ФАНТАСТИЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

МУТАЦИИ

Мутациите са дефинирани като нарушения или размествания, проявяващи се в ДНК молекулата, намираща се в ядрото на клетката на живия организъм и съдържаща цялата генетична информация. Тези нарушения и размествания са резултат от външни влияния като радиация или химическо въздействие. Всяка мутация е “злополука”, която или разрушава нуклеотидите, изграждащи ДНК, или променя тяхното разположение. В повечето случаи те предизвикват толкова големи вреди и модификации, че клетката не може да ги поправи.

Поради тази причина мутацията, зад която се крият еволюционистите, не е магически жезъл, който превръща живите организми в по-развити и перфектни форми. Като цяло влиянието на мутациите е вредно. Така че промените, които мутациите биха предизвикали, могат да бъдат само от вида на тези, изпитани от хората в Хирошима, Нагазаки и Чернобил: а именно смърт, недъгавост и “грешки на природата”…

Причината за това е много проста: ДНК има много комплексна структура. Различните случайни влияния, действащи върху тази молекула, могат единствено да предизвикат вреди. Американският генетик B.G. Ranganathan обяснява това така:

“Мутациите са малки, случайни и вредни. Те се появяват рядко и най-добрата възможност е да са неефективни. Тези четири характеристики на мутациите показват, че те не могат да предизвикват никакво еволюционно събитие. Една случайна промяна в един до голяма степен развит организъм или е ефективна, или е вредна. Една случайна промяна на часовника не означава подобряване на този часовник. Най-вероятно или ще го повреди, или в най-добрия случай ще бъде неефективен. Земетресението не подобрява града, то го разрушава”. 19

Не е учудващо, че до ден-днешен не е забелязана полезна мутация. Доказано е, че всички мутации са вредни. Ученият-еволюционист Warren Weaver коментира по доклад подготвен от Комитета за генетичните Влияния от атомната радиация, създаден с цел изследване на мутациите, които ядрените оръжия, използвани през Втората световна война, биха предизвикали:

“Много хора биха се озадачили от твърдението, че практически всички известни нам мутирали гени са увредени. Това е така, тъй като мутациите са необходима част от еволюционния процес. Как може един полезен ефект – т.е. еволюирането на един организъм в по-висш – да е резултат на мутации, голяма част от които са вредни.“ 20

Оттогава досега всички опити да се “породи полезна мутация” завършиха неуспешно. В продължение на десетки години еволюционистите правят опити върху винените мухи, тъй като те се размножават много бързо и така мутациите се проявяват по-бързо. Тези организми милиони пъти бяха подлагани на всякакъв вид мутации. Но не беше забелязана нито една полезна мутация. Генетикът- еволюционист Gordon Taylor пише следното по този въпрос:

“Това е толкова потресаваща, колкото и пренебрегвана реалност: Шейсет години генетици от всички краища на света отглеждат мухи, за да докажат еволюцията. Но все още не е видяна появата на нито един вид или дори само на един ензим.”21

Друг изследовател, Michael Pitman, коментира неуспеха на опитите така:

“Morgan, Goldschmidt, Muller и други генетици бяха подложили поколения наред винените мухи на въздействието на екстремни условия като топлина, студ, светлина, тъмнина и на третиране с химикали и радиация. Бяха предизвикани всички видове мутации, практически всички видове обикновени или позитивни вреди. Човек създава еволюцията? Не съвсем: много малко от генетичните чудовища можеха да оцелеят извън бутилката, в която бяха родени. Практически мутациите пораждат или смърт, или стерилност, или чудовищни форми.”22

ВСИЧКИ МУТАЦИИ СА БОЛЕЗНЕНИ Пагубната последица върху човешкото тяло от мутациите. Момчето горе вдясно е жертва на злополуката в атомната централа в Чернобил. Вляво: Обикновена винена муха ( дрозофила ) Вдясно: Винена муха, чиито крака се подават от главата u в резултат на мутация, предизвикана от радиация.

Същото важи и за човека. Всички мутации, наблюдавани у хората, са вредни. В медицинските книги като примери за мутации са обяснени умствени или физически разстройства като монголоизъм, синдрома на Даун, албинизъм, пигмейство или болести като рака, всяка една от които показва опустошителните влияния на мутациите. Разбира се, един процес, който оставя хората болни или недъгави, не може да бъде “еволюционен механизъм”.

Възможно е в три основни параграфа да се резюмират причините за неспособността на мутациите да подкрепят еволюционната теза:

l) Мутациите винаги са вредни: Тъй като мутациите се появяват случайно, те почти винаги увреждат мутиралия организъм. Разумът ни подсказва, че несъзнателната интервенция в една перфектна и комплексна структура няма да подобри тази структура, а напротив - ще я унищожи. Всъщност “полезна мутация” никога не е била забелязана.

2) В ДНК не се добавя нова информация в резултат на мутацията: Частиците, които формират генетичната информация, се отделят от мястото си, биват унищожени или се преместват на друго място в ДНК. Но мутациите в никакъв случай не прибавят към организма нов орган или ново качество. Единствено могат да станат причина за анормални явления като излизащ от гърба крак, от корема ухо и др.

3) За да може мутацията да се предаде на следващо поколение, то тя задължително трябва да се е появила в оплождащите клетки: Промяната, появила се в която и да било клетка на тялото или в някой от органите, не може да бъде предавана на следващото поколение. Например окото на човек може да бъде засегнато от мутация в резултат на радиация или други подобни влияния и да промени оригиналната си форма, но това няма да се предаде на поколенията след него.

Казано накратко, не е възможно живите организми да са преминали през еволюция, защото в природата няма такъв механизъм, който да ги еволюционира. Всъщност, като погледнем и към регистрираните останки, ще видим, че този невъзможен сценарий никога не се е случвал.

19 B. G. Ranganathan, Origins?, Pennsylvania: The Banner Of Truth Trust, 1988.
20 Warren Weaver, "Genetic Effects of Atomic Radiation", Science, Vol 123, June 29, 1956, p. 1159.
21 Gordon R. Taylor, The Great Evolution Mystery, New York: Harper & Row, 1983, p. 48.
22 Michael Pitman, Adam and Evolution, London: River Publishing, 1984, p. 70.