ФАНТАСТИЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

Неодарвинисткият модел, познат ни днес като еволюционна теория, изтъква, че живите организми са се развили благодарение на два основни механизъма: “естествен отбор” и “мутация”. Основното твърдение на теорията е следното: Естественият отбор и мутацията са два механизъма, които се допълват взаимно. Източникът на еволюционните промени са случайни мутации, които се пораждат в генетичната структура на организма. Качествата, породили се в резултат на мутациите, се подбират чрез механизма на естественият отбор и по този начин организмите се развиват.

Когато проучим по-задълбочено тази на пръв поглед доста естествена теория ще видим, че всъщност не съществува никакъв еволюционен механизъм. Защото нито естественият отбор, нито мутациите ни най-малко не подпомагат твърдението, че видовете са се диференцирали и са се образували един от друг.

ЕСТЕСТВЕН ОТБОР

Естественият отбор като природен процес е познат и на биолозите преди Дарвин, които го дефинират като “механизъм, запазващ видовете непроменени, без да бъдат засегнати”. Дарвин първи представя твърдението си, че този процес има еволюционна сила, и цялата му теория лежи върху това твърдение. Заглавието, което поставя на своята книга, показва, че естественият отбор е основата на теорията му: “Произход на видовете чрез естествения отбор…”

Всъщност от времето на Дарвин до сега не е представено нито едно откритие, показващо, че естественият отбор предизвиква еволюция в живите организми. Главният палеонтолог на Английския природо-исторически музей Колин Патерсън, който е и доста известен еволюционист, признава този факт по следния начин:

“Никой не е успял да създаде нов вид чрез механизма на естествения отбор. Дори никой не се е доближил до нещо такова. И това е най-разискваната тема от неодарвинизма днес.”13

Естественият отбор предполага, че тези организми, чието устройство е най-подходящо за природните условия и географското им разположение, ще продължат своя живот и потомство, а останалите ще изчезнат. Например от едно стадо елени, застрашено от хищници, разбира се, ще оцелеят тези елени, които тичат най-бързо. Но без значение колко време ще трае този процес, той не може да превърне елените в друг вид организми. Елените си остават винаги елени.

Именно разглеждайки няколко редки случая, които еволюционистите посочват като “наблюдавани примери на естествения отбор”, лесно бихме могли да видим, че те са само прах в очите.

"ИНДУСТРИАЛЕН МЕЛАНИЗЪМ"

Книгата на Douglas Futuyma, озаглавена “Еволюционна биология” и издадена през 1986 година, се приема като един от източниците, които най-добре обясняват теорията на естествения отбор. Най-известният пример, който Futuyma дава, е потъмняването на багрите на пеперудите в Англия по време на индустриалната революция. Вие можете да откриете историята за Индустриалния Меланизъм не само в книгата на Futuyma, но и в почти всички еволюционни книги на биологична тема. Историята е основана на серия от експерименти, извършени през 1950 год. от британския физик и биолог Bernard Kettlewell, и може да бъде обобщена както следва:

Преди да започне индустриалната революция в Англия, кората на дърветата в околностите на Манчестър била светла. Поради тази причина тъмните пеперуди-молци, които кацали на тези дървета, били лесно разпознавани от птиците, хранещи се с тях, и затова шансът им да оцелеят силно намалява. Но след 50 години в резултат на индустриалното замърсяване кората на дърветата потъмнява и така този път светлите молци стават жертва на птиците. В резултат на това броят на светлите пеперуди намалява, а тъмните, бивайки незабелязани, се размножават. Еволюционистите обаче твърдят, че този процес на постепенно превръщане и еволюиране на светлите пеперуди в тъмни е важно доказателство на теориите им.

Всъщност очебийно е, че този пример не може да се използва в полза на еволюционната теория, защото естественият отбор не е създал нито един вид, който да не е съществувал в природата. Единствено се е променил броят на съществуващите вече видове пеперуди. Пеперудите не са придобили нито нов орган, нито ново качество, които биха породили “промяна на вида”. Всъщност, за да може една пеперуда да се превърне в друг вид организъм, например в птица, в нейните гени трябва да бъдат осъществени безброй промени, т.е. трябва да се инсталира съвсем отделна генетична програма, която включва информацията, свързана с физическата характеристика на птицата.

Това е отговорът, който трябва да бъде даден на еволюционната история за Индустриалния Меланизъм. Тази история обаче има една още по-интересна страна: Не само нейната интерпретация, но и самата тя е несъвършена. Както молекулярният биолог Jonathan Wells обяснява в своята книга "Икони на еволюцията" историята за пеперудите, която е включена във всеки еволюционен учебник по биология, и която поради тази причина в известен смисъл се е превърнала в "икона", не отразява действителността. В своята книга Wells разкрива, че експеримента на Bernard Kettlewel, който е известен като "експериментално доказателство" на историята, всъщност е един научен скандал. Някои основни елементи на този скандал са:

• Множество експерименти извършени след този на Kettlewell разкриват, че само един вид от тези молци кацат по стъблата на дърветата, а всички останали видове предпочитат да кацат под малки, хоризонтално разположени клони. След 1980 г. става ясно, че обикновенно молците не кацат по стволовете на дърветата. В следствие на 25 годишен научен труд множество учени като Cyril Clarke и Rory Howlett, Michael Majerus, Tony Liebert, и Paul Brakefield правят заключението, че "в експеримента на Kettlewell молците са принудени да действат нетипично, следователно резултатите от теста не могат да бъдат приети като научни".
  
• Учени, които извършват проверка върху заключенията на Kettlewell достигат до един още по-интересен резултат: Въпреки, че броя на светлите молци се очаква да е бил по-голям в по-малко замърсените региони на Англия, тъмните молци там били четири пъти повече от светлите. Това означава, че не съществува никаква връзка между видовете молци и стволовете на дърветата, както било твърдено от Kettlewell и повтаряно от почти всички еволюционни източници.
  
  
• Със задълбочаване на проучванията скандалът приема едно ново измерение: "Молците върху стволовете на дърветата", чиито снимки Kettlewell прави, в действителност принадлежат на мъртви екземпляри. Kettlewell използвал мъртви молци, които залепил или закачил с карфици за стволовете на дърветата, и които след това снимал. В действителност обаче съществува малка вероятност човек да успее да направи такава снимка - на молци кацнали на стъблата на дърветата, и ако това стане, то те ще са кацнали под листата. 14

  Тези факти биват открити от научния свят едва в края на 90те години. Провалянето на мита за Индустриалния Меланизъм, който в продължение на десетки години бил един от най-ценните предмети в лекцийте по "Въведение в еволюцията" в университетите, поражда голямо разочарование у еволюцио-нистите. Един от тях, Jerry Coyne, отбелязва следното:

  Моята реакция наподобяваше на ужасът съпровождащ откритието ми, когато бях на шест години, че не Дядо Коледа, а баща ми е този, който носи подаръците на Коледа.15

Ето така "най-известният пример за естествен отбор" бе захвърлен в коша за боклук, като един научен скандал, който бе неизбежен, тъй като естествения отбор не е "еволюционен механизъм", а точно противоположно на това, което еволюционистите твърдят. Той не е в състояние нито да добави нов орган на жив организъм, нито да премахне съществуващ такъв, нито пък да превърне организъм от един вид в друг.

МОЖЕ ЛИ ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР ДА ОБЯСНИ КОМПЛЕКСНОСТТА?

Естественият отбор с нищо не подпомага еволюционната теория, защото този механизъм никога не предизвиква еволюция в един вид, като обогатява генетичната му информация. Никога не може да превърне един вид в друг, т.е. морската звезда в риба, рибата в жаба, жабата в крокодил, а крокодила в птица. Gould, който е един от ревностните защитници на “нарушеното равновесие”, изразява безизходицата на естествения отбор така:

“Същността на дарвинизма може да бъде изразена с едно изречение: Естественият отбор е творящата сила на еволюционните промени. Никой не може да отрече, че естественият отбор ще изиграе отрицателна роля при отстраняването на негодните организми. Но Дарвиновата теория също така се нуждае и от създаване на подходящи такива”.16

Един от подвеждащите методи, които еволюционистите използват във връзка с естествения отбор, е опитът им да представят този механизъм като съзнателен творец. Всъщност естественият отбор няма никаква съзнателност. Не притежава разум, с който да може да разграничи кое е добре за организмите и кое не е. Поради тази причина естественият отбор в никакъв случай не може да обясни системите и органите, притежаващи комплексно устройство. Системите и органите, за които става дума, се образуват от едновременното действие на много вложени една в друга части и дори една от тях ако липсва или е дефектна, то те не вършат никаква работа. Тези видове системи се характеризират с т.нар. “опростена комплексност”. Например окото на човек не може да се опрости повече от това, което е, защото не може да функционира, ако не са налице всички детайли.
Знанието, създаващо една такава система, би трябвало, предварително конфигу-рирайки бъдещето, да се прицелва само в полезността, която ще се получи в последната фаза. Но тъй като естественият отбор не е съзнателен и волеви механизъм, то той не може да направи това. Тази реалност, както казва притеснено Дарвин: “ако се докаже, че е невъзможно оформянето на един комплексен орган чрез много на брой, малки, последователни промени, то теорията ми със сигурност ще се провали”, разрушава еволюционната теория в самата й основа.17

Естественият отбор отделя от един животински вид само тези индивиди, които са недъгави, слаби или не отговарят на условията на околната среда. Той не може да създава нови организми, нова генетична информация или нови органи. С една дума, не може да поражда еволюционен процес. Дарвин също приема тази истина, като казва, че “докато не възникнат полезни промени, естественият отбор не върши никаква работа”.18 Поради тази причина неодарвинизмът е принуден редом до естествения отбор като “причина за полезни промени” да постави мутациите. Всъщност мутациите са само и единствено “причина за вредни промени”.

13 Colin Patterson, "Cladistics", Interview with Brian Leek, Peter Franz, March 4, 1982, BBC.
14 Jonathan Wells, Icons of Evolution: Science or Myth? Why Much of What We Teach About Evolution is Wrong, Regnery Publishing, 2000, p. 141-151.
15 Jerry Coyne, "Not Black and White", a review of Michael Majerus's Melanism: Evolution in Action, Nature, 396 (1988), p. 35-36.
16 Stephen Jay Gould, "The Return of Hopeful Monsters", Natural History, Vol 86, July-August 1977, p. 28.
17 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile of the First Edition, Harvard University Press, 1964, p. 189. 
18 Ibid, p. 177.