ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА МАТЕРИЯТА

ФОРМИРАНЕТО НА УСЕЩАНИЯТА В МОЗЪКА НЕ Е ФИЛОСОФИЯ, А НАУЧЕН ФАКТ

Материалистите твърдят, че това, което обяснихме преди малко, е философски възглед. Да твърдиш обаче, че “външният свят”, както го наричаме, е съвкупност от възприятия, не е философия, а просто научен факт. Как образът и усещанията се формират в мозъка се преподава детайлно във всички медицински институти. Тези факти, доказани от науката на 20ти век и по-скоро от физиката, ясно показват, че материята няма безусловна реалност и че в известен смисъл всеки “наблюдава екрана в своя мозък”.

Всеки, който вярва в науката, бил той атеист, будист или някой поддържащ друг възглед, трябва да приеме този факт. Материалистът би могъл да отрича съществуването на Творец, но той не може да отрече този факт.

Неспособността на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Georges Politzer и други да разберат един такъв прост и очебиен факт е все още обезпокоителна, въпреки че по тяхно време нивото на научното разбиране и възможности не са били достатъчни. В наше време науката и технологията са силно развити и неотдавнашните открития улесняват разбирането на този факт. Материалистите, от друга страна, са изпълнени със страх както да разберат този факт, макар и частично, така и да осъзнаят колко ясно той унищожава тяхната философия.

За известно време не се появи никаква съществена реакция от турските материалистически кръгове по отношение на темата, дискутирана в тази книга, т. е. фактът, че материята е просто възприятие. Това създава у нас чувството, че темата не е обяснена достатъчно добре и че е необходимо по-детайлното u представяне. Не след дълго обаче стана ясно, че материалистите изпитват голямо притеснение от популяризирането на тази тема и дори изпитват голям страх от всичко това.

За известно време материалистите шумно изразяваха страха и паниката си в своите публикации, конференции и билбордове. Техните развълнувани и безнадеждни разговори загатват за това, че страдат от сериозна интелектуална криза. Научното рухване на еволюционната теория, т.нар. основа на тяхната философия, вече беше голям шок за тях. Сега осъзнават, че започват да губят и самата материя, която е много по-голяма основа за тях, отколкото дарвинизма, и преживяват един дори много по-голям шок. Те обявяват, че този въпрос е “най-голямата заплаха” за тях и че “напълно разрушава тяхната културна структура”.

Един от тези, които изпитват това притеснение и паника, почувствани от материалистическите кръгове по най-явен начин, е Renan Pekunlu – учен и автор на списание “Наука и утопия” (Science and Utopia), което има за задача да защитава материализма.

Както в своите статии в “Наука и утопия”, така и в билбордовете, които обслужва, Pekunlu представя книгата “Еволюционната измама” като “заплаха” номер едно за материализма. Това, което притеснява Pekunlu дори повече от главите, обезсилващи дарвинизма, е тази част, която четете в момента. На неговите читатели и (само една шепа) аудитория Pekunlu предал съобщението “не позволявайте да бъдете увлечени от индоктринацията на идеализма и поддържайте вяра в материализма” и посочил Владимир Илич Ленин, лидера на кървавата комунистическа революция в Русия, като еталон. Съветвайки всеки един да чете книгата на Ленин, озаглавена “Материализъм и емпириокритицизъм”, която той пише преди един век, единственото нещо, което прави Pekunlu, е да повтори съветите на Ленин :

“Не мислете върху тази тема или ще загубите следите на материализма и ще бъдете увлечени от религията”. В една статия, която Pekunlu пише в гореспоменатото списание, той цитира следните думи на Ленин: “Веднъж отрекли обективната реалност, предоставена ни под формата на усещания, вие вече сте загубили всяко едно оръжие срещу фидеизма, защото вие сте се подхлъзнали от агностицизма или субективизма – и това е всичко, от което фидеизмът се нуждае. Позволиш ли да ти заклещят пръста, по него ще се повлече цялата ти ръка, а после и самият ти. И от момента, в който приемете “усещането” не като образ от външния свят, а като специален “елемент”, цялото ви “Аз” ще бъде заклещено в идеализма, т. е. в разводнения, неуловим фидеизъм. Тогава усещането става на никой, разумът на никой, душата на никой и желанието на никой.” 211

Тези думи ясно показват, че подобно на Ленин, който забелязал с огромен страх и искал да изтрие този факт както от своя, така и от мозъка на своите “другари”, този факт е предмет на притеснение и за съвременните материалисти. Но Pekunlu и останалите материалисти са много по-обезпокоени, отколкото Ленин, защото те съзнават, че този факт сега е много по-ясен, конкретен и труден за опровергаване, отколкото е бил преди 100 години. За първи път в световната история този въпрос бива обяснен по толкова неопровержим начин. Но отново се забелязва, че много учени материалисти доста повърхностно се отнасят към факта, че “материята е следствие от едно въображение”. А в действителност въпросът, който тук обясняваме, е най-важният и вълнуващ въпрос, с който човек би се сблъскал в живота си. Не е възможно преди това да са се изправяли пред толкова изумителен въпрос. Но въпреки това реакциите на споменатите вече учени или стилът на техните речи и статии издават притежаваното от тях изключително плитко и повърхностно схващане.

Реакциите на някои материалисти по отношение на дискутираната тук тема показват, че тяхната сляпа привързаност към материализма е предизвикала определен вид вреди върху логиката им и поради тази причина са доста отдалечени от разбирането на този въпрос.

Турският писател-материалист Ренан Пекунлу казва, че "еволюционната теория не е толкова важна, истинската заплаха е този въпрос", защото той осъзнава, че този въпрос обезсмисля материята, която е единствената представа, в която той вярва.

Например в една статия, където Senel третира изцяло този въпрос, той приема, че външният свят е възприеман от мозъка като картина. Той обаче продължава да твърди, че образите са разделени на две, на такива, които имат физически корелати, и такива, които нямат, и че образите, притежаващи физически корелати, са от външния свят. С цел да подкрепи своето твърдение той дава “примера с телефона”. Накратко, той пише: “Аз не зная дали образите в мозъка ми имат корелати във външния свят или не, но същото нещо става и когато говорим по телефона. Когато говоря по телефона, аз не виждам човека, на когото говоря, но мога да получа потвърждение за този разговор, когато по-късно се видя с човека лице в лице”. 212

Авторът с това сравнение е искал да каже следното: “Ако се съмняваме във възприятията си, може да проверим истината, като погледнем към самата материя”. Това обаче е много голяма заблуда, защото за нас е абсолютно невъзможно да достигнем до самата материя. Никога не можем да излезем извън мозъка ни и да знаем какво е “навън”. Дали гласът по телефона има корелат или не, може да бъде доказано от човека на телефона. Но и това потвърждение е плод на въображение, случващо се изцяло в мозъка.

Всъщност тези хора изживяват същите събития и в сънищата си. Например Senel може също да види в съня си, че говори по телефона и че после разговорът му е потвърден от човека, с който е говорил. Или Pekunlu може в своя сън да почувства, че е изправен пред “сериозна заплаха” и да съветва хората да четат стогодишната книга на Ленин. Без значение какво правят, тези материалисти никога не могат да отрекат факта, че случките, които са изживели, и хората, с които са говорили в своя сън, не са нищо друго освен възприятия.

Тогава чрез кого ще докажат дали образите в мозъка имат корелати или не? Отново призрачните същества, които са в мозъка ли? Без съмнение за материалистите е невъзможно да открият информационен източник, който може да докаже данни, отнасящи се до онова, което е извън мозъка, и да ги потвърдят.
Приемането, че всички възприятия се формират в мозъка, но допускането, че някой може да “излезне” от него и да докаже възприятията чрез реалния външен свят, показва, че капацитетът за възприемане на този човек е огромен и че той има изкривен начин на мислене.

Фактът, за който говорихме тук, може да бъде лесно схванат от човек с нормално ниво на разбиране и разсъждение. Всеки безпристрастен човек трябва да знае по отношение на всичко това, което казахме, че за него не е възможно да провери съществуването на външен свят със своите сетива. Но както става ясно, сляпата привързаност на материализма изкривява способността на хората да мислят. Поради тази причина съвременните материалисти показват сериозни логически отклонения както техните учители, които се опитвали да “докажат” съществуването на материята, ритайки камъни или ядейки торти.

Трябва също да споменем, че това не е нещо учудващо, защото неспособността за разбиране е обща черта на всички неверници. В Корана Бог подчертава, че те са “хора, които не проумяват”. (Сура Ал-Маида, 58)

МАТЕРИАЛИСТИТЕ СА ПОПАДНАЛИ В ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
КЛОПКИ НА ИСТОРИЯТА

Атмосферата на паника, обхванала всички материалистични кръгове в Турция, за която ние посочихме само няколко примера, показва, че материалистите претърпяват абсолютно поражение, с каквото никога не са се сблъсквали в историята. Фактът, че материята е просто едно възприятие, е доказан от съвременната наука и е изложен по един много ясен, точен и убедителен начин. На материалистите не остава друго, освен да наблюдават сриването на целия материален свят, в който те сляпо вярват и на който се уповават.
През цялата човешка история материалистическата идея винаги е съществувала. Бидейки твърде сигурни в себе си и във философията, в която вярват, те се изправят срещу Бог, който ги е сътворил. Сценарият, който формулират, отстоява идеята, че материята няма нито начало, нито край и че всичко това не е възможно да има Творец. Докато отричат Бога просто поради своето високомерие, те търсят спасение в материята, която смятат, че има реално съществуване. Те са толкова уверени в тази философия, че си мислят, че никога не би било възможно да бъде изложено обяснение, доказващо противното.
Това е причината фактите, за които се говори в тази книга и които се отнасят до истинската същност на материята, да изненадат толкова много тези хора. Това, което бе обяснено тук, разрушава самата основа на тази философия и не оставя никакво основание за по-нататъшно разискване. Материята, на която са базирали всичките си идеи, живот, високомерие и отричане, се изпари внезапно. Как би могъл да съществува материализъм при положение, че няма материя?

Едно от Божиите качества е да поставя капани за неверниците. Това е изразено така в един от айятите: “...Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Сура Ал-Анфал, 30)

Бог улавя в капан материалистите като ги кара да вярват, че материята съществува, и правейки това, ги унижава по невиждан начин. Материалистите смятат техните притежания, статус, титли, обществото, към което спадат, целия свят и всичко останало за съществуващо, дори нещо повече, осланяйки се на всичко това, те стават все по-високомерни спрямо Бога. Те се изправят срещу Бога, като се проявяват като самохвалци и продължават своето неверие. Правейки това, те изцяло разчитат на материята.

Те до такава степен са лишени от способност да разбират, че не успяват да си дадат сметка, че Бог ги заобикаля от всички стани. Бог съобщава състоянието, в което неверниците изпадат в резултат на тяхната твърдоглавост:

“Или кроят хитрина? Ала онези, които не вярват, те ще са надхитрените.” (Сура Ат-Тур, 42)

Това може би е най-голямого поражение в историята. Докато материалистите стават все по-надменни – за своя сметка, те биват заблудени и претърпяват сериозно поражение във войната, която са започнали срещу Бога, проявявайки неприлична дързост. Айятът “така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат” показва колко несъзнателни са тези хора, които се борят срещу Бога и какъв ще бъде техният край. (Сура Ал-Анам, 123)

В един друг айят същият факт е представен така: “Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят!” (Сура Ал-Бакара, 9)

Докато неверниците се опитват да поставят капан, те не осъзнават един много важен факт, на който в айята е наблегнато с думите “ала мамят само себе си, без да усетят!”. Това е фактът, че всичко, което преживяват, е образ, проектиран да бъде възприет от тях, и че всички капани, които замислят, са просто образи, формирани в техните мозъци като всяко друго действие, което те извършват. Тяхното безразсъдство ги кара да забравят, че всички те са сами с Бога и следователно се заплитат в собствените си дяволски планове.

Подобно на неверниците, които са живели в миналото, тези, които живеят сега, също се сблъскват с реалността – техните дяволски планове да бъдат разрушени още из основи.

С айята “...слабо е коварството на сатаната!” (Сура Ан-Ниса, 76) Бог съобщава, че тези планове още в момента на тяхното създаване се знае, че ще завършат с неуспех. И дава на вярващите добрата новина: “... не ще ви навреди лукавството им с нищо”. (Сура Ал-Имран, 120)

В един друг айят Бог казва:

“А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо. Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка.” (Сура Ан-Нур, 39)

Материализмът също се превръща в “мираж” за тези, които отричат вярата, точно както е казано в айята; когато му повярват и протегнат ръка, разбират, че това е само плод на въображението им. Бог ги въвлича в заблуждение с един такъв мираж и ги кара да възприемат цялата тази съвкупност от образи като действителни. Всички тези “видни” хора, професори, астрономи, биолози, физици и всички останали без значение на тяхната титла и позиция биват просто заблудени като деца и биват унизени, защото приемат материята като техен бог. Смятайки една съвкупност от образи за безусловна, те базират своята философия и идеология върху нея, влизат в сериозни дискусии и усвояват така наречените “интелектуални” проповеди. Те смятат себе си за достатъчно умни, за да предоставят аргументи относно истината за Вселената, но това, което е по-важно, е, че с ограничения си разум те оспорват Господа. Бог обяснява тяхното положение в следния айят: “И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Сура Ал-Имран, 54)

Може би е възможно избягването на някои капани на Земята, но капанът на Бог за тези неверници е толкова устойчив, че няма никаква възможност да се избяга от него. Без значение какво правят и към кого се обръщат, те никога няма да намерят друг помощник освен Бог. Както Бог съобщава в Корана: “... и освен Аллах, за себе си не ще намерят нито покровител, нито избавител.” (Сура Ан-Ниса, 173)

Материалистите никога не са очаквали, че ще попаднат в такъв капан. Притежавайки всички средства на 20ти век на свое разположение, те си мислят, че биха могли да стават все по-упорити в отричането си и да подтикват хората към неверие. Тази постоянна психика на неверниците и техният край са описани по следния начин в Корана:

"И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят. И виж какъв бе краят на лукавството им ­ унищожихме тях и техния народ ­ всички!" (Сура Ан-Намл, 50-51)

Едно от значенията на факта, разкрит в айята, е следното: материалистите са накарани да осъзнаят, че всичко, което притежават, е само една илюзия и следователно всичко, което притежават, е разрушено. Както те сами виждат, техните имоти, фабрики, злато, пари, деца, съпруги, приятели, титли и статус и дори собствените им тела, всичко, което те смятат за съществуващо, се изплъзва от ръцете им, както се казва в 51ви айят от сура Ан-Намл, те са “унищожени”: именно тук те вече не са материя, а просто души.

Без съмнение осъзнаването на тази действителност е възможно най-лошото нещо за материалистите. Фактът, че всичко, което притежават, не е нищо друго освен една илюзия, е равносилен на, както те казват, “да си мъртъв, преди да си умрял” на този свят.

Този факт ги оставя сами с Бог. С айята “Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен” Бог иска да насочи вниманието ни към това, че всяко човешко същество в действителност е само с Него. (Сура Ал-Мудассир, 11) Този забележителен факт е повторен в много други айяти:

“Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме...”
(Сура Ал-Анам, 94)

“И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.” (Сура Мариам, 95)

Друго значение на това, което е казано в айятите, е следното: тези, които приемат материята като свой бог, произлизат от Бог и ще се върнат при Него. Те са се отдали на Бог, било то волно или неволно. Сега те чакат Деня на равносметката, в който всеки един от тях ще бъде извикан, за да даде отчет. Без значение колко много те не искат да го разберат...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Темата, която ви изложихме досега, е една от най-големите истини, които някога са ви били казвани през живота ви. Доказвайки, че целият материален свят в действителност е “видение”, тази тема е ключ за разбирането на съществуването и на сътворението от Бог, както и разбирането, че Той е единственото безусловно същество.

Човек, който разбира този въпрос, осъзнава, че светът не е такова място, каквото повечето хора предполагат, че е. Светът не е безусловно място с действително съществуване, както се предполага от тези, които скитат безцелно по улиците, които се сбиват в кръчми, които правят показно в луксозни кафенета, които се хвалят със своята собственост или тези, които са посветили живота си на празни цели. Светът е единствено съвкупност от възприятия, една илюзия. Всички тези хора, които изброихме горе, са единствено същества сенки, които гледат тези възприятия в мозъците си, но те не знаят това.

Тази тема е много важна, защото разрушава още в основи материалистическата теория, която отрича Бога. Това е причината материалисти като Маркс, Енгелс и Ленин да изпадат в паника, да се ядосват и да предупреждават последователите си “да не мислят върху” този въпрос, когато бъде повдигнат. Всъщност такива хора имат толкова несъвършен разсъдък, че те дори не могат да разберат факта, че възприятията се формират в мозъка. Те смятат, че светът, който виждат в мозъка си, е “външният свят” и не могат да схванат очевидното доказателство за обратното.

Това невежество е плод на липсата на мъдрост, дадено на неверниците от Бог. Както е казано в Корана, неверниците:

“Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.” (Сура Ал-Араф, 179)

Вие може да изследвате и отвъд тази точка, използвайки силата на вашите искрени размишления. За тази цел трябва да се концентрирате, да посветите цялото си внимание и да размишлявате върху начина, по който виждате предметите около вас, и върху начина, по който ги чувствате, като ги докоснете. Ако помислите внимателно, вие може да усетите, че разумното същество, което вижда, чува, докосва, мисли и чете тази книга в този момент, е само една душа и гледа възприятията, наречени “материя”, на един екран. Човекът, който разбере това, се смята, че се е откъснал от обсега на материалния свят, който заблуждава по-голямата част от човечеството, и е навлезнал в обсега на истинското съществувание.

Реалността, за която говорим, в продължение на цялата човешка история е разбрана само от някои теолози и философи. Ислямски интелектуалци като Imam Rabbani, Muhyiddin Ibn Arabi и Mevlana Cami осъзнали този факт от знаците на Корана и използвайки своя разум. Някои източни философи като George Berkeley, също използвайки своя разум, са схванали същата действителност. Imam Rabbani пише в своите “Mektubat” (Писма), че цялата материална вселена е “илюзия и предположение (възприятие)”, и че единственото безусловно същество е Бог.

“Бог... Телата на тези същества, които Той е сътворил, са създадени от небитието... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и илюзии... Съществуването на вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество (което е Бог)”. 213

Imam Rabbani ясно определя, че всички образи, представени на човека, не са нищо друго освен илюзия и нямат първоизточници във “външния свят”.

“Този въображаем кръг е описан във фантазията ни. Той се вижда до степента, до която е описан, но с окото на мозъка. Отвън изглежда, все едно че виждате чрез окото на главата, но случаят не е такъв. Отвън той няма нито име, нито следа. Няма никаква възможност да бъде видян. Дори лицето на човек, отразяващо се в огледало, има същата природа. То няма постоянство във външния свят. Без съмнение както постоянството, така и образът са във ФАНТАЗИЯТА. Бог е този, който знае най-добре”.214

Mevlana Cami описва същия факт, който открива, следвайки знаците на Корана и използвайки своя ум: “Всичко, което се намира във Вселената, е усещания и илюзии. Те са като отражения в огледала или сенки.”

Броят на тези, които са разбрали този факт, по време на цялата човешка история обаче е твърде ограничен. Велики учени като Imam Rabbani са писали, че би било трудно този факт да бъде съобщен на човешката маса и че повечето хора няма да бъдат способни да го проумеят.

Във века, в който живеем, обаче тази истина е обяснена с доказателствата, представени от науката. Фактът, че Вселената е природа от сенки, за първи път в човешката история е обяснен по толкова конкретен, недвусмислен и ясно формулиран начин.

Поради тази причина 21ви век ще бъде повратна точка в историята, когато хората като цяло ще разберат божествената действителност и ще се обърнат към Бог, единственото Безусловно Същество. През 21ви век материалистическата вяра на 19ти век ще бъде захвърлена в историческото сметище, ще бъдат проумени съществуването на Бог и Божието сътворението, ще бъдат разбрани факти като безпространственост и вечност, човечеството ще се освободи от завесите, заблудите и суеверията, с които е било покривано в продължение на векове.

Не е възможно този неизбежен процес да бъде спрян от което и да било същество от сянка.

211 Rennan Pekьnlь, "Aldatmacanin Evrimsizligi", (Non-Evolution of Deceit) Bilim ve Ьtopya, December 1998 (V.I.Lenin, Materialism and Empirio-criticism, Progress Publishers, Moscow, 1970, pp.334-335)
212 Alaettin Юenel, "Evrim Aldatmacasэ mэ?, Devrin Aldatmacasэ mэ?", (Evolution Deceit or Deceit of the Epoch?) Bilim ve Ьtopya, December 1998
213 Imam Rabbani Hz. Mektuplarэ (Letters of Rabbani), Vol.II, 357. Letter, p.163
214 Imam Rabbani Hz. Mektuplarэ (Letters of Rabbani), Vol.II, 470. Letter, p.1432