ВЪОБРАЖАЕМАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ПТИЦИТЕ
И БОЗАЙНИЦИТЕ

ВЪОБРАЖАЕМАТА ВРЪЗКА ПТИЦА-ДИНОЗАВЪР


Птицата на име Confuciusornis е на същата възраст като Archаеopteryx
Твърдението на еволюционистите, опитващо се да представи Archaeopteryx като междинна форма, както споменахме и по-рано, е това, че птиците са произлезли от динозаврите. Всъщност един от най-знаменитите орнитолози на света, Alan Feduccia, професор в Севернокалифорнийския университет, категорично се противопоставя на теорията, че птиците са роднини на динозаврите. Feduccia казва така:

“В продължение на 25 години изследвах черепите на птиците, но не виждам каквито и да е прилики с тези на динозаврите. Аз просто не виждам... Според мен произходът на птиците от четириноги ще се превърне в най-голямото затруднение на палеонтологията на 20 век.”56


Проф. Alan Feduccia
Larry Martin, специалист по древни птици от Канзаския университет, също се противопоставя на теорията, че птиците и динозаврите са от едно и също потекло. Когато Martin говори за противоречието, в което изпада еволюцията по този въпрос, той казва:

“Честно да ви кажа, ако трябваше да защитавам динозавърския произход на птиците с тези характеристики, то всеки път, когато трябваше да ставам да говоря за това, щях да умирам от срам.” 57

Можем да обобщим, че сценарият за “еволюцията на птиците” съставен единствено на основата на Archaeopteryx, не е нищо друго освен плод на предразсъдъците и самозалъгването на еволюционистите.


ПРОИЗХОДЪТ НА БОЗАЙНИЦИТЕ

Както бяхме споменали по-рано, еволюционната теория предполага, че някои въображаеми организми, напуснали морето, са се превърнали във влечуги, а птиците пък са се формирали в резултат на еволюцията на влечугите. Според същия сценарий влечугите са не само прародители на птиците, но и на бозайниците. Всъщност има големи структурни бездни между влечугите, чиито тела са покрити с люспи, които са студенокръвни и се размножават с яйца, и бозайниците, чиито тела са покрити с козина, които са топлокръвни и се размножават чрез раждане.

Пример за такава бездна е челюстната структура на влечугите и бозайниците. При бозайниците долната челюст се формира само от една кост и зъбите са разположени върху нея. Долната челюст на влечугите обаче се формира от по три малки кости и от двете страни. Друга съществена разлика е наличието на три кости (чукче, наковалня и стреме) в средното ухо на всички бозайници, докато те имат една кост в средното си ухо. Еволюционистите твърдят, че челюстта и средното ухо на влечугите постепенно са се преобразували в тези на бозайниците. Разбира се, без отговор остава въпросът как се е случило това. По-специално въпросът, на който никога не биха могли да отговорят, е как едно ухо с една кост може да се превърне в такова с три кости и как в същото време слуховият процес ще продължи да функционира.

Не е чудно, че не е открита нито една вкаменелост, която да свърже влечугите с бозайниците. Поради тази причина палеонтологът-еволюционист Roger Lewin е принуден да каже: “преходът към първия бозайник е все още загадка”.58

КАКЪВ Е ПРОИЗХОДЪТ НА МУХИТЕ?


Един пример от еволюционните сценарии: Динозаври, които , опитвайки се да ловят мухи, внезапно се сдобили с крила!

Твърдейки, че динозаврите са се превърнали в птици, еволюционистите подкрепят своите твърдения, като казват, че някои динозаври, които размахвали предните си крайници, за да ловят мухи “, се сдобили с криле и започнали да летят”, както е показано на картинката. Нямайки каквато и да била научна основа и бидейки само плод на въображението, тази теория също така повлича след себе си едно много просто логично противоречие: примерът, даден от еволюционистите, за да обяснят произхода на летенето, т.е. мухата – тя вече е притежавала умелата способност да лети. Докато човек не може да отвори и затвори очите си 10 пъти в секунда, една нормална муха удря крилата си 500 пъти в секунда. Нещо повече, тя движи и двете си криле едновременно. Най-малката дисхармония на трепкането на крилете би станала причина мухата да изгуби равновесие, но това никога не се случва.

Еволюционистите трябва първо да излезнат с обяснение за това как мухата се е сдобила с тази умела способност да лети. Вместо това обаче те скалъпват въображаеми сценарии за това как много по-тромави животни като влечугите започнали да летят.

Дори съвършеното сътворение на домашната муха прави невалидни еволюционните твърдения. Английският биолог Robin Wootton пише в статия, озаглавена “Механичният дизайн на крилете на мухата”:

“Колкото по-добре разбираме начина на функциониране на крилете на насекомите, толкова по-изтънчен и красив изглежда техният дизайн. Обикновено структурите така са конструирани, че да деформират колкото е възможно най-малко; механизмите са проектирани да придвижват съставните части по предсказуеми начини. Крилете на насекомите съчетават и двете в едно, използвайки съставните части в една обширна сфера на еластични свойства, елегантно събрани, за да позволят съответните деформации, които са отговор на съответните сили и да осъществят най-доброто използване на въздуха. Изглежда че има малко, ако въобще има, равни на крилете на мухата технологични структури.” 1

От друга страна, няма нито една фосилна останка, която може да бъде доказателство за въображаемата еволюция на мухите. Това е, което известният френски зоолог Pierre Grass е имал предвид, когато е казал “По отношение на произхода на насекомите ние сме в тъмнина.” 2

1 J. Robin Wootton, "The Mechanical Design of Insect Wings", Scientific American, Cilt 263, Kasэm 1990, s. 120.
2 Pierre-P Grassй, Evolution of Living Organisms, New York: Academic Press, 1977, s. 30.



Фосилен прилеп на 50 милиона години: не е по-различен от съвременния си двойник.
Еволюционистите предполагали, че всички видове бозайници са еволюирали от един общ прародител. Между различните видове бозайници като мечки, китове, мишки и прилепи обаче има огромни различия. Всяко едно от тези живи същества притежава специфично устроена система. Например, прилепите са сътворени с изключително чувствителна сонарна система, която им помага да откриват пътя в тъмнината. Тази комплексна система, която съвременната технология може единствено да копира, не би могла да възникне в резултат на случайности. Фосилните сведения също показват, че прилепите са се появили внезапно в тяхното настоящо съвършено състояние и не са преминали през никакъв “еволюционен процес”.

George Gaylord Simpson, който е един от най-големите еволюционни специалисти и създатели на неодарвинистката теория, прави следния коментар относно този толкова поразителен от гледна точка на еволюционистите факт:

“Най-объркващото явление в историята на земния живот е рязката промяна от Мезозойската, т.е. ерата на влечугите, към ерата на бозайниците. Това е все едно внезапно да падне завесата на сцената, където главните роли се играят от влечуги, и то по-точно от динозаври. А когато отново се вдигне, за да продължи същата пиеса, ще има ново разпределение на ролите, разпределение, в което всички главни роли се заемат от бозайници, от един едва забележим в предходните действия вид.”59

Нещо повече, когато бозайниците внезапно се появили, те вече доста се различавали един от друг. Всички толкова различни животни като прилепи, коне, мишки и китове са бозайници и са се появили през един и същи геоложки период. Не е възможно да се направи еволюционна връзка между тези организми, дори и при наличие на най-развита фантазия. Зоологът-еволюционист R. Eric Lombard пише следното в списание “Evolution”:

“Тези, които търсят видова информация, полезна при конструирането на филогенезата на класа на бозайниците, ще бъдат разочаровани.60

МИТЪТ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА НА КОНЯ

Доскоро една въображаема последователност, предполагаемо показваща еволюцията на коня , била прокарвана като единственото фосилно доказателство за еволюционната теория. Днес обаче много от самите еволюционисти откровено признават, че сценарият за еволюцията на коня е пропаднал. Произнеслият реч по време на четиридневния симпозиум, третиращ проблемите на еволюционната теория, в който участвали 150 еволюционисти и който бил организиран през 1980 г. в Националния природо-исторически музей в Чикаго, еволюционист Boyce Rensberger, казал , че във фосилните данни няма никаква основа за сценария за еволюцията на коня и че не е забелязан никакъв еволюционен процес, който би свидетелствал за постепенната еволюция на конете:

“От отдавна е известно, че популярният пример за еволюцията на коня, която предполага една постепенна последователност от промени – от същества с четири пръста и размер на лисица отпреди 50 милиона години до съвременните доста по-големи и еднопръстни коне, е погрешен. Вместо постепенна промяна останките на всеки преходен вид изглеждат напълно различни, запазват се непроменени и след това изчезват. Междинни форми не са известни.”1

Известният палеонтолог Colin Patterson – директор на Националния исторически музей в Англия, където били изложени скици на “еволюцията на коня”, казал следното по отношение на изложението, което все още бива показвано на хората в приземния етаж на музея:

“Трябва да съществуват ужасно много разкази, едни по-творчески от други, по отношение на това каква в действителност е същността на тази история (на живота). Най-известният пример, все още изложен на долния етаж, е експозицията на еволюцията на коня, която е подготвена може би преди петдесет години. Учебник след учебник тя е представяна като буквална истина. Сега мисля, че това е жалко, особено когато самите хора, които предлагат тези видове истории, са осведомени за спекулативното естество на една част от тях.”2

Тогава каква е основата за сценария на “еволюцията на коня”? Този сценарий бил формулиран със средствата на фалшиви скици, които били изработени чрез последователно подреждане на останки на различни видове, които са живели през много различни периоди в Индия, Южна Африка, Северна Америка и Европа, единствено съобразени с богатата фантазия на еволюционистите. Съществуват повече от 20 скици на еволюцията на коня, които са предложени от различни изследователи. Еволюционистите не постигнали общо споразумение по въпроса с тези еволюционни дървета, които между другото са доста различни едно от друго. Единствената обща точка на тези подредби е, че същество с големина на куче, наречено "Eohippus" и живяло преди 55 милиона години през периода еоцен, е било предшественикът на коня (Equus). Но предполагаемите еволюционни потекла от Eohippus до Equus са напълно противоречиви. Научният писател еволюционист Gordon R. Taylor в своята книга, озаглавена “Голямата еволюционна мистерия”, обяснява така тази малко известна истина:

“Може би най-голямата слабост на дарвинизма е провалът на палеонтолозите при откриването на убедително еволюционно дърво или последователност от организми, коказващи значителните еволюционни промени… Често се говори за коня като за напълно издържан пример. Но истината, е че потеклото от Eohippus до Equus е много непоследователно. То трябва да показва едно постоянно нарастване по големина, но в действителност някои видове вместо да са по-големи, са дори по-малки от Eohippus. Представители от различни източници могат да бъдат събрани в една убедително изглеждаща последователност, но няма доказателство, че във времето те наистина са били подредени в такъв ред.”3

Всички тези факти са силни доказателства за това, че скиците за еволюцията на коня, които са представяни като едно от най-убедителните доказателства на дарвинизма, не са нищо друго освен едни фантастични и неправдоподобни разкази.

1- Boyce Rensberger, Houston Chronicle, November 5, 1980, p.15
2- Colin Patterson, Harper's, February 1984, p.60
3- Gordon Rattray Taylor, The Great Evolution Mystery, Abacus, Sphere Books, London, 1984, p. 230

Всичко това показва, че живите организми са се появили внезапно и напълно оформени, без никакъв еволюционен процес. Това е конкретно доказателство на факта, че те са били сътворени. Еволюционистите обаче се опитват да интерпретират факта, че животинските видове са се появили в определен ред, като показател за еволюцията. Но тъй като не бихме могли да говорим за никаква еволюция, то последователната поява на организмите на бял свят е всъщност “редът на сътворението”. Чрез превъзходно и безукорно сътворение, с живи твари първо се изпълват океаните, после сушата и най-накрая бива създаден човекът.

Противно на историята за “човекоподобната маймуна”, която се налага на масите с интензивна медийна пропаганда, човекът се е появил на земята също внезапно и напълно оформен.

56 Pat Shipman, "Birds Do It... Did Dinosaurs?", p. 28.
57 Ibid.
58 Roger Lewin, "Bones of Mammals, Ancestors Fleshed Out", Science, vol 212, June 26, 1981, p. 1492.
59 George Gaylord Simpson, Life Before Man, New York: Time-Life Books, 1972, p. 42.
60 R. Eric Lombard, "Review of Evolutionary Principles of the Mammalian Middle Ear, Gerald Fleischer", Evolution, Vol 33, December 1979, p. 1230.