ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО И ИСТИНАТА ОТНОСНО СЪДБАТА

ОТНОСИТЕЛНОСТТА, РАЗКРИТА В КОРАНА

Заключението, до което стигаме чрез откритията на съвременната наука е, че времето не е безусловен факт, както се предполага от материалистите, а само относително възприятие. Това, което е по-интересно е, че този факт, който е бил неизвестен на науката до 20ти век, е споменат в Корана, който е низпослан преди 14 века.

В Корана има разнообразни обяснения, свързани с относителността на времето. Възможно е в множеството айяти на Корана да се срещне научно доказаният факт, че времето е психологическо възприятие, зависещо от събитията, мястото и условията. Например според Корана целият живот на човек е един много кратък период от време:

“Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли.”
(Сура Ал-Исра, 52)

“В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си...” (Сура Юнус, 45)

В някои айяти се казва, че хората възприемат времето различно и че понякога те могат да възприемат много кратък период от време като много дълъг.

Един добър пример за това е следният разговор между хора по време на тяхното осъждане на Небесата: “Ще рече [Аллах]: “Колко години престояхте на земята?” Ще рекат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели].” Ще рече: “Престояхте само малко, ако знаете.” (Сура Ал-Муаминун, 112-114)

В някои други айяти се казва, че времето може на различни места да преминава с различна бързина:

“И искат от теб [о, Мухаммад] да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите.” (Сура Ал-Хадж, 47)

“Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години” (Сура Ал-Мааридж, 4)

Всички тези айяти ясно разкриват относителността на времето. Фактът, че този резултат – наскоро разбран от науката на 20ти век, е съобщен на човека още преди 1400 години от Корана, е знак, че Коранът е ниспослан от Бог, Който обхваща цялото време и пространство.

Разказите от много други айяти на Корана разкриват, че времето е възприятие. Това ясно може да бъде видяно във всяка една случка. Например, Бог е държал приятелите от пещерата – група от вярващи, за които е споменато в Корана, в дълбок сън за повече от три века. Когато те се събуждат, си мислят, че са стояли в това положение само известно време и не могли да определят точно колко време са спали:

“И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.” (Сура Ал-Кахф, 11-12)

“И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте...”(Сура Ал-Кахф, 19)

Ситуацията, разказана в долупосочения айят, също е доказателство, че времето в действителност е психологическо възприятие:

“Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” (Сура Ал-Бакара, 259)

Горепосоченият айят ясно показва, че Бог, който е създал времето, не е зависим от него. Човекът, от друга страна, е свързан с времето, което обаче се подчинява на Бог. Както се казва в айята, човек дори е неспособен да знае колко време е спал.

В това положение да твърдиш, че времето е безусловно (така както е в изкривения разум на материалистите), би било доста неразумно.

СЪДБА

Относителността на времето ни разкрива един много важен факт. Тази относителност е толкова разнообразна, че един период от време, който ни се струва, че продължава милиарди години, в едно друго измерение може да продължава само секунда. Нещо повече, един огромен период от време, който обхваща започването на света и неговия край, може би дори не продължава и секунда, а само “миг” в друго измерение.

Това е самата същност на понятието съдба – понятие, което е не много добре разбрано от повечето хора, особено от материалистите, които напълно го отричат. Съдбата е съвършената осведоменост на Бог за всички минали и бъдещи събития. Повечето хора се питат как Бог би могъл вече да знае за събития, които още не са се случили, и това не им позволява да разберат автентичността на съдбата. Да, обаче “събития, които още не са се случили”, не са ни се случили само на нас. Бог не е обвързан с време или пространство, защото Той Самият ги е сътворил. Поради тази причина за Бог миналото, бъдещето и настоящето са едно и също; за Него всичко вече се е случило и е завършило.

Lincoln Barnett обяснява във “Вселената и д-р Айнщайн” как теорията за общата относителност ни отвежда до този факт: Според Barnett Вселената може да бъде “обхваната в цялата й величественост единствено от космически разум”. 220 Тази воля, която Barnett нарича “космически разум”, е мъдростта и знанието на Бог, Който господства над цялата Вселена. Така както лесно виждаме началото, средата, края и всички части на една линийка като едно цяло, така и Бог знае времето, от което зависим, от самото му начало до неговия край като единичен момент. Хората изживяват събития единствено когато настъпи времето за това и те единствено остават свидетели на съдбата, която Бог е сътворил за тях.

Важно е също да обърнем внимание на плиткостта на изкривеното разбиране за съдбата, което преобладава в обществото. Това изкривено убеждение за съдбата съдържа суеверното вярване, че Бог е определил “съдба” за всеки човек, но понякога тези съдби могат да бъдат променяни от хората. Например за човек, който се е върнал от смъртта, хората правят безсмислени изказвания като “Той победи съдбата си”. Все пак, никой не е в състояние да промени съдбата си. Човекът, който се е завърнал от смъртта, не е умрял, защото му е писано да не умре тогава. Отново е част от съдбата на тези хора, които се самозалъгват, като казват “Аз победих съдбата си” – това изречение, както и защитаването на това мнение.

Съдбата е вечното знание на Бог и за Бог, Който познава времето като единствен момент и Който господства над цялото време и пространство, всичко е определено и завършило в рамките на съдбата. От това, което се разказва в Корана, ние също разбираме, че за Бог времето е едно: някои случки, които ни се струва, че ще ни се случат в бъдеще, в Корана са разказани все едно преди много години вече са се случили. Например айятите, които описват сметката, която хората ще дадат на Бог в небесата, са разказани като отдавна вече случили се събития:

“И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги станали чакат! И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени... И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците... А богобоязливите ще бъдат поведени към Рая на групи...” (Сура Аз-Зумар, 68-73)

Някои други айяти, третиращи същата тема, са:

“И с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от ангелите].”
(Сура Каф, 21)

“И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден.”
(Сура Ал-Хакка, 16)

“И ще ги възнагради защото бяха търпеливи с Градина и с коприна, облегнати там на престоли. Не ще виждат там ни зной, ни мраз.” (Сура Ал-Инсан, 12-13)

“И Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...”
(Сура Ан-Назиат, 36)

“Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците.”
(Сура Ал-Мутаффифин, 34)

“И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.” (Сура Ал-Кхф, 53)

Както се вижда, в Корана за случки, които ще се случат след нашата смърт (от наша гледна точка), се разказва като за едни вече случили се минали събития. Бог не е ограничен в относителната времева рамка, в която ние сме ограничени. Бог е завещал тези неща във вечността: хората вече са ги извършили, всички тези случки са преживени и са завършили. В следния айят бива съобщено, че всяко събитие, било то голямо или малко, е в рамките на знанието на Бог и записвано в книга:

“С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Сура Юнус, 61)

ПРИТЕСНЕНИЯТА НА МАТЕРИАЛИСТИТЕ

Темите, дискутирани в тази глава, т.е истината, лежаща в основата на материята, вечността и безпространствеността, всъщност са изключително ясни. Както бе споменато по-рано, тези неща не представляват абсолютно никакъв вид философия или начин на мислене, а кристално ясни истини, които е невъзможно да бъдат отречени. В допълнение на това, че е техническа действителност, рационалното и логическо доказателство не допуска други алтернативи по този въпрос: Вселената е въображаема наред с цялата материя, която я съставя, и всички хора, които живеят в нея. Тя е съвкупност от възприятия.

Материалистите изживяват трудни времена при схващането на този въпрос. Например, ако се върнем към примера с автобуса на Politzer: въпреки че Politzer технически знае, че не може да излезне извън своите възприятия, той може да признае това само за определени случаи. С други думи, според Politzer до момента на сблъсъка с автобуса събитията се случват в мозъка, но веднага след като се случи този сблъсък, нещата излизат от мозъка и придобиват физическа реалност. Именно тук логическият недостатък е много ясен: Politzer прави същата грешка както и материалистът философ Johnson, който казва: “Аз ритнах камъка, кракът ме заболя, следователно той съществува”, и не може да разбере, че изпитаният след автобусния сблъсък шок в действителност е също само едно възприятие.

Подсъзнателната причина за това , че материалистите не могат да схванат този въпрос, е страхът им от факта, с който ще се сблъскат, когато го проумеят. Lincoln Barnett съобщава, че този проблем бил “забелязан” от някои учени:

“Наред със свеждането, от страна на философите, на цялата обективна реалност до един свят от сенки и възприятия, учените осъзнават тревожните ограничения на човешките чувства. 221

Всяко обяснение относно факта, че материята и времето са възприятия, предизвиква голям страх у материалиста, защото това са единствените понятия, които той възприема като безусловни. Той съзнателно приема тези неща като идоли за боготворене, защото смята, че е сътворен от материята и времето (чрез еволюция).

Когато почувства, че Вселената, в която си мисли, че живее; светът; собственото му тяло; другите хора; другите материалисти философи, от чиито идеи се повлиява – с една дума всичко, е възприятие, той започва да се чувства сразен от страха за всичко това. Всичко, от което той зависи, вярва и се бори, внезапно изчезва. В Съдния Ден той ще почувства същото и както е описано в айята, ще изпадне в отчаяние: “И ще се отдадат на Аллах в този Ден със смирение, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.” ( Сура Ан-Нахл, 87 )

От този момент нататък този материалист се опитва да се самоубеди в действителността на материята и за тази цел създава “доказателства”; удря юмруци по стената, рита камъни, вика, но никога не може да избяга от реалността.

Така както искат да пропъдят тази реалност от мозъците си, така също искат и другите хора да я захвърлят. Те знаят много добре, че ако истинската същност на материята е известна на хората като цяло, то примитивността на собствената им философия и невежото им виждане за света ще бъдат разкрити пред всички и няма да остане никаква почва, на която да могат да рационализират възгледите си. Тези страхове са причината, поради която те са толкова обезпокоени от факта, който обяснихме тук.

Бог обявява, че страховете на неверниците ще бъдат усилени в отвъдното. В Съдния Ден към тях ще се обърнат така:

“Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?” (Сура Ал-Анам, 22 )

След това неверниците ще станат свидетели на това как техните богатства, деца и кръгове от близки, които са смятали за истински и с които съдружавали Бог, ще ги изоставят и ще изчезнат. Бог ни информира за този факт в следния айят: “Виж как лъжат против себе си и от тях изчезна онова, което са измисляли!” (Сура Ал-Анам, 24)

ПЕЧАЛБАТА НА ВЯРВАЩИТЕ

Докато фактът, че материята и времето са възприятия, тревожи материалистите, точно обратното е вярно за истинските вярващи. Вярващите хора стават много щастливи, когато разбират тайната, криеща се зад материята, защото тази истина е ключът за всички въпроси. С този ключ се отключват всички тайни. Човек започва да разбира много от въпросите, които по-рано му е било трудно да разбере.

Както бе споменато по-рано, ще може лесно да бъде даден отговор на въпросите, свързани със смъртта, рая, ада, отвъдното, променящите се измерения, както и на важни въпроси като “Къде е Бог?”, “Какво е било преди Бог?”, “Кой е създал Бога?”, “Колко би продължил животът в гробището?”, “Къде са раят и адът?”, “Понастоящем съществуват ли рай и ад?”. Ще бъде разбрано посредством каква система Бог е сътворил цялата Вселена от небитието. Нещо повече, разбирайки тази тайна, въпроси като “кога” и “къде” ще станат безсмислени, защото няма да остане нито време, нито място. Когато безпространствеността бъде проумяна, тогава ще бъде разбрано, че адът, раят и земята всъщност се намират на едно и също място. Ако отсъствието на време бъде разбрано, то тогава ще бъде разбрано, че всичко се случва в един - единичен момент: не се чака за нищо и времето не тече, защото всичко вече се е случило и свършило.

С осъзнаването на тази тайна за вярващите светът става като рай. Изчезват всички злочести материални притеснения, тревоги и страхове. Човек осъзнава, че цялата Вселена има единствен Владетел, че Той променя целия физически свят както му харесва, и че всичко, което трябва да се направи е да се обърне към Него. Тогава той изцяло предоставя себе си на Бог: “единствено на Теб да служи” (Сура Ал-Имран, 35)

Да разбереш тази тайна е най-голямата печалба на света. С тази тайна бива разкрита още една също много важна реалност, която е спомената в Корана: факта, че “Бог е по-близо до него, отколкото вената на шията [му].” ( Сура Каф, 16 )

Всеки знае, че вената на шията се намира във вътрешността на тялото. Какво би било по-близко до човек освен неговата вътрешност? Тази ситуация лесно може да бъде обяснена посредством истината за безпространствеността. Този айят също така може да бъде разбран по-добре, проумявайки тази тайна.

Това е простата истина. Трябва добре да бъде разбрано, че няма друг помощник и защитник на човека освен Бог. Не съществува нищо друго освен Бог; Той е единственото безусловно същество, при Което човек трябва да търси подслон, да моли за помощ и да чака отплата.

Накъдето и да се обърнем, там е Бог.

220 Lincoln Barnett, The Universe and Dr.Einstein, William Sloane Associate, New York, 1948, p.84 221 Lincoln Barnett, The Universe and Dr.Einstein, William Sloane Associate, New York, 1948,
pp.17-18