ОСТАНКИТЕ ОТРИЧАТ ЕВОЛЮЦИЯТА

БЕЗИЗХОДИЦАТА НА МЕЖДИННИТЕ ФОРМИ

Според еволюционната теория всички живи организми са се видоизменили един от друг. С течение на времето един по-ранен вид се превръща в друг и т.н., докато се появят всички останали видове. Според теорията това превръщане обхваща един процес, продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка.

В такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй междинни видове в периода на дългото превръщане, за което се твърди.

Например в миналото трябва да са живели организми полуриба – полувлечуго, които, въпреки че все още са били носители на качествата на рибите, са придобили и някои от характерните черти на влечугите. Или пък би трябвало да са се появили влечуги-птици, които, бидейки носители на качествата на влечугите, придобиват и някои от характеристиките на птиците. Тъй като се намират в преходен период, те трябва да бъдат недъгави и с недостатъци. Еволюционистите, които вярват, че тези измислени животни са живели в миналото, ги наричат “междинни форми”.

Ако наистина такъв вид животни са живели в миналото, то броят и разновидностите им трябва да бъдат милиони, дори милиарди. И вкаменелостите на тези чудовищни животни непременно трябва да бъдат сред намерените останки. Това е така, защото броят на тези междинни форми трябва да бъде дори повече от познатите ни днес животински видове и целият свят трябва да бъде пълен с техните останки. В “Произходът на видовете” Дарвин обяснява това така:

“Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки.” 23

Но Дарвин, пишейки тези редове, е съзнавал, че останките на тези междинни форми не са били намерени. Също така е виждал, че това създава една безизходица за неговата теория. Затова, в главата “Трудностите на теорията” (The Difficulties of the Theory) от книгата му “Произходът на видовете”, той пише следното:

“Ако наистина видовете са се видоизменили чрез бавни подобрения от другите видове, то защо не попадаме на безброй междинни форми? Защо природата не се намира в един хаос, а е точно подредена и всяко нещо е на мястото си? Трябва да има безброй междинни форми, но защо не ги намираме в нито един от безбройните земни слоеве… Но защо сега не можем да открием тясно свързани междинни видове, при положение, че в преходните периоди е имало преходни условия на живот? Тази пречка от доста време ме обърква.”24

Единственото обяснение на Дарвин по отношение на тази безизходица е, че откритите по негово време останки били недостатъчни. Той твърди, че когато откритите вкаменелости бъдат изследвани по-детайлно, липсващите междинни форми задължително ще бъдат открити.

Вярвайки в това предсказание на Дарвин, еволюционистите от средата на 19 век насам търсят тези междинни форми по цял свят, извършвайки интензивни изследвания на останки. Впрочем тези толкова ентусиазирано издирвани междинни форми никога не бяха открити. Всички доказателства, придобити при разкопките и изследванията, противно на това, което очакват еволюционистите, показват, че живите организми са се появили на земята изведнъж и в съвършен вид. Еволюционистите сами провалят теориите си, опитвайки се да ги докажат.

Известният английски палеонтолог (фосилен учен) Derek V. Ager, въпреки че е еволюционист, представя този факт по следния начин:

“Проблемът ни е следният: Когато детайлно изследваме намерените вкаменелости, било то на ниво видове или класове, ние винаги се сблъскваме с един и същи факт; виждаме групи, които не са се развили чрез постепенна еволюция, а такива, които са се формирали отведнъж.”25

Друг палеонтолог-еволюционист Mark Czarnecki прави следния коментар:

“Намерените останки винаги са били една голяма пречка за доказването на теорията (еволюцията)... Тези останки никога не са ни представили нито следа от предполагаемите от Дарвин междинни форми. Видовете се появяват внезапно и отново внезапно изчезват. И тази неочаквана ситуация подкрепя аргумента, че организмите са сътворени от Бог.” 26

Тези празноти във фосилните данни не могат да се обяснят и с утехата, че не са намерени достатъчно останки и че един ден търсените вкаменелости ще бъдат открити. T. Neville George, професор по палеонтология в Университета в Глазгоу, обяснява причината за това така:

“Вече не е възможно да се направи разяснение, което да отстрани слабостта на фосилните данни (еволюционни). Защото наличните палеонтологични данни са доста богати и изглежда невъзможно чрез нови открития да се открият нови видове… Въпреки всички видове открития фосилните данни продължават да се формират от празноти.” 27

ЖИВИ ФОСИЛИ Еволюционната теория твърди, че видовете постоянно еволюират един от друг. Но когато сравним живи организми с техните фосили, ние виждаме, че те в продължение на милиони години са се запазили непроменени. Този факт е ясно доказателство, което опровергава твърденията на еволюционистите. Живата медоносна пчела не се различава по нищо от своята фосилна родственичка, която е на милиони години. 135-годишната вкаменелост на водно конче не е по-различна от своя съвременен двойник. Едно сравнение на фосилна мравка на 100 милиона години и мравка, живееща в днешни дни , ясно показва, че мравките не са имали никаква еволюционна история.

ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА СЕ ПОЯВЯВА ВНЕЗАПНО И
В РАЗВИТИ ФОРМИ

При изследване на земните слоеве и фосилните данни се вижда, че животът се е появил внезапно. Най-дълбокият земен пласт, в който са намерени останки на комплексни живи организми, е изчисленият на около 520-530 милиона години пласт камбрий. Останките, намерени в камбрийските скали, принадлежат на комплексни безгръбначни видове като охлюви, трилобити, гъби, мешести, морски таралежи, морски звезди и др. Странното е, че всички толкова различни един от друг видове са се появили внезапно и без никакви праотци. Ето защо това чудно събитие в зоологическата литература се среща като “Камбрийска експлозия”.

Повечето организми от този слой имат сложни системи и развити физиологични структури като око, хриле, кръвообращение, които по никакъв начин не се различават от тези на съвременните форми. Например двулещовата шуплеста структура на окото на трилобита е едно чудо на природата. David Raup, професор по зоология в университетите Харвард, Рочестър и Чикаго, казва: “Окото на трилобита притежава устройство, което може да бъде разработено единствено от много добре обучен и изключително опитен съвременен оптичен инженер.”28

Тези сложни безгръбначни се появяват спонтанно и без недостатъци, без да е открита каквато и да била връзка с предшестващите ги едноклетъчни организми или някакви междинни форми.

Фосилните данни доказват, че междинните форми никога не са съществували, никаква еволюция не е протичала и всички видове са били сътворени поотделно и със съвършена форма.

Richard Monastersky, редактор на списанието “Earth Sciences”, което е едно от популярните издания с еволюционна литература, предоставя следните сведения по повод на Камбрийската експлозия, озадачаваща еволюционистите:

“Преди половин билион години внезапно се появяват изключително сложните животински форми, които виждаме днес. Този момент, точно в началото на периода камбрий, преди около 550 милиона години, бележи еволюционната експлозия, която изпълва моретата с първите сложни организми на света. Голямото разнообразие на съвременното животинско царство вече е съществувало в ранния камбрий и видовете са били толкова различни един от друг, колкото и днес.”29

Едно по-задълбочено изучаване на Камбрийската експлозия ни разкрива колко огромна е дилемата, която тя предизвиква у еволюционната теория. Последните открития сочат, че почти всички видове, най-основните животински деления, се появяват внезапно през Камбрийския период. В една статия публикувана през 2001 година в списание "Сайънс" пише следното: "В началото на Камбрийския период, преди около 545 милиона години, се наблюдава внезапна поява на фосилни останки на почти всички основни животински видове, които все още доминират в растителния и животински свят днес.".30 В същата статия е отбелязано, че за да могат тези комплексни и разнообразни животински групи да бъдат обяснени посредством еволюционната теория, то трябва да бъдат открити много богати фосилни пластове, които да разкриват един процес на стадийно развитие, но досега това не се е случило.

Как така земята се е препълнила внезапно с такъв огромен брой животински видове и как тези разнообразни видове, които нямат общи прародители, са се появили... Това са въпроси, които остават неотговорени от еволюционистите. Зоологът Richard Dawkins от Оксфордския университет, който е един от най-страстните защитници на еволюционната мисъл в света, във връзка с този факт казва, че той разрушава самата основа на всички идеи, които той защитавал:

Например Камбрийските скалисти пластове... са едни от най-старите, в които откриваме по-голямата част от безгръбначните животински класове. И в самото начало на тяхната поява ние ги намираме в един вече напреднал стадий от еволюцията им. Човек би си помислил, че те просто така са се появили, без каквато и да била еволюционна история.31

Както и самият Dawkins се съгласява, камбрийската експлозия е явно доказателство за сътворението. Защото единственото обяснение организмите да са се появили внезапно и без никакви прародители е наличието на сътворение.

И биологът-еволюционист Douglas Futuyma приема този факт, като казва: “Живите организми са се появили на Земята или напълно съвършени, без никакви недостатъци, или развивайки се от видове, живели преди тях. Ако са се появили напълно съвършени и без никакви недостатъци, тогава те би трябвало да са създадени от висш разум.”32

Дарвин също пише: ”Ако наистина животът на много на брой видове от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би бил смъртоносен удар за теорията на развитието от общ прародител чрез естествен отбор.”33 Камбрийската експлозия е именно този “смъртоносен удар”, който Дарвин формулира. Поради това швейцарският еволюционист Stefan Bengston, когато говори за периода камбрий, признава липсата на междинни форми и казва: “Това явление, объркващо и засрамващо Дарвин, все още смущава и нас самите.”34

Както се вижда, фосилните данни показват, че организмите са се появили не както еволюционната теория твърди, чрез проследяване на един процес от първични към развити форми, а внезапно и в най-съвършена форма. С една дума, организмите не са се формирали чрез еволюция, а са сътворени.

МОЛЕКУЛЯРНИТЕ СРАВНЕНИЯ ЗАДЪЛБОЧАВАТ КАМБРИЙСКАТА БЕЗИЗХОДИЦА НА ЕВОЛЮЦИЯТА

Друг факт, който поставя еволюционистите в затруднение относно Камбрийската експлозия, е сравнението между различните живи класификационни групи. Резултатите от тези сравнения разкриват, че животинските класификационни групи, смятани до неотдавна от еволюционистите за "близки роднини", са генетически много различни, което поставя хипотезата за "междинните форми", които съществуват само на теория, дори в още по-голямо затруднение. В един доклад публикуван в Протоколите на Националната Академия на Науките през 2000 год. се съобщава, че ДНК анализите изместват класификационните групи, които са смятани в миналото за "междинни форми":

Анализите на поредиците ДНК ни диктуват една нова интерпретация на филогенетичните родове. Класификационните групи, които някога са се смятали, че представляват последователни степени от комплексност на базата на родовете от многоклетъчни организми, са преместени на много по-висока позиция в родословното дърво. Това не оставя никакви еволюционни "междинни форми" и ни принуждава да премислим произхода на взаимозависимата комплексност...35

В същия доклад писателите-еволюционисти отбелязват, че някои класификации, които по-рано били смятани за "междинни форми" между групите на водните безгръбначни, като сюнгери, книдариани и ктенофори, поради новите генетични открития не могат повече да бъдат приемани като такива, и че "изгубили надежда" в конструирането на едно такова родословно дърво:

Новата молекулярно базирана филогенеза притежава няколко съществени резултата. Най-важният от тях е изчезването на "междинната" класификационна група между сюнгерите, книдарианите и ктенофорите, и последният общ предшественик на билатерните организми, т.е. "Улбаритерия". ...Резултата е, че ние притежаваме една огромна дупка в стъблото водещо до улбаритерията. Ние изгубихме надежда в реконструирането, толкова просто според старата еволюционна логика, на морфологията на "изгубения предшественик" чрез сценарий, който включва последователни степени от нарастваща комплексност, базирана на анатомията на съществуващите "предисторически" родове. 36

23 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile of the First Edition, Harvard University Press, 1964, p. 179.
24 Ibid, pp. 172, 280.
25 Derek V. Ager, "The Nature of the Fossil Record", Proceedings of the British Geological Association, Vol 87, 1976, p. 133.
26 Mark Czarnecki, "The Revival of the Creationist Crusade", MacLean's, January 19, 1981, p. 56.
27 R. Wesson, Beyond Natural Selection, MIT Press, Cambridge, MA, 1991, p. 45.
28 David Raup, "Conflicts  Between Darwin and Paleontology", Bulletin, Field Museum of Natural History, Vol 50, January 1979, p. 24.
29 Richard Monastersky, "Mysteries of the Orient", Discover, April 1993, p. 40.
30 Richard Fortey, "The Cambrian Explosion Exploded?", Science, vol 293, No 5529, 20 July 2001, p. 438-439.
31 Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, London: W. W. Norton 1986, p. 229.
32 Douglas J. Futuyma, Science on Trial, New York: Pantheon Books, 1983, p. 197.
33 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile of the First Edition, Harvard University Press, 1964, p. 302.
34 Stefan Bengston, Nature, Vol. 345, 1990, p. 765.
35 The New Animal Phylogeny: Reliability And Implications, Proc. of Nat. Aca. of Sci., 25 April 2000, vol 97, No 9, p. 4453-4456.
36 Ibid.