ПРИСТРАСТНИТЕ И ИЗМАМНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

Преди да се впуснем в дълбините на легендата за човешката еволюция, ние трябва да споменем за пропагандния метод, който убеди широката общественост, че в миналото са живели създания полумаймуна-получовек. Този пропаганден метод е причина за използването на “реконструкции”, наподобяващи за вкаменелости. Реконструкцията може да се обясни като рисуване на картина или конструиране на модел на организъм, базиращ се на една-единствена намерена кост, а понякога и само на част от нея. Всички “човекоподобни маймуни”, които виждаме във вестници, списания и филми, са реконструкции.

Тъй като вкаменелостите, свързани с човешкия произход, обикновено са разбъркани и непълни, то е много вероятно каквото и да било предположение, основаващо се на тях, да бъде пълна спекулация. Поради тази причина реконструкциите, осъществени от еволюционистите, базиращи се на останките, са спекулативно подготвени, за да утвърдят еволюционната теза. Един антрополог от Харвардския университет, David R. Pilbeam, подчертава този факт, като казва: “поне в палеонтологията данните са толкова разпръснати, че теорията силно влияе на тълкуванията. Теориите в миналото ясно отразяваха нашите тогавашни идеологии вместо тези на действителните данни.”61 Тъй като хората много силно се влияят от визуалната информация, тези реконструкции най-добре обслужват целта на еволюционистите, която е да убедят хората, че тези възстановени същества наистина са живели в миналото.

ИЗМИСЛЕНИТЕ И ИЗМАМЛИВИ РИСУНКИ

На картини и реконструкции еволюционистите умишлено оформят черти, които в действителност не могат да оставят фосилни следи, като структурата на носа и устните, формата на косата, на веждите, както и останалото телесно окосмение, с цел да подкрепят еволюцията. Те също така подготвят детайлни картини, изобразяващи тези измислени същества как вървят със семействата си, как ловят или в други моменти от всекидневния им живот. Всички тези рисунки обаче са плод на въображение и нямат никакви двойници във фосилните регистри.

Тук трябва да обърнем внимание на следното: реконструкциите, основаващи се на костните останки, могат да разкрият само най-общите характеристики на обекта, докато истинските отличителни детайли са меките тъкани, които бързо изчезват с времето. Следователно със спекулативните интерпретации на меките тъкани реконструираните рисунки и модели стават изцяло подвластни на въображението на човека, който ги създава. Earnst A. Hooten от Харвардският университет обяснява ситуацията така:

“Много рисковано начинание е да се опиташ да възстановиш меките части. Органите като устни, очи, уши и нос нямат никаква връзка с костта, намираща се под тях. Например, следвайки същия модел, можем да оприличим черепа на неандерталеца на този на едно шимпанзе или на философ. Тези реставрации на древни видове хора имат много малка, ако въобще имат някаква научна стойност и се използват единствено за да заблудят обществото.... Поради тази причина не трябва да се вярва на реконструкциите.”62

Всъщност еволюционистите измислят такива “нелепи истории”, че дори приписват различни лица на един и същи череп. Един известен пример за такава измама са трите абсолютно различаващи се една от друга реконструкции (снимката горе) на вкаменелост, наречена Australopithecus robustus (Zinjanthropus).

Пристрастното тълкуване на останките или изработването на измислени реконструкции може да послужи като индикатор за това колко често еволюционистите прибягват към лъжи. Но това изглежда съвсем невинно, като го сравним с преднамерено изготвените фалшификации на еволюционната история.

61 David R. Pilbeam, "Rearranging Our Family Tree", Nature, June 1978, p. 40.
62 Earnest A. Hooton, Up From The Ape, New York: McMillan, 1931, p. 332.