КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ
БЕЗНАДЕЖДНИТЕ УСИЛИЯ НА НЕОДАРВИНИЗМА
Имайки предвид генетичните закони, открити през първата половина
на 20 век, теорията на Дарвин попада в задънена улица. Една група
учени, решени да останат верни на Дарвин, се събират през 1941
г. на събрание, организирано от Американския съвет на геолозите.
Генетици като G. Ledyard Stebbins и Theodosius Dobzhansky, зоолози
като Ernst Mayr и Julian Huxley, палеонтолози като George Gaylord
Simpson и Glenn L. Jepsen след дълги дискусии достигат до заключението,
че трябва да “закърпят” дарвинизма.
Тези хора дават отговора “случайни мутации” на въпроса: “кой е източникът на
полезните промени, развиващи организмите”, който дарвинизмът не е могъл да обясни
и с който се опитва да се справи, основавайки се на Ламарк. Тази нова теория,
появила се в резултат на добавения към тезата за естествения отбор на Дарвин
термин “мутация”, бива наречена Модерна синтетична еволюционна теория. За кратко
време тази нова теория става известна като “неодарвинизъм”, а тези, които я поддържат,
започват да се наричат неодарвинисти.
Следващото десетилетие щеше да се превърне в ера на безнадеждните опити да се
докаже неодарвинизмът. Вече беше известно, че мутациите, т.е. “злополуките”,
които се появяват в резултат на въздействие на външните фактори върху гените
на организмите, винаги пораждат вреди. Въпреки това неодарвинистите отново правят
хиляди опити, за да създадат пример за “полезна мутация”. Но всички тези усилия
завършиха с провал.
Следващото десетилетие щеше да се превърне в ера на безнадеждните
опити да се докаже неодарвинизмът. Вече беше известно, че мутациите,
т.е. “злополуките”, които се появяват в резултат на въздействие
на външните фактори върху гените на организмите, винаги пораждат
вреди. Въпреки това неодарвинистите отново правят хиляди опити,
за да създадат пример за “полезна мутация”. Но всички тези усилия
завършиха с провал.
От друга страна, неодарвинистите се опитват да докажат, че първите
живи организми, както твърди и самата теория, са се появили случайно
при първичните земни условия. Само че и в тази област бе изживян
провал. Всички опити, които имаха за цел да докажат създаването
на организмите чрез случайности, завършиха неуспешно. Вероятностните
изчисления изложиха факта, че дори един протеин, бивайки основата
на живота, не може да се образува чрез случайности. А клетката,
която е най-малката частица на живота – както твърдят еволюционистите
– не само не може да се формира чрез случайности в първичните и
неконтролируеми земни условия, но дори и в лабораториите, оборудвани
с най-модерната технология на 20 век, не можаха да я синтезират.
Неодарвинистката теория, от една страна, претърпява поражение и
по отношение на намерените останки. Между останките, намерени по
време на дългогодишните археологически разкопки, не са открити
никъде по света тези, които да покажат как първичните животински
видове постепенно са се развивали. По същото време относителната
анатомия показва, че организмите, които се смята, че са се развили
един от друг, притежават много различни анатомични характеристики
и в никакъв случай не могат да бъдат прародители или наследници
един на друг.
Но, разбира се, неодарвинизмът не е научна теория, а идеологическа
догма, дори един вид “вяра”. Такава, че Julian Huxley – един от
водещите защитници на неодарвинистката теория, в своята книга “Религия
без откровение” (Religion Without Revelation), публикувана през
1958 г., изразява това открито. По отношение на това защо еволюцията
е вяра Huxley пише следното в една друга своя статия :
“Една вяра в своята основа
е гледна точка, която е отправена към целия свят и която обхваща
всичко. Поради това еволюцията може да поеме функцията, която
някога Бог е изпълнявал, с други думи, може да бъде един могъщ
принцип, който да координира вярата и надеждите на човека.” 11
Ето поради тази причина защитниците на еволюционната теория, въпреки
всички противни доказателства, продължават да я защитават. Според
тях еволюцията е вярване, от което никога не могат да се откажат.
Единствената разлика в идеите им са различните модели по отношение
на това как е станала еволюцията. А най-важният пример от тези
различни модели е фантастичният сценарий, познат като “нарушено
равновесие”.
ПРИМИТИВНОТО
НИВО НА НАУКАТА ПО ВРЕМЕТО НА ДАРВИН
Детайлното изследване
на клетката става възможно единствено с откриването
на електронния
микроскоп. По времето на Дарвин с по-долу показания
първичен микроскоп е било възможно да се види единствено
външната част на клетката.
|
 По
времето, когато Дарвин излага своите възгледи, научните
дисциплини като генетика, биохимия, математика все още
не са съществували. Ако те бяха открити, преди Дарвин да
изложи своята теза, той щеше да види, че теорията му е
напълно ненаучна и нямаше да се осмели на такова абсурдно
твърдение. Информацията, определяща видовете, вече се съдържа
в гените, и не е възможно природната селекция да формира
нови видове чрез промяна в гените.
 Отново
в този период научният свят притежавал доста плитки и необмислени
разбирания за структурата и функциите на клетката. Ако
Дарвин притежаваше електронен микроскоп, сам би станал
свидетел на комплексността и изключителната структура на
клетъчните органели. Със собствените си очи би видял, че
тази комплексна система не може да се появи чрез малки
случайни промени. Ако имаше някакво понятие от биоматематика,
той би разбрал, че не само клетката, а дори една-единствена
протеинова молекула не би могла да се образува чрез случайности.
|
Опити и грешки: Нарушено равновесие
По-голямата част от учените, които вярват в еволюцията, приемат
неодарвинистката теория за бавно и постепенно развитие. Но в последните
няколко десетилетия се ражда нов модел, наречен “нарушено равновесие”
(punctuated equilibrium).
Този модел започна гласно да се защитава от двама американски палеонтолози
-Niles Eldredge и Stephen Jay Gould, в началото на 1970 година.
Тези двама учени еволюционисти осъзнаваха, че твърденията на неодарвинистката
теория са напълно опровергани от намерените останки. Вкаменелостите
доказват, че организмите не са се формирали изведнъж и без никакви
недостатъци. Неодарвинистите живеели с надеждата един ден търсените
останки да бъдат намерени – и все още живеят с тази надежда, –
но Eldredge и Gould бяха запознати с невъзможността на тази надежда.
Изправени пред този проблем и неспособни да се откажат от еволюционната
догма, са принудени да изложат нов модел. Нарушено равновесие,
т.е. еволюцията се е формирала не чрез малки постепенни промени,
а чрез внезапни и големи такива…
Stephen Jay Gould
|
Всъщност този модел беше един модел на фантазиите.
Например европейският палеонтолог О. H. Shinderwolf, предхождащ
Eldredge и Gould, когато дава пример за “нарушено равновесие”,
твърди, че първата птица се е излюпила от яйцето на огромно влечуго
в резултат на една “гросмутация” или, с други думи казано, чрез
една огромна промяна, появила се случайно в генетичната структура.12
Според същата теория някои сухоземни животни, претърпявайки внезапни
и всеобхватни промени, биха могли изведнъж да се превърнат в огромни
китове. Тези твърдения, противоречащи на всички известни генетични,
биофизични и биохимични закономерности, са толкова научни, колкото
детските приказки, разказващи за жабите, които се превръщат в принцове.
Но, за да се отърват от притесненията, породени от кризата, в която
изпада неодарвинистката теза, някои учени-палеонтолози се вкопчиха
в още по-абсурдна от неодарвинизма теория. Единствената цел на
този модел, както по-рано споменахме, е да обясни липсата на останки,
което неодарвинизмът не може да направи. Само че едно е сигурно,
а именно, че е абсолютно неразумно липсата на вкаменелости да се
обяснява с “внезапното излюпване на птиците от яйца на влечуги”
или подобни на това твърдения. Защото, за да може един вид да се
диференцира от друг вид, са необходими в много по-голямо количество
и много по-полезни промени. Но нито една мутация не развива генетичната
информация, нито прибавя нова такава.
Мутациите единствено довеждат
до намаляване и разрушаване на генетичната информация. Що се отнася
до “огромните мутации”, за които мечтаят защитниците на “нарушеното
равновесие”, те предизвикват огромно намаляване и разрушаване на
генетичната информация. Получава се така, че въпросът, които проваля
неодарвинисткия модел още в началния му стадий, т.е. въпросът “как
са се появили първите организми”, също така още в самото начало
проваля и модела на “нарушено равновесие”.
След като дори само един протеин не може да се образува случайно,
а организмите се формират от трилиони протеини, то няма никакъв
смисъл и отговорът на въпроса дали те са претърпели “прескачащо”
или “последователно” развитие.
Днес моделът, който все още пази валидността си в еволюционния
свят и за който човек първо се сеща, когато се каже “еволюция”,
е неодарвинизмът. В следващите глави първо ще проучим двата измислени
механизма на неодарвинисткия модел, а после ще разгледаме документите,
свързани с останките. А след това ще се заемем с една тема, която
прави невалиден както модела на неодарвинизма, т.е. отговаря на
въпроса как са се създали живите организми, така и на други модели,
подобни на “нарушено равновесие”.
Би било полезно още отначало да споменем: истината, с която ще
се сблъскваме на всяко едно ниво, ще ни покаже, че еволюционният
сценарий е една приказка, която няма нищо общо с истината и е една
голяма заблуда. А защитата на този сценарии, използван 140 години,
за да заблуждава света, е невъзможна, особено имайки предвид последните
научни открития.
  
11.Michael
Ruse, "Nonliteralist Antievolution", AAAS Symposium: "The
New Antievolutionism," February 13, 1993, Boston, MA.
12.Steven M. Stanley, Macroevolution:
Pattern and Process, San Francisco: W. H. Freeman and Co. 1979,
pp. 35, 159.
|
