, в които самите те са се излюпили. Прекарвайки част от своя живот в морето тези животни се връщат към сладководните басейни, за да се размножават. Когато започват своето пътешествие – в началото на лятото, цветът на рибите е светлочервен. В края на пътуването им обаче техният цвят става черен. След като започнат своята миграция, те първо се приближават до брега и се опитват да достигнат реките. Упорито се стремят да достигнат до родното си място. Те достигат мястото, където са били родени, скачайки върху бурни реки, плувайки срещу течения, преодолявайки водопади и отводнителни канали.

В края на това 3500 – 4000-километрово пътуване женските сьомги имат вече готови яйца, както и мъжките – сперма. Вече достигнали до мястото за размножение женската сьомга снася от 3 до 5 хиляди яйца, които мъжката сьомга трябва да оплоди. Рибите претърпяват множество загуби в резултат на тази миграция и оплодителния период. Женските, които са снесли яйцата, се изморяват, перките им се износват и кожата им започва да става черна. Същото се случва и с мъжките. Много скоро реката се изпълва с мъртви сьомги. В същото време новото поколение сьомги е готово да се излюпи и да предприеме същото пътуване.

Как сьомгата довежда докрай едно такова пътуване, как те достигат до морето, след като се излюпят, и как намират пътя си, са само някои от въпросите, които остават без отговор. Въпреки че има някои предположения, все още не е достигнато до точното заключение. Коя е силата, която кара сьомгите да предприемат завръщане от хиляди километри до място, което е непознато за тях? Очевидно е, че съществува висша Воля, която властва и контролира всички тези живи същества. Това е Бог - Учителят на всички светове.

КОАЛИ

Мазнината, съдържаща се в евкалиптовите листа, е отровна за много бозайници. Тази отрова е химичен защитен механизъм, използван от евкалиптовите дървета срещу техните врагове. Въпреки това съществува едно много специално същество, което извлича доброто от този механизъм и се храни с отровните евкалиптови листа: двуутробното мече, нареченo коала. Коалите строят своите домове в евкалиптовите дървета, като в същото време се хранят и извличат необходимата им вода от тях.

Подобно на останалите бозайници коалите също не могат да усвоят съдържащата се в дърветата целулоза. Ето защо това зависи от микроорганизмите, усвояващи целулоза. Тези микроорганизми са силно разпространени в конвергентната точка на тънките и дебели черва, сляпото черво, което е задното продължение на чревната система.Сляпото черво е най-интересната част от храносмилателната система на коалата. Тя частично функционира като ферментираща кухина, където се създават микроби, които да усвоят целулозата, докато преминаването на листата се забавя. Така коалата може да неутрализира отровния ефект от мазнината в евкалиптовите листа.195

СПОСОБНОСТ ЗА ЛОВ В НЕПОДВИЖНА ПОЗА

Ляво: Отворена росянка Дясно: затворена росянка.

Южноафриканското растение росянка залавя насекоми със своето лепкаво покритие. Листата на това растение са пълни с дълги влакънца. Краищата на тези влакънца са покрити с течност, която има миризма, привличаща насекомите. Друга особеност на тази течност, е че е изключително лепкава. Веднъж стигнало до източника на миризмата, насекомото се залепя за тези лепкави влакънца. Не след дълго цялото листо се затваря върху вече заловеното във власинките насекомо и растението, като го смила, извлича от насекомото важните за себе си протеини.196

Даряването на едно растение, което няма възможност да се мърда от мястото си, с една такава способност е без съмнение ясен знак за специално проектиране. Не е възможно едно растение да е развило такъв стил за лов чрез своята несъзнателност или желание, както и по пътя на случайностите. Следователно невъзможно е да пренебрегнеш съществуването и силата на Твореца, който го е надарил с тази способност.

ДИЗАЙНЪТ НА ПТИЧИТЕ ПЕРА

На пръв поглед птичите пера изглежда, че имат много проста структура. Когато ги разгледаме по-отблизо обаче, ние попадаме на много комплексната структура на перата, които са леки, но много здрави и водоустойчиви.

За да летят по-лесно, птиците трябва да са колкото се може по-леки. Перата са изградени от кератинови протеини, съответстващи на тези нужди.

От двете страни на стъблото на перото са разположени вени и върху всяка вена има около 400 влакънца. Върху всяко едно от тези 400 влакънца има по две, или общо 800, по-малки влакънца. От 800-те малки влакънца, които са натрупани върху едно малко птиче перо, върху всяко едно от тези, които са разположени в предната част на перото има, по 20 власинки. Тези власинки свързват двете пера едно с друго, точно както две парчета плат биват тропосани едно с друго. В едно-единствено перо има приблизително 300 милиона малки власинки. Общият брой власинки във всички пера е около 700 милиарда.Съществува една много съществена причина птичите пера да бъдат здраво свързани едно с друго чрез власинки и клипси. Перата трябва да бъдат здраво захванати за птицата, така че да не паднат в някой момент. С изградения от власинки и клипси модел перата са прикачени толкова здраво за птицата, че дори и силен вятър, дъжд или сняг не може да стане причина да паднат.

Нещо повече, перата по корема на птиците не са същите като перата по крилете и тялото. Телесните пера се състоят от сравнително големи пера, които функционират като кормило и спирачки, перата по крилете са проектирани така, че да увеличат площта по време на удара на птичите криле и така да увеличат силата за издигане.

БАЗИЛИСК: ЖИВОТНО, КОЕТО УМЕЕ ДА ВЪРВИ ПО ВОДА

Гущерът базилиск е едно от тези редки животни, което може да се придвижва, като създава баланс между водата и въздуха.

Този единствен по рода си дизайн на базилиска е един от ясните знаци за съзнателно Сътворение.

ФОТОСИНТЕЗА

Несъмнено растенията играят голяма роля в превръщането на вселената в годно за живот място. Те прочистват въздуха за нас, поддържат температурата на пла-нетата на едно постоянно ниво и балансират пропорциите на газо-вете в атмосферата. Съществена част от нашата храна също се осигурява от растенията. Харак-терната ценност на растенията произлиза от специалния дизайн на техните клетки, на които също така дължат и другите си характеристики.

Растителната клетка, за разлика от човешката и животинската, може директно да използват слънчевата енергия. Тя превръща слънчевата енергия в химична енергия и я съхранява в хранителните вещества по много специални начини. Този процес се нарича “фотосинтеза“. Всъщност този процес се извършва не от клетката, а от хлоропластите, органелите, които придават зеления цвят на растенията. Тези малки зелени органели, видими единствено с микроскоп, са единствените лаборатории на Земята, които са способни да съхраняват слънчева енергия в органична материя. Количеството вещества, произведени от растенията по Земята, е около 200 милиарда тона на година. Това производство е жизнено важно за живите същества по Земята. Производството, извършвано от растенията, се осъществява чрез много сложен химичен процес. Хиляди “хлорофилни“ пигменти, намиращи се в хлоропластите, реагират на светлината за невероятно кратко време, около една хилядна от секундата. Ето защо много дейности, случващи се в хлорофила, все още не са проучени.

Превръщането на слънчевата енергия в електрическа или химична е съвременен технологичен напредък. За да се направи това, са използвани високотехнологични инструменти. А една растителна клетка, толкова малка, че не се вижда с просто око, извършва тази дейност от милиони години.

Тази съвършена система още веднъж ни разкрива Сътворението. Много комплексната система на фотосинтезата е съзнателно проектиран механизъм, сътворен от Аллах. За да може да бъде извършвана тази дейност в едно микроскопично място, в листата е разположена неповторима фабрика. Този съвършен дизайн е само един от знаците показващи, че всички живи организми са сътворени от Бог, Владетеля на всички светове.

193 Bilim ve Teknik, January 1990, pp.10-12.
194 David Attenborough, Life of Birds, Princeton Universitye Press, Princeton-New Jersey, 1998, p.47
195 James L.Gould, Carol Grant Gould, Life at the Edge, W.H.Freeman and Company, 1989, pp.130-136
196 David Attenborough, The Private Life of Plants, Princeton Universitye Press, Princeton-New Jersey, 1995, pp.81-83
197 Encyclopedia of Reptiles and Amphibians, Published in the United States by Academic Press, A Division of Harcourt Brace and Company, p.35