ВЪОБРАЖАЕМАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ПТИЦИТЕ
И БОЗАЙНИЦИТЕ

Според еволюционната теория, след като животът се е развил във водата, той бива пренесен на сушата чрез земноводните. Отново според теорията, една част от земноводните се превръщат във влечуги и стават изцяло сухоземни животни. Съществуват доста доказателства, че от физиологична и анатомична гледна точка едно такова превръщане е невъзможно. Така например е невъзможно превръщането на яйце на земноводно, отглеждано във вода, в яйце на влечуго, което пък се отглежда на сушата.

Така или иначе, като погледнем към останките, ще видим, че такова превръщане не се е извършило: влечугите и земноводните са организми, появили се на света, без да имат някаква връзка помежду си и без да са им открити някакви “прародители”. Еволюционистът Robert L. Carroll, смятан за специалист по гръбначна палеонтология, е принуден да приеме, че “ранните влечуги са много по-различни от земноводните и все още прародителите им не са известни”.44

Но абсурдните сценарии на еволюционната приказка не свършват с това. Сега пък така излезлите на сушата организми трябва да “полетят”! Тъй като еволюционистите вярват, че по някакъв начин птиците трябва да са се развили от нещо, то те твърдят, че тези организми са произлезли от влечугите.

Всъщност нито един от телесните механизми на птиците, които имат коренно различно устройство от това на сухоземните животни, не може да бъде обяснен чрез модела на постепенната еволюция. Преди всичко качеството, което прави птицата птица, т.е. крилете, са голяма дилема за еволюцията. Турският еволюционист Engin Korur изразява по следния начин невъзможността на крилете да еволюират:

“Общото между очите и крилете е, че те могат да извършват своята работа само ако са напълно развити. С други думи, с дефектно око не се вижда, с половин крило не се лети. Фактът как са се образували тези органи е останал като една все още неразкрита тайна на природата.”45

Както се вижда, без абсолютно никакъв отговор остава въпросът как се е появила съвършената структура на крилете в резултат на последователни, случайни мутации. Няма начин да бъде обяснено как предните крайници на едно влечуго биха могли да се превърнат в съвършено функциониращи криле в резултат на деформация в гените му (мутация).

Нещо повече, за да се превърне едно сухоземно животно в птица, не е достатъчно да има само криле. Сухоземните организми са лишени и от други структурни механизми, които птиците използват, за да летят. Например костите на птиците са много по-леки от тези на сухоземните животни. Белите им дробове имат доста по-различно устройство и начин на функциониране. Притежават различна структура на мускулите и скелета и имат много по-специализирана кръвоносна система. Тези механизми не могат да се образуват много бавно и с “натрупване”. Поради тази причина теорията за превръщането на сухоземните организми в птици е абсолютно празнословие.

След всичко това възниква още един въпрос: Дори ако приемем за вярна тази ненаучна история, то защо не са намерени останките на многобройните “еднокрили” или “полукрили” организми, които би трябвало да я докажат.

ВЪОБРАЖАЕМАТА МЕЖДИННА ФОРМА: ARCHAEOPTERYX

В отговор на въпроса защо не са намерени “еднокрили” или “полукрили” организми, еволюционистите дават името на един единствен организъм. Това е фосилната птица, наречена Archaeopteryx, която е най-известната от малкото междинни форми, които те все още настойчиво защитават.

Според еволюционистите Archaeopteryx е прародител на съвременните птици и е живял преди 150 милиона години. Според теорията една част от малките динозаври като Velociraptor и Dromeosaur в процеса на развитието си, придобиват крила и започват да летят. Archaeopteryx са първите организми, отделили се от предците си динозаври и започнали да летят. Тази история се разказва почти във всяко еволюционно издание.

СПЕЦИАЛНИ БЕЛИ ДРОБОВЕ ЗА ПТИЦИ Анатомията на птиците е доста по-различна от тази на влечугите, техните предполагаеми предци. Белите дробове на птиците функционират коренно различно от тези на сухоземните животни. Последните вдишват и издишват от един и същи дихателен съд. При птиците, докато въздухът влиза в белия дроб отпред, той излиза от задната част. Този особен “дизайн” е специално създаден за птиците, които по време на полета се нуждаят от огромно количество кислород. Не е възможно една такава структура да е еволюирала от белия дроб на влечуго.

Всъщност последните изследвания направени върху останките на Archaeopteryx, показват, че това животно в никакъв случай не е междинна форма, а е вид птица, чиито представители са изчезнали и която притежава малко по-различни характеристики от тези на съвременните птици.

Тезата, че Archaeopteryx е лошо летяща “полуптица”, се обсъждаше доста по-често в еволюционните среди до неотдавна. Като най-голямо доказателство за това, че тази птица не може да лети, се посочва липсата на sternum, т.е. на гръдна кост. (Гръдната кост се намира под гръдния кош и за нея са закрепени мускулите, необходими за летене. В днешно време всички птици, способни или неспособни да летят, както и прилепите, които са летящи бозайници, спадащи към семейство, доста по-различно от това на птиците, притежават такава гръдна кост.)

Само че откритата през 1992 година седма вкаменелост на Archaeopteryx предизвиква голям смут в еволюционните среди. Защото тази вкаменелост има гръдна кост, наличието на която еволюционистите дълго време отричаха. В списанието “Nature” това ново откритие е описано по следния начин:

“Неотдавна откритата седма вкаменелост на Archaeopteryx показва съществуването на триъгълна гръдна кост, поставяна дълго време под съмнение, но никога преди това документирана. Способността на тази птица да лети на дълги разстояния все още е предмет на спекулации, но съществуването на гръдна кост показва наличието на силни летателни мускули.” 46

Това откритие превръща най-основната опора на твърдението, че Archaeopteryx е полуптица неспособна да лети, в недействителна.

От друга страна, едно от най-важните доказателства, че Archaeopteryx е птица, способна да лети в истинския смисъл на думата, е структурата на перата й. Асиметричната структура на перата на Archaeopteryx, която не се различава от тази на съвременните птици, показва, че животното може перфектно да лети. Както твърди известният палеонтолог Carl O. Dunbar, “благодарение на своите пера Archaeopteryx трябва да бъде класифициран като птица.”47

Друг факт, който произтича от наличието на пера у Archaeopteryx е, че този организъм е топлокръвен. Както е известно, влечугите и динозаврите са студенокръвни животни, т.е. те са организми, които сами не могат да регулират телесната си температура, а тя се влияе от околната среда. Друга важна функция на перата на птиците е да поддържат телесната температура. Това, че Archaeopteryx има пера, означава, че за разлика от динозаврите, той е топлокръвен, т.е. той е истинска птица, която се нуждае от поддържане на телесната температура.

СПЕКУЛАЦИИТЕ НА ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ: ЗЪБИТЕ И
НОКТИТЕ НА ARCHAEOPTERYX

Двете най-съществени точки, върху които се опират еволюционистите, като представят Archaeopteryx като междинна форма, са ноктите върху пръстите на предните крайници и зъбите в устата на това животно. Това, че Archaeopteryx има нокти и зъби, е вярно, но тези особености не доказват, че този организъм има нещо общо с влечугите. По същия начин и двата вида птици - Taouraco и Hoatzin, срещани днес, имат нокти, служещи им за захващане за клоните. Но нито един от тези организми не притежава отличителните черти на влечуго, те са просто птици. Поради тази причина твърдението, че Archaeopteryx е междинна форма, защото притежава нокти върху пръстите на предните си крайници, е неоснователно.

Зъбите в устата на Archaeopteryx също не го правят междинна форма. Казвайки, че тези зъби са отличителна черта на влечугите, еволюционистите създават една умишлена заблуда. Защото те въобще не са типични за тях. Днес някои влечуги имат зъби, други пък нямат. Нещо повече, Archaeopteryx не е единственият вид птица, която има зъби. Истина е, че днес не живеят птици със зъби, но когато погледнем към фосилните данни, било то от периода, когато е живял Archaeopteryx, било то след това или дори до неотдавна, ще видим, че е имало една отделна група птици, наричана “птици със зъби”.

Най-съществената страна на въпроса е, че структурата на зъбите на Archaeopteryx и другите птици със зъби силно се различава от тази на динозаврите, смятани за еволюционни предци на тези птици. Известните орнитолози Martin, Stewart и Whetstone забелязали, че Archaeopteryx и другите птици със зъби имат зъби с гладка горна повърхност и големи корени. Докато горната повърхност на зъбите на динозаврите Theropod, смятани за прародители на птиците, са назъбени като трион и корените им са тесни. 48

Същите изследователи по същото време сравняват и костите на китката на Archaeopteryx и така наречените им прародители – динозаврите, и не откриват никаква прилика. 49

Изследванията на анатомисти като Tarsitano, Hecht, и A.D. Walker показват, че някои “прилики” между тези организми и динозаврите, изложени от John Ostrom, виден специалист, който твърди, че Archaeopteryx е произлязъл от динозаврите, всъщност представляват едно погрешно тълкувание.50

Всичко това показва, че Archaeopteryx не е междинна форма, а просто спада към отделен клас наречен “птици със зъби”.

ARCHAEOPTERYX И ДРУГИ ДРЕВНИ ФОСИЛНИ ПТИЦИ

Докато еволюционистите в продължение на десетилетия представяха Archaeopteryx като най-голямото доказателство за еволюционния сценарий на птиците, намерените през последно време вкаменелости показват несъстоятелността на сценария и от друга гледна точка.

Двама палеонтолози - Lianhai Hou и Zhonghe Zhou, през 1995 г. извършват проучвания в Института за гръбначна палеонтология в Китай и откриват нова фосилна птица, която наричат Confuciusornis. Тази птица, приблизително на същата възраст като Archaeopteryx (около 140 млн. г.), няма зъби, а човката и перата й имат същите особености като тези на съвременните птици. Тази птица, чийто скелет е идентичен с този на съвременните видове, подобно на Archaeopteryx има нокти върху пръстите на предните си крайници. При нея се наблюдава и структурата, наречена “pygostyle”, която подпомага опашните пера. С една дума, това създание, което е на същата възраст като Archaeopteryx (смятан от еволюционистите за най-стария прародител на всички птици и приеман като полувлечуго), изключително много прилича на съвременните птици. Този факт обезсилва всички тези на еволюционистите, които твърдят, че Archaeopteryx е първичният прародител на птиците.51

Една друга вкаменелост, намерена в Китай през ноември 1996 г., предизвика още по-голяма бъркотия. Съществуването на тази 130 млн. годишна птица, наречена Liaoningornis, беше обявено в списание “Science” от Hou, Martin, и Alan Feduccia. Liaoningornis притежава гръдна кост, на която са закрепени летателните мускули точно както при съвременните птици. Това създание не се различаваше от съвременните птици и по останалите си особености. Единствената разлика са зъбите в устата му. Това показва, че птиците със зъби въобще не притежават първична структура, така както еволюционистите твърдят. 52 Следното бе изложено в една статия на списание “Discover”: “От къде идват птиците? Тази вкаменелост (Liaoningornis) ни показва, че не и от динозаврите”.53

Друга вкаменелост, която опровергава еволюционните твърдения отнасящи се до Archaeopteryx, беше Eoalulavis. Структурата на крилете на Eoalulavis, за който се твърдеше, че е 30 милиона години по-млад от Archaeopteryx, т.е. на 120 милиона години, беше също забелязана и при бавно летящите съвременни птици. Това доказва, че преди 120 милиона години в небето са летели птици, които не са се различавали по много аспекти от съвременните.54

И с тези факти окончателно бе доказано, че Archaeopteryx и останалите древни птици не са междиннни форми. Вкаменелостите не показаха, че различните видове птици са произлезли една от друга. Точно обратно, те доказаха, че съвременните птици и някои древни птици, подобни на Archaeopteryx, всъщност са живели заедно по едно и също време. Разновидностите на някои от тези птици, като например Archaeopteryx и Confuciusornis, са изчезнали и само част от видовете са успели да се запазят до днешни времена.

Накратко, някои типични особености на Archaeopteryx не го правят “междинна форма”! Stephan Jay Gould и Niles Eldredge, двама харвардски палеонтолози и световноизвестни еволюционисти, приемат, че Archaeopteryx е “мозаечен” организъм, в чиято форма се наблюдават разнообразни признаци, но към него никога не бихме могли да се обърнем като към междинна форма!

44 Robert L. Carroll, Vertebrate Paleontology and Evolution, New York: W. H. Freeman and Co., 1988, p. 198.
45 Engin Korur, "Gцzlerin ve Kanatlarэn Sэrrэ" (The Mystery of the Eyes and the Wings), Bilim ve Teknik, No. 203, October 1984, p. 25.
46 Nature, Vol 382, August, 1, 1996, p. 401.
47 Carl O. Dunbar, Historical Geology, New York: John Wiley and Sons, 1961, p. 310.
48 L. D. Martin, J. D. Stewart, K. N. Whetstone, The Auk, Vol 98, 1980, p. 86.
49 Ibid, p. 86; L. D. Martin "Origins of Higher Groups of Tetrapods", Ithaca, New York: Comstock Publising Association, 1991, pp. 485, 540.
50 S. Tarsitano, M. K. Hecht, Zoological Journal of the Linnaean Society, Vol 69, 1985, p. 178; A. D. Walker, Geological Magazine, Vol 177, 1980, p. 595.
51 Pat Shipman, "Birds do it... Did Dinosaurs?", New Scientist, February 1, 1997, p. 31.
52"Old Bird", Discover, March 21, 1997.
53 Ibid.
54 Pat Shipman, "Birds Do It... Did Dinosaurs?", p. 28.