ДА СЕ ОТЪРСИМ ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

Повечето хора приемат това, което им се представя от учените като съвършено вярно. Те дори не се притесняват от това, че този учен може да притежава различни философски или идеологически предразсъдъци. Всъщност една част от учените представят на обществото своите собствени предразсъдъци и философски виждания под маската на наука. Например, въпреки че със собствените си очи виждат, че случайността не създава нищо друго освен бъркотия и неуредици, те продължават да твърдят, че изключителният ред, замисъл и устройство, присъщи както на вселената, така и на живите организми, са се появили в резултат на случайностите.

Така например един биолог лесно схваща, че в една протеинова молекула, която е основата на живота, е налице невероятна подредба и че не съществува никаква вероятност тази подредба да се образува посредством случайности, въпреки това той твърди, че този протеин се е появил по време на примитивните земни условия преди милиони години. Той не спира дотук; без ни най-малко колебание твърди още, че не само един, а милиони протеини са се образували в резултат на случайностите и после, съединявайки се с изключителна подреденост и хармония, формират първата жива клетка. Освен това той защитава своя възглед с ревностна упоритост.

Човекът, за когото говорим, е учен еволюционист. Ако същият този учен, докато върви в една пуста местност, се натъкне на три тухли, подредени една върху друга, никога няма да предположи, че са се появили случайно и после отново случайно са се подредили една върху друга. Дори би се усъмнил в умствените възможности на този, който би твърдял това.

Michael Behe: “Една тишина на объркване заобикаля пълната комплексност на клетката”

Как тогава би било възможно тези хора, които могат да определят обикновените неща като разумни, да възприемат едно толкова нелогично становище, когато стане въпрос да помислят за съществуванието си? Разбира се, не би било възможно да се каже, че тези становища са в името на науката, тъй като според нея, ако едно обстоятелство има две равно възможни алтернативи, то трябва да се помисли и върху всяка една от двете. И ако една от двете вероятности е по-малка, например ако бъде 1 процент, то тогава разумното и научно нещо, което трябва да се направи, е да зачетем като вярна другата алтернатива, която е 99 процента. Нека продължим да мислим, като не забравяме тази научна изходна точка.

Съществуват два възгледа относно това как са се появили живите организми на земята. Първият е, че всички живи организми, със своята настояща комплексна структура, са създадени от Бог. А вторият е, че животът е възникнал в резултат на несъзнателни, случайни съвпадения. Последният представлява твърдението на еволюционната теория. Когато се обърнем към научните данни, като например тези от молекулярната биология, ние може да видим, че не съществува каквато и да била вероятност една жива клетка или дори един от милионите протеини, които са в нея, да се създадат случайно, както твърдят еволюционистите. Ще илюстрираме и в следващите глави как статистическите изчисления също открито и ясно потвърждават тази истина.

И така, вероятността еволюционната представа относно появата на живите организми да бъде вярна е 0 процента. Това означава, че вероятността първият възглед да бъде верен е сто процента. Т.е. животът е създаден абсолютно съзнателно. Или, с други думи казано, той е “сътворен”. Всички живи същества са се появили в резултат на замисъла на Бог, носител на невероятна мощ, мъдрост и знание. Тази действителност не е само предмет на вярата, а е резултат от съвместната проява на разума и науката. При тези обстоятелства нашият учен еволюционист трябва да се откаже изцяло от своето твърдение и да се предаде на явната и доказана истина. Да направи другояче, означава да покаже, че той наистина е човек, който по-скоро би пожертвал науката в името на своята философия, идеология и догма, отколкото да бъде “истински учен”.

Всеки път, когато се сблъска с действителността, гневът, упоритостта и предразсъдъците на нашия “учен” нарастват все повече и повече. Това негово становище може да бъде обяснено с една дума: “вяра”. Но тази вяра е суеверна, тъй като няма друго обяснение за това някой да пренебрегва всички факти и цял живот да се придържа към един нелеп сценарий, който той сам е създал в своето въображение.

СЛЕПИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ

Вярата, за която говорим, е материалистическата философия, която защитава тезата, че материята е съществувала в продължение на цяла една вечност и че не съществува нищо друго освен нея. Еволюционната теория е така наречената научна основа за материалистическата философия и тази теория бива сляпо защитавана. Когато науката обявява еволюцията за напълно недействителна – а това е същинският смисъл, до който се стига през 20 век – за да просъществува материализмът, тя трябва да бъде изкривена и поставена в състояние, което да поддържа еволюцията.

Няколко реда, написани от един от най-известните турски биолози еволюционисти, са добър пример, който ни позволява да видим смутните съждения , които тази сляпа вяра е родила. Относно вероятността за случайното образуване на Cytochrome-C, който е един от най-важните ензими в човешкия организъм, този учен казва следното:

“Вероятността за образуването на серия от Cytochrome-C е толкова малка, че бихме могли да кажем, че е нула... Или пък при нейното образуване са действали свръхестествени сили, които ние не бихме могли да обясним. Да приемем това последното, значи да се противопоставим на научната цел. Поради тази причина трябва да проучваме първото предположение.”2

Както вече стана ясно, този учен би предпочел по-скоро да възприеме като “научна” една вероятност, която е “толкова малка колкото нула”, отколкото да приеме сътворението. Но според законите на науката, както и преди малко споменахме, ако съществуват две възможни алтернативи, засягащи един и същи въпрос, и ако възможността на едната от тях да се сбъдне е “нула”, то тогава другата се приема за вярна. Да, обаче догматичният материалистически подход забранява допускането за съществуване на превъзходен Творец. Тази забрана кара гореспоменатият учен – и много други, които вярват в същата материалистическа догма – да приемат твърдения, които напълно противоречат на здравия разум.

Обикновените хора, които вярват на тези учени, четейки всички техни книги и статии, също са обладани от “магията на материализма”, която заслепява погледите им, и те възприемат същата равнодушна психология. Причината една съществена част от водещи имена в света на науката да бъдат атеисти е именно споменатото материалистическо виждане. А от друга страна, учените, които са се спасили от влиянието на тази магия и мислят с освободени от всякакви предразсъдъци мозъци, ни най-малко не се поколебават да приемат съществуването на Твореца.

Американският биохимик проф. Michael J. Behe, едно от тези известни имена, които поддържат така наречената теория на “разумния дизайн”, по-късно широко възприета, описва по следния начин учените, които отказват да повярват в “дизайна” или “сътворението”:

През последните четири десетилетия съвременната биохимия е разкрила тайните на клетката. Необходими са десетки хиляди хора, които да посветят най-добрите години от своя живот на отегчителна работа в лабораториите. Резултатът на тези натрупващи се усилия за изследване на клетката – изследване на живота на молекулярно ниво – е силният, ясен и пронизителен вик: “дизайн”! Резултатът е толкова недвусмислен и толкова значителен, че може да бъде класифициран като едно от най-великите постижения в историята на науката... Но вместо това, върху комплексната структура, открита в клетката, господстваше една конфузна тишина. Но защо? Защо научната общност не стопанисва голямата истина, която е открила? Защо наблюдението върху конструкцията се извършва с интелектуални ръкавици? Дилемата е, че докато едната страна на слона е маркирана с интелектуален дизайн, то другата страна трябва да бъде маркирана с Бог. 3

Ето такова е положението на учените-атеисти, които сте виждали по списанията, телевизията или дори сте чели някои техни книги. Всички научни изследвания, които тези хора са направили, им показват, че съществува Творец. Но те толкова силно са заслепени от догматичното материалистическо образование, което са получили, че независимо от всичко ще продължават да отричат тази истина.

Richard Dawkins зает с разпространяването на еволюцията.

Тези хора, които постоянно отричат ясните знаци и доказателства за съществуването на Бог, стават напълно безчувствени. Нещо повече, те се увличат по едно чувство на невежа самоувереност, което произтича от тази нечувствителност. В тази връзка подходящ пример е известният еволюционист Richard Dawkins, който призовава християните да не допускат, че са станали свидетели на чудо, дори ако видят статуята на Дева Мария да им маха. Според Dawkins “Може би така се е случило, че всички атоми в ръката на статуята са се преместили едновременно в една и съща посока – едно събитие малко вероятно, за да бъде вярно, но пък възможно.”4

В Корана много добре е обяснена тази обща психология на неверниците, наблюдавана през цялата човешка история:

И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи. (Сура Ал-Анам : 111)

Както се подразбира от тези слова, догматичното мислене на еволюционистите не е своеобразен начин на мислене, нито пък е присъщ за тях. Всъщност това, което учените-еволюционисти поддържат, не е съвременна научна мисъл, а невежество, което постоянства още от времето на най-нецивилизованите езически общности. Същата психология е определена в друг айят от Корана:

И да разтворехме на тях вратата в небето, и да продължаха там да се изкачват, пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.” (Сура Ал-Хиджр: 14-15)

МАСОВО ЕВОЛЮЦИОННО ИНДОКТРИНИРАНЕ

Както бе показано и в горе цитираните айяти, една от най-важните причини хората да не виждат истината за своето съществуване е наличието на някакъв вид “магия”, която им пречи да разсъждават. В основата на това еволюционната теория да се приема по цял свят стои същата тази “магия”. Под магия ние имаме предвид състояние, придобито в резултат на внушение. Хората са подложени на толкова силно внушение, че еволюционната теория е вярна, че често дори не осъзнават съществуващата изопаченост.

Това индоктриниране създава негативно въздействие върху мозъка и пречи на способността на човек да разсъждава. Накрая, бивайки подложен на постоянно внушение, мозъкът започва да възприема действителността не каквато е, а такава, каквато му е внушена. Този феномен би могъл да се забележи и в други случаи. Например, ако някой бъде хипнотизиран и му бъде внушено, че леглото, на което лежи е кола, то след сеанса той ще възприема леглото си като кола. Той смята, че това е много логично и разумно, защото наистина го вижда по този начин и ни най-малко не се съмнява, че е прав.

Подобни примери, показващи влиянието и силата на механизма на индоктриниране, са доказани с многобройни изследвания и опити, които намират място в научната литература и учебниците по психология. Еволюционната теория и материалистическото виждане за света, което се опира на нея, именно по този начин – чрез внушение, са се наложили в обществото. Хората, които постоянно се сблъскват с еволюционното индоктриниране, било то в медиите, академичните източници или по “научните” платформи, започват да не разбират, че приемането на тази теория всъщност противоречи на повечето основни принципи на разума.

Същото внушение обладава и учените. Младите имена, издигащи се в кариерата си, с всеки изминат ден започват все повече и повече да усвояват материалистическото виждане за света. Тъй като много от учените еволюционисти са под влиянието на тази магия, въпреки че всички научни доказателства на 19 век отхвърлят остарелите еволюционни тези, те все още продължават да търсят някакъв научен изход.

Съществуват и други механизми, които принуждават учените да бъдат еволюционисти и материалисти. За да може един учен от западните страни да се издигне, да получи титла на доцент или професор, за да може статиите му да бъдат публикувани в научни списания, той трябва да отговаря на някои стандарти. Критерий номер едно е да приема еволюционната теория изцяло и безусловно.

Тази система докарва тези учени до такова положение, че да пропилеят цялата си научна кариера в името на това догматично убеждение. Ето това е истината, която стои зад думите “еволюцията продължава да се приема от света на науката”. Еволюцията се поддържа жива не защото има някаква научна стойност, а защото е идеологическото задължение. Много малко от тези учени, които осъзнават този факт, биха могли да рискуват и да кажат: “Кралят е гол”.

В останалата част на тази книга ние ще разгледаме откритията на съвременната наука, които сриват еволюционното убеждение и разкриват ясни доказателства за съществуването на Бог. Читателят лично ще стане свидетел на факта, че всички етапи на еволюционната теория биват опровергани от науката и че тя е измама, която се поддържа, за да бъде забулена истината за сътворението.

Това, което се очаква от читателите, е да се освободят от тази магия, която разрушава човешката способност за вземане на решения и затъмнява техния разум, и искрено да помислят върху написаното в тази книга. Ако човек се освободи от тази магия, помисли свободно и без всякакви предразсъдъци, ще открие кристално ясната истина.

Неминуемата истина, доказана още от всеки един аспект на съвременната наука, е именно, че живите организми са създадени не от поредица от случайности, а в резултат на величествено сътворение. Човек лесно може да види истината за сътворението само ако помисли как самият той се е появил, как е произлязъл от една капка вода, или дори само ако разгледа съвършените характеристики на което и да било друго живо същество.

2 Ali Demirsoy, Kalэtэm ve Evrim (Inheritance and Evolution), Ankara: Meteksan Publishing Co., 1984, p. 61. 
3 Michael J. Behe, Darwin's Black Box, New York:  Free Press, 1996, pp. 232-233. 
4 Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, London: W. W. Norton,1986, p. 159.