ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА МАТЕРИЯТА

ВСИЧКО, КОЕТО ПРИТЕЖАВАТЕ, ВСЪЩНОСТ Е ВЪОБРАЖАЕМО

Както би могло ясно да бъде видяно, научен и логически факт е, че “външният свят” няма материална действителност и че е съвкупност от образи, постоянно предоставяни на душата ни от Бог. Въпреки това обикновено хората не включват или по-скоро не искат да включат всичко в понятието “външен свят”.

Ако помислите върху този въпрос искрено и непредубедено, ще осъзнаете, че къщата ви, мебелите в нея, вашата кола – може би купена наскоро, вашият офис, вашите бижута, банкови сметки, гардероб, вашата съпруга, деца, колеги и всичко останало, което притежавате, всъщност са включени в този въображаем външен свят, който е проектиран за вас. Всичко, което виждате, чувате или помирисвате – накратко, възприемате с вашите сетива, е част от този “въображаем свят” – гласът на любимия ви певец, твърдостта на стола, на който седите, парфюмът, чиято миризма харесвате, слънцето, което ви топли, цветята с красивите си цветове, птицата, прелитаща пред прозореца ви, моторницата, преминаваща бързо по водата, вашата плодородна градина, компютърът, който използвате в работата си, или пък вашата музикална уредба, която притежава най-модерната технология на света...

Това е действителността, защото светът представлява единствено съвкупност от образи, сътворени, за да изпитват човека. Хората са подложени на изпитание чрез възприятия, нямащи връзка с реалността през целия им ограничен живот. Тези възприятия умишлено са представени толкова интересни и привлекателни. Този факт е споменат в Корана:

Разкрасена е за хората любовта към страстите – към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.
(Сура Ал-Имран, 14)

По-голяма част от хората се отказват от своята религия поради обаянието на имотите, богатството, трупането на съкровища от злато и сребро, долари, скъпоценности, банкови сметки, кредитни карти, гардероби – пълни с дрехи, последен модел коли, с една дума, всички форми на просперитет, който те притежават или се стремят да притежават, и са се съсредоточили единствено върху този свят, забравяйки за задгробния живот. Те биват заблудени от “хубавото и очарователно” лице на този свят и се отказват да се молят, да дават милостиня на бедните, да извършват деяния, които биха им осигурили успех в задгробния живот, като казват “Аз имам работа”, “Аз имам идеали”, “Имам задължения”, “Нямам достатъчно време”, “Имам да довърша някои неща”, “Ще го направя в бъдеще”. Те консумират своя живот, опитвайки се да преуспеят единствено в този свят. В този айят: “Те добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния” (Сура Ар-Рум, 7) е разкрито това погрешно схващане.

Фактът, който обяснихме в тази глава на книгата, т. е. че всичко е един спектър, е много важен от гледна точка на обезсмислянето на всички тези страсти и привързаност. Потвърждението на този факт изяснява, че всичко, което хората притежават или се опитват да притежават, тяхното богатство, натрупано с алчност, техните деца, с които се гордеят, техните съпруги, които смятат, че са най-близко до тях, техните приятели, любимите им тела, техните рангове, които смятат за превъзходство, училищата, в които са учили, почивките, на които са били, не са нищо друго освен една проста илюзия.

Следователно всички положени усилия, изразходвано време и проявена алчност са били напразни. Ето защо някои хора могат да станат предмет на подигравки, когато се хвалят с богатството и имуществото си или с техните “яхти, хеликоптери, фабрики, холдинги, имения и земи”, като че ли наистина съществуват. Тези заможни хора, които показно се разхождат надолу-нагоре в яхтите си, парадират с колите си, постоянно говорят за своето богатство, мислят си, че ранговете им ги правят по-висшестоящи от останалите, и продължават да мислят, че са преуспяващи поради всичко това, трябва да помислят в какво положение биха изпаднали, когато разберат, че техният успех не е нищо освен една илюзия.

Всъщност те виждат често всичко това и в своите сънища. В сънищата си те също имат къщи, бързи автомобили, изключително ценни бижута, пачки долари и камари злато и сребро. В сънищата си те също имат висок ранг, фабрики с хиляди работници, притежават сила да властват върху много хора, носят дрехи, заради които всеки им се възхищава...Точно както човек, хвалейки се с богатството си от своя сън, може да изпадне в смешно положение, така той би бил също толкова смешен, хвалейки се с образите, които вижда в този свят. В крайна сметка както онова, което вижда в сънищата си, така и това, което свързва с този свят, са просто образи в неговия мозък.

Подобно начинът, по който хората реагират на преживените от тях случки, ще ги накара да се засрамят, когато разберат действителността. Тези, които свирепо се бият един с друг, тези, които викат разярено, извършват мошеничество, взимат рушвети, които подготвят фалшификации, лъжат, алчно държат парите си, тези, които нараняват хората, бият и ругаят другите, яростните нападатели, тези, които са изпълнени със страст за пост и чин, които завиждат, които се опитват да парадират, които се опитват да се очистят от греховете си, и всички останали ще бъдат посрамени, когато разберат, че са извършвали всички тези дела в един сън.

Тъй като Бог е този, който създава всички образи, то истинският притежател на всичко е единствено Бог. Този факт е подчертан в Корана:

На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща всяко нещо. (Сура Ан-Ниса, 126)

Всъщност много е глупаво да отхвърлиш религията в името на въображаеми страсти и така да изгубиш вечния живот. Нещо повече, това носи безкрайна загуба на човек.
Именно тук трябва добре да бъде схваната следната точка: тук не се казва, че фактът, с който се сблъсквате, предвижда, че “цялото имущество, богатство, деца, съпруга, приятели, ранг, които притежавате и за които проявявате алчност, рано или късно ще изчезнат и следователно нямат никакъв смисъл“. По-скоро се казва, че “цялото имущество, което ви се струва, че имате, всъщност не съществува, то е просто един сън и е съставено от образи, показвани ви от Бог, за да бъдете изпитани“. Както виждате, има голяма разлика между двете твърдения.

Въпреки че човек не би искал да приеме този факт сега и се заблуждава, смятайки, че всичко, което притежава, наистина съществува, рано или късно той ще умре и в задгробния живот, когато той бъде пресътворен, всичко ще стане много ясно. В този ден “...твоят поглед Днес е проницателен...” (Сура Каф, 22) и той става способен да вижда всичко много по-ясно. Ако той обаче е прекарал целия си живот, преследвайки въображаеми цели, то той ще пожелае никога да не е живял този живот и ще каже: “О, да бе приключило всичко [със смъртта]! Не ме избави моето богатство. Пропадна моята власт.” ( Сура Ал-Хакка, 27-29 )

От друга страна това, което един разумен човек трябва да направи, е докато все още има време, да се опита тук, в този свят, да разбере най-голямата истина на вселената. В противен случай той ще прекара целия си живот, тичайки след мечти, и най-накрая ще бъде подложен на мъчителни наказания. В Корана крайното състояние на тези хора, които тичат след илюзии (или миражи) на този свят и забравят своя Творец, е определено по следния начин:

А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо. Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка. ( Сура Ан-Нур, 39 )

ЛОГИЧЕСКИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ НА МАТЕРИАЛИСТИТЕ

Още от началото на тази глава бе изяснено, че материята не е безусловно съществуваща, както материалистите твърдят, а е по-скоро съвкупност от възприятия, сътворени от Бог. Материалистите се противопоставят по изключително догматичен начин на тази очевидна действителност, която разрушава цялата им философия, и излагат една неоснователна антитеза.

Например един от най-големите защитници на материалистическата философия през 20ти век и страстен марксист – George Politzer, дава “примера за автобуса“ като “най-голямото доказателство“ за съществуването на материята. Според Politzer философите, които смятат, че материята е възприятие, също се отдръпват, когато видят автобус, за да не бъдат прегазени и това е доказателство за физическото съществувание на материята. 207

Когато на друг известен материалист – Johnson, му бе казано, че материята е съвкупност от възприятия, той се опита да “докаже“ физическото съществувание на камъните, като ги риташе.208

Подобен пример дава Фридрих Енгелс – наставник на Politzer и основател на диалектическия материализъм заедно с Маркс, който пише: “ ако тортите, които ядем, са възприятие, то те не биха заситили нашия глад.“ 209

Съществуват подобни примери и необмислени изречения като “вие разбирате съществуванието на материята, когато получите шамар по лицето“ в книгите на известни материалисти като Маркс, Енгелс, Ленин и др.

Бъркотията в схващането, което дава път на тези примери на материалистите, е тяхното интерпретиране на обяснението “материята е възприятие“ в “материята е светлинна измама“. Те смятат, че понятието за възприятие се ограничава единствено с обсега на погледа и че възприятия като докосването имат физически корелати. Един автобус, блъскащ човек, би ги накарал да кажат: “Виж, той го блъсна, следователно не е възприятие“. Това, което те не разбират, е, че всички възприятия, преживени по време на сблъсъка с автобуса – такива като твърдост, допир и болка, се формират в мозъка.

ПРИМЕРЪТ СЪС СЪНИЩАТА

Най-добрият пример за обясняването на тази действителност са сънищата. Човек може да преживее много реални случки в своя сън. Той може да падне по стълбите и да си счупи крак, може да претърпи сериозна автомобилна катастрофа, може да бъде прегазен от автобус или да яде торта и да изпитва удоволствие от това. Ситуации подобни на тези, които преживяваме във всекидневния си живот, се случват също и в сънищата със същата убедителност, въодушевление, чувства. Човек, който сънува, че е прегазен от автобус, може да отвори очи в болница, отново в своя сън и да разбере, че е осакатен, но всичко това ще бъде сън. Той също може да сънува, че умира в сблъсък на автомобили, че ангелите на смъртта отнасят душата му и че неговият живот в отвъдното започва. (Това се случва по същия начин в този живот, който е възприятие точно както и сънят.)

Този човек много ясно възприема образите, звуците, чувството на твърдост, светлината, цветовете и всички останали чувства, имащи връзка със случката, която преживява в съня си. Възприятията, които възприема в съня си, са толкова естествени, колкото и тези в “реалния“ живот. Тортата, която яде в съня си, го пресища, въпреки че е само възприятие, защото да бъдеш преситен също е възприятие. В действителност обаче този човек в този момент лежи в леглото си. Няма никакви стълби, никакво автомобилно движение, никакви автобуси, за които да мисли. Сънуващият човек преживява и вижда възприятия и чувства, които не съществуват във външния свят. Фактът, че в сънищата си преживяваме, виждаме и усещаме случки, които нямат физически корелати във “външния свят”, много ясно разкрива, че “външният свят” се състои напълно само от възприятия.

Тези, които вярват в материалистическата философия, по-точно марксистите, се разяряват, когато им се заговори за тази реалност, за същността на материята. Те цитират примери от повърхностните разсъждения на Маркс, Енгелс и Ленин и правят емоционални изявления.

Тези хора обаче трябва да си помислят, че те също могат да правят тези изявления и в сънищата си. В сънищата си те също могат да четат “Das Kapital”, да взимат участие в събрания, да се бият с полицаи, да бъдат ударени по главата и нещо повече, да усещат болката от раните си. Когато в сънищата им бъдат попитани, те пак ще мислят, че това, което преживяват там, се състои от “безусловна материя”, точно както приемат за “безусловна материя” онова, което виждат, когато са будни. Но всичко онова, което виждат, преживяват или чувстват било то в техния сън или във всекидневния им живот, се състои единствено от възприятия.

ПРИМЕРЪТ С ПАРАЛЕЛНОТО СВЪРЗВАНЕ НА НЕРВИТЕ

Нека вземем предвид примера за автомобилния сблъсък на Politzer: в този пример, ако нервите на блъснатия човек, които преминават от петте му сетива до мозъка, бъдат свързани с паралелна връзка към мозъка на друг човек, например с този на Politzer, то в момента, когато автобусът блъсне този човек, той също ще блъсне и Politzer, който в този момент седи в своята къща. По друг начин казано, всички чувства, които претърпелият злополука човек усеща, ще бъдат усетени и от Politzer, точно както една и съща песен може да бъде слушана от две колони, свързани към един и същ касетофон. Politzer ще чувства, вижда и преживява звука от сблъсъка с автобуса, допира на автобуса с тялото му, образите на счупена ръка и пролятата кръв, болката от счупеното, образите при влизането му в операционната, твърдостта на гипсовата отливка и слабостта на ръката му.

Всеки друг, който е свързан паралелно с нервите на човека, ще преживее злополуката от началото до края точно както Politzer. Ако човекът, претърпял произшествието, изпадне в кома, те всички биха изпаднали в кома. Нещо повече, ако всички възприятия, свързани с автомобилната злополука, бъдат записани на уред и ако всички тези възприятия бъдат прехвърлени на един човек, то автобусът ще прегазва този човек множество пъти.

Следователно кой от всичките автобуси, които прегазват хората, е истински?

Материалистическата философия няма смислен отговор на този въпрос. Правилният отговор е, че те всички в собствените си мозъци претърпяват автомобилната злополука с всичките u детайли.

Същият принцип се прилага и при примерите за тортата и камъка. Ако нервите на сетивните органи на Енгелс, който изпитва засищане и подуване на стомаха, след като е изял тортата, бъдат свързани паралелно с мозъка на друг човек, то той също ще се почувства сит, когато Енгелс изяде тортата и се засити от нея. Ако нервите на Johnson, който изпитва болка в крака, когато рита камък, бъдат свързани паралелно към тези на друг човек, то този човек ще почувства същата болка.

Следователно коя торта или кой камък са истинските? Материалистическата философия отново се проваля при даването на смислен отговор на този въпрос. Правилният и смислен отговор е: както Енгелс и вторият човек са яли торта в своите мозъци и са се заситили, така и Johnson и другият човек са изживели напълно момента на ритането на камъка в техните мозъци.

Нека направим малка промяна в примера за Politzer, който дадохме по-горе: нека свържем нервите на прегазения от автобус човек с мозъка на Politzer, а нервите на Politzer, който си стои вкъщи, с мозъка на прегазения човек. В този случай Politzer ще мисли, че го е прегазила кола, въпреки че си стои вкъщи, а човекът, който в действителност е прегазен от автобуса, въобще няма да почувства удара от катастрофата и ще си мисли, че стои в къщата на Politzer. Абсолютно същата логика може да се приложи и при примерите за тортата и камъка.

Както се вижда, не е възможно човек да надхвърли своите сетива и да се освободи от тях. В това отношение душата на човек може да бъде подложена на всякакъв вид изображения, въпреки че няма физическо тяло, материално съществувание и u липсва материална тежест. Не е възможно за един човек да осъзнае това, защото той приема тези триизмерни образи като действителни и е напълно сигурен в тяхното съществуване, защото всеки човек е зависим от възприятията, получавани чрез сетивните му органи.

Известният британски философ David Hume излага така своите мисли относно този факт:

“Ако говорим честно, когато включа себе си в това, което наричам “себе си”, аз винаги се сблъсквам със специфично усещане, отнасящо се до топло или студено, светло или мрачно, любов или омраза, кисело или сладко, или някаква друга представа. Без съществуването на възприятия аз никога не бих се ограничил в определено време и не бих виждал нищо друго освен възприятия.” 210

207 George Politzer, Principes Fondamentaux de Philosophie, Editions Sociales, Paris 1954, p.53
208 Orhan Hanзerlioрlu, Dьюьnce Tarihi (The History of Thought), Istanbul: Remzi Bookstore, 6.ed., September 1995, p.261
209 George Politzer, Principes Fondamentaux de Philosophie, Editions Sociales, Paris 1954, p.65
210 Paul Davies, Tanri ve Yeni Fizik, (God and The New Physics), translated by Murat Temelli, Im Publishing,  Istanbul 1995, s.180-181