ПРИКАЗКАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА ЗА ПРЕХОДА ОТ
ВОДАТА КЪМ СУШАТА

Еволюционистите твърдят, че безгръбначните морски организми, появили се през периода камбрий, в рамките на милиони години са се превърнали в риби. Но така както безгръбначните от периода камбрий нямат прародители, така няма и междинна форма, която да покаже, че между тези безгръбначни и рибите е имало еволюция. Трябва да отбележим, че между безгръбначните и рибите съществуват големи структурни различия. Безгръбначните имат твърда част, намиращата се от външната им страна, докато рибите са гръбначни и твърдата им част е разположена във вътрешността на тялото им. За осъществяването на една такава величествена “еволюция” е необходимо приключването на милиарди стадии, ето защо би трябвало да са останали вкаменелости на милиарди на брой междинни форми, отразяващи тези стадии.

За да намерят тези въображаеми форми, еволюционистите в продължение на 140 години разравят фосилните слоеве. Съществуват милиони останки на безгръбначни, милиони останки на риби, но не са открити останки на нито една междинна форма.


Според хипотетичния сценарий за “прехода от водата към сушата” някои риби изпитали необходимост да преминат от водата към сушата поради проблеми с храненето. Това твърдение е “подкрепено” с такива спекулативни рисунки.

Gerald T. Todd – палеонтолог и еволюционист, в статията си със заглавие “Еволюцията на белия дроб и произходът на гръбначните риби” изрежда следните въпроси, свързани с този факт:

“И трите класа гръбначни риби се появяват във фосилните слоеве внезапно и по едно и също време... Добре, но какви са техните корени? Какво е способствало за появата на тези толкова различни и сложни организми? И защо няма и помен от организмите, които биха могли да им бъдат еволюционни предци?”38

Еволюционният сценарий отстоява тезата, че след известно време по някакъв начин и рибите излизат от водата, и се превръщат в сухоземни животни. Но съществуват много физиологични и анатомични фактори, които правят този преход невъзможен. Нещо повече, няма никакви фосилни доказателства, които да подкрепят приказката за прехода от водата към сушата.

Според сценария на еволюционистите рибите, произлезли от безгръбначните, по-късно се превръщат в земноводни организми. Но както бихте могли да предположите, за този сценарий също няма никакво доказателство. Не е открита нито една вкаменелост, показваща, че е съществувал организъм полуриба-полуземноводно. Robert L. Carroll, виден еволюционист и автор на книгата “Гръбначна палеонтология и еволюция”, неволно признава този факт, като казва: “Не притежаваме никакви останки на междинни форми между рибите и ранните земноводни.”39

Палеонтолозите-еволюционисти Colbert и Morales правят следния коментар относно трите основни класа земноводни – жаби, гущери и тритони :

“Няма нито едно доказателство, което би могло да покаже, че земноводните от палеозойската ера имат общ прародител. Най-старите, известни нам, жаби, гущери и тритони изключително много приличат на живеещите днес техни потомци.”40


410 милиона годишен фосил на Coelacanth. Еволюционистите твърдели, че това било междинна форма, която представяла прехода от водата към сушата. От 1938 г. насам многократно са били улавяни живи представители на тази риба, като това представлява добър пример за степента, до която достигат спекулациите на еволюционистите.

Но допреди 50 години се смяташе, че съществува вкаменелост на организъм между риба и земноводно. Тази фосилна риба, наречена Coelacanth и определена на 410 милиона години, в много еволюционни източници бе известна като несъмнена междинна форма. Еволюционистите твърдяха, че Coelacanth е преходна форма, която притежава примитивен бял дроб, развит мозък, готова за излизане на сушата кръвоносна и храносмилателна система и дори примитивен начин за вървене. До 1930 г. тези тълкувания бяха приети като безспорни от всички научни среди.

ПРЕХОДЪТ ОТ ВОДАТА КЪМ СУШАТА Е НЕВЪЗМОЖЕН

Еволюционистите твърдят, че един ден организмите, живеещи във водата, по някакъв начин излезли на сушата и се превърнали в сухоземни организми.

Съществуват безрбой много анатомични и физиологични фактори, които правят невъзможен този преход. Най-очевидните от тях могат да бъдат подредени така:

1. Понасяне на тежестта: Организмите, които живеят в моретата, не се сблъскват с проблеми като този да носят тежестта си. Голяма част от тези, които живеят на сушата, обаче използват 40% от енергията си, за да носят телата си.

За да може едно водно животно, преминаващо към земния живот, да си осигури необходимата му енергия, е неизбежно (!) развиването на нова мускулна и костна структура, но дори и тези комплексни структури е невъзможно да бъдат образувани чрез случайни мутации.

2. Задържане на топлина: Топлината на сушата се променя много бързо и с много големи разлики. Едно сухоземно животно притежава такъв метаболизъм, че да може да се пригоди към резките топлинни разлики. В моретата обаче топлината се променя много трудно и разликите при тази промяна не са толкова големи както на сушата. Един организъм, който притежава телесна система, подходяща за постоянната топлина в моретата, за да може да живее на сушата, е принуден да придобие защитна система, която да осигури минимални увреждания от температурните промени на сушата. Без съмнение твърдението, че рибите придобили такава система чрез случайни мутации, веднага след като излезли на сушата, е абсолютна безсмислица.

3. Използването на вода: Важните за метаболизма вода и дори влага трябва да се използват ограничено поради оскъдните водни източници на Земята. Например кожата трябва така да е проектирана, че да може да позволява отделянето на определено количество вода и в същото време да предотвратява прекаленото изпарение. Следователно организмите, обитаващи сушата , трябва да притежават чувство за жажда, нещо, което водните животни не притежават. Освен това кожата на морските организми не е подходяща за живот на сушата.

4. Бъбреците: Поради обилността на водата в средата, която обитават, водните животни могат веднага филтрирайки да изхвърлят натрупаните в телата им излишни вещества и особено амоняка. На сушата обаче водата трябва да бъде използвана икономично. Това е причината тези животни да притежават бъбречна система. Благодарение на бъбреците амонякът се съхранява, за да бъде превърнат в урина и при изхвърлянето се използва минимално количество вода. В допълнение, необходими са нови системи, които да подсигурят функционирането на бъбреците. С една дума, за да може да се осъществи преходът от водата към сушата, организмите, които нямат бъбреци, трябва веднага да се сдобият с развита бъбречна система.

5. Дихателната система: Рибите “дишат”, като поемат разтворения във водата кислород, който преминава през хрилете им. Те не могат да живеят повече от няколко минути извън водата. За да живеят на сушата, рибите трябва веднага да се сдобият със съвършена белодробна система.


Разбира се, всички тези драстични физиологични промени е невъзможно да са се появили в едно и също същество в един и същи момент, и то случайно.

На 22 декември 1938 г. в Индийския океан е направено едно интересно откритие. В дълбините на океана е намерен жив член от семейството на Coelacanth, който беше представян като междинна форма, чиито представители са изчезнали още преди 70 милиона години. Безспорно беше голям шок за еволюционистите да намерят представител на Coelacanth от “плът и кръв”. Палеонтологът-еволюционист J.L.B. Smith бе казал: “Нямаше да се учудя толкова, ако бях срещнал динозавър по пътя.”41 През следващите години бяха уловени повече от 200 Coelacanth и в други райони.

КОСТЕНУРКИТЕ СА СИ БИЛИ ВИНАГИ КОСТЕНУРКИ


Останка на костенурка от преди 100 милиона години: Не е по-различна от съвременния си двойник. ( “Зората на живота”, Orbis Pub., Лондон, 1972)
Така както еволюционната теория не може да обясни основните групи организми като риби и влечуги, така тя не може да разясни и произхода на включените в тези групи видове. Например костенурката, която е един от класовете влечуги, се появява внезапно със своята единствена по рода си черупка във фосилните регистри. В един еволюционен източник пише: “... до средата на периода триас (преди около 175,000,000 ) нейните (на костенурката) представители все още били много на брой и притежавали основните характеристики на костенурката. Почти липсват връзките между костенурките и cotylosaurs, от които най-вероятно водят началото си. (Encyclopaedia Brittanica, 1971, v.22, p.418)

Няма никаква разлика между останките на древните костенурки и съвременните им представители. С една дума, костенурките не са “еволюирали”, а точно обратно, те винаги са си били костенурки, защото са били сътворени така.

Благодарение на откриването на тези риби разбираме колко далеч биха могли да стигнат еволюционистите във фантастичните си тълкувания. Противно на твърденията, Coelacanth няма нито примитивен бял дроб, нито голям мозък. Структурата, която изследователите-еволюционисти считат за примитивен бял дроб, не е нищо друго, освен една мастна торбичка, намираща се в тялото на рибата.42 Нещо повече, става ясно, че Coelacanth, представян като “кандидат-влечуго, готвещо се да излезе на сушата”, всъщност е дълбоководна риба, която живее в най-дълбоките части на океана и почти не излиза на повече от 180 м дълбочина. 43

38 Gerald T. Todd, "Evolution of the Lung and the Origin of Bony Fishes: A Casual Relationship", American Zoologist, Vol 26, No. 4, 1980, p. 757.
39 R. L. Carroll, Vertebrate Paleontology and Evolution, New York: W. H. Freeman and Co. 1988, p. 4.; Robert L. Carroll, Patterns and Processes of Vertebrate Evolution, Cambridge University Press, 1997, p. 296-97
40 Edwin H. Colbert, M. Morales, Evolution of the Vertebrates, New York: John Wiley and Sons, 1991, p. 99.
41 Jean-Jacques Hublin, The Hamlyn Encyclopжdia of Prehistoric Animals, New York: The Hamlyn Publishing Group Ltd., 1984, p. 120.
42 Jacques Millot, "The Coelacanth", Scientific American, Vol 193, December 1955, p. 39.
43 Bilim ve Teknik Magazine, November 1998, No: 372, p. 21.